Решение № 2862 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100505044 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ АД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 846 – О.М. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 51/2023, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно като се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и следвало да се редуцира до размера от 200 лв. Заявено е и искане за редуциране на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което са наведени твърдения за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 51/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 846 – О.М., на 1

Камарата на ЧСИ е образувано по молба на С.И.А. чрез адв. Е.Й., с приложено към молбата пълномощно, съгласно което представителството по него се осъществява на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Приложен е и изпълнителен лист от 11.01.2023 г. на ОС - Варна по търг.д. 2042/19 г. за сумата от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение.

На 31.01.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от адресата в същия ден, видно от стореното отбелязване върху нея /стр.7 в изп. дело/.

С молба от 15.02.2023 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ за събиране на сума в размер на 4 076, 28 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, която сума е приета като разноски по делото с оглед разпореждането на ЧСИ от 15.02.2023 г.

На 15.02.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, а на 17.02.2023 г. по сметка на ЧСИ е наредена сума в размер на 104 253, 24 лв.

С постановление от 07.09.2023 г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение от 4 276, 28 лв. но 4 263, 09 лв. като е отказал да намали същото до размера на 200 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 51/2023 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в релевантната й редакция, за образуване на 2 изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.

С оглед на обстоятелството, че не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство. Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено в тази част.

Таксата по т. 26 от ЗЧСИ въз основа на материален интерес от 93 668, 16 лв., предвид на горните съображения и възприетия размер на адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 960, 08 лв., колкото е посочено и в поканата за доброволно изпълнение, поради което в тази част жалбата се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД“А.“ АД, ЕИК ******* постановление от 07.09.2023 г. на ЧСИ 846 – О.М. по изп. дело 51/2023 г. в частта за горницата над 200 лв. до присъдената сума от 4 263, 09 лв. като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3