Решение № 1 от 09.01.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Е.П., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20241820200033 по описа за 2024 година

“ПИМК” ООД – с. М., Община Р., обл. П., с ЕИК...., чрез управителя АЙ., обжалва наложеното с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция, установено от електронна система за събиране на такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504655133 от 28.06.2021г., изд. от А”ПИ” към МРРБ, административно наказание „ имушествена санкция в размер на 2 500.00 лева“ на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, допуснати съществени процесуани нарушения, издаден в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения за изтекла давност съгласно чл.34, ал.1,б.”в” ЗАНН, във връзка с започналото спрямо жалбоподателя административнонаказателно преследване. В жалбата си до съда жалбоподателят се позовава на чл.28 от ЗАНН, поради наличие на предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, като излага и съображенията си в тази насока.

Представена е писмена защита-становище по същество на спора.

Претендират се разноски по делото .

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., чрез юрк. К. и юрк. Г., в с.з. поддържа законосъобразност на издадения ЕФ, с искане да бъде потвърден. Излагат се съображение в писмено становище по същество на спора.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

РП Е.П., редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от 1 страните доводи, намира следното:

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 28.06.2021 г., в 15.14 часа в Община Е.П., обл. С., АМ-1, КМ 19+460, с посока намаляващ километър, устройство № 20102, предсталяващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗПътищата, е регистрирало ППС-влекач “МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с ДК№ РВ....СХ, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, и за процесното МПС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването .

От приобщените към административнонаказателната преписка доказателства е видно, че процесното ППС-влекач “МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с ДК№ РВ....СХ, е собственост на дружеството - жалбоподател.

От таблица с данни за движението на влекача за процесния период предхождащ и следващ датата и часа на регистрираното с устройство № 20102 нарушение е видно, че за датата и часа на нарушението няма получени валидни маршрутни карти за ППС, както и получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент. Съгласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“.

На жалобподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.102, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и опредЕ.та в закона санкция е за собственика или ползвателя на ППС, за което изцяло не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП / чл.10б, ал.3 ЗП/. С оглед субекта на вмененото нарушение, при установяване на такова по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от неговия собственик, а в случай, че в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател се счита, че е управлявано от последния, освен ако не бъде установено, че е управлявано от трето лице съгласно чл.187а, ал.4 ЗДвП .

Според чл.189е, ал.1 ЗДвП / действаща редакция на закона към датата на нарушението / административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се реализира с привличане на нарушителя към такава чрез съставяне на АУАН. При установяване на нарушението от контролния орган, последният има задължение, преди съставяне на АУАН, да уведоми нарушителя за възможността да заплати дължимата такса п о чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Такава в съответен размер на е посочена в обжалвания ЕФ, а единствено е отразена възможността за заплащане на компенсаторна такава от 750.00 лева. В задължение и от компетентност на длъжностните лица по чл.167а, ал.2 ЗДвП е вменена процедурата по чл.189е ЗДвП, която предвижда не издаване на ЕФ, а съставяне на АУАН и издаване на НП /чл.189е, ал.1, ал.12 ЗДвП/. Възможността за издаване на ЕФ законодателят възприема с последващо изменение на закона - чл.189ж, ал.1 ЗДвП / ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. , според който при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

При тези съображения съдът намира, че административнонаказатеното производство не е развито 2 по установения ред съгласно чл.189ж ЗДвП, действащ към датата на нарушението – 28.06.2021г., поради което обжалвания ЕФ подлежи на отмяна, като незаконосъобразен.

По отношение изложени с жалбата до съда събраженията за изтекла погасителна давност следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на Обща част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Следователно в административно-наказателното производство следва да намери приложение чл.80 от НК / в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ОСС от HK нa BKC и ОСС от II колегия нa BAC/. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т.5 от НК, наказателното преследване / следва да се разбира административно-наказателното преследване/ се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. ЕФ е генериран на 28.06.2021г. и връчен на жалбоподателя на 05.10.2023г., т.е преди изтичане на така визирания в НК срок. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното / административнонаказателното/ преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, който срок също не е изтекъл към настоящия момент, респ. не е изтекла предвидената в НК абсолютната погасителна давност.

По разноските

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, при прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв. Чл.36, ал.2 от ЗАдв. сочи, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на ВАС размер за съответния вид работа. В този смисъл чл.36 ЗАдв. и чл.78, ал.5 ГПК препращат към Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагаждения /Наредбата/. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лева.Тъй като пълномощникът на ищеца е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС, за него възниква задължение за внасяне на ДДС върху определеното от съда при предпоставките на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата адвокатско възнаграждение. При претендирано такова в размер на 420.00 лева, с ДДС съгласно представени по делото Списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие и Фактура № 0000002218/07.02.24г., съдът намира, че не е налице прекомерност на изплатеното от жалбоподателя по настоящото производство адвокатско възнаграждение, което в размер от 420.00 лева, с включен ДДС, поради което АНО следва да бъде осъден да заплати на “ПИМК” ООД – с. М., Община Р., обл. П., с ЕИК...., направени разноски по делото в размер на 420.00 лева, с включен ДДС.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. с чл.58д, т.4 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция, установено от електронна система за събиране на такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504655133 от 28.06.2021г., изд. от Агенция”П.И. към МРРБ, с който на “ПИМК” ООД – с.

3

М., Община Р., обл. П., с ЕИК...., е наложено административно наказание „ имушествена санкция в размер на 2 500.00 лева“ на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура“ при МРРБ, да заплати на “ПИМК” ООД – с. М., Община Р., обл. П., с ЕИК...., представлявано от А. И.Й., разноски по делото в размер на 420.00 / четиристотин и двадесет / лева, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4