Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 21.03.2025, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 727/2023
Вид
Решение № 46
Подписан
21.03.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Ивайло Йорданов Бъчваров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Поморие, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100727 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от ищеца В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв. М.М. от АК-П. със със съдебен адрес в гр.П. , против "С.К." ООД със седалище и адрес на управление в гр., представлявано от Н. П.. В исковата молба, ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г., при който в нарушение на чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК не са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, както и не е посочен начина на формиране на ГПР, а само абсолютната му стойност, а също така се твърди, че е посочена неустойка в размер 1758,99 лв., която е следвало да се включи в ГПР доколкото е разход пряко свързан с кредита и поради това начисляването на такава неустойка е заобикаляне на закона- чл.19, ал.4 от ЗПК. , по който е формирана който в чл.4 ал.2 съдържал клауза, в която била предвидена такса от 794.52 лв. за експресно разглеждане на документи. Твърди се, че тази клауза била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.

143, ал.1 от ЗЗП.Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г. сключен със С.К. ООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК При условията на евентуалност, се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че е нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1758.99 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че договор за 1 потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г. сключен със С.К. ООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност, се иска да се приеме за установено по отоншение на ответника, че е нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1758.99 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното производство .

Представя доказателства.

Предявеният главен иск е с правно основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК . В случай на отхвърляне на този иск, при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД-противоречие на добрите нрави и чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител- адв.Хр.М. от САК е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват фактическите твърдения на ищеца и се сочи, че процесният договор и изрично оспорените клаузи са действителни и са обвързали страните. Иска се отхвърляне на предявените искове. Предявен е насрещен иск от ищеца „С.К. „ООД против ответника В. К.

К.. Ищецът по насрещния иск твърди, че е сключил с ответника процесния договор, по който предоставил договорената сума от 1400 лв. на ответника, който изпълнил частично задълженията си за две плащания в общ размер 160 лв., като поради неизпълнението му , задължението му по договора станало предсрочно изискуемо. Иска се на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за нищожен, осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск сумата 1240 лв. част от непогасено задължение за главница от 1400 лв. по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор, в който оспорва ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне, като при условията на евентуалност, при уважаване на насрещния иск, прави искане за прихващане на платените по договора 160 лв. от претендираната главница, а също и прави искане разноските по делото да останат за ищеца по насрещния иск

Ищецът не се явява в с.з., представлява се от процесуален представител, който не се явява в с.з. , а в депозирано писмено становище поддържа иска и моли за неговото уважаване и отхвърляне на насрещните искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив размер на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Ответникът не изпраща представител в с.з. редовно призован. В писмено становище, поддържа насрещния иск. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на 2 чл.38 от ЗА, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно, че между тях е сключен представеният в препис по делото договор за потребителски кредит № 899299 / 24.07.2023 г.. Не е спорно, че по този договор ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател- длъжник кредит за сумата 1400 лв., която длъжникът се задължил да върне на дванадесет месечни вноски при ГПР от 54,34 % и ГЛП от 44,5 % , като общия размер на дължимата сума по договора с възнаграждението на кредитора възлиза на 1874,85 лв. . Съгласно чл.5 от договора потребителят се задължил да осигури на кредитора, в тридневен срок от сключване на процесния договор, едно от следните обезпечения:

Безусловна банкова гаранция издадена от лицензирана търговска банка, обезпечаваща задължение в размер два пъти размера на общата сума за плащане- главница и лихва на отпуснатия кредит, за период шест месеца след падежа на последната вноска или Поръчителство на едно или две физически лица, всяко от които да представи служебна бележка от работодател, доказваща осигурителен доход 7 пъти размера на минималната работна заплата при един поръчител и 4 пъти размера на минималната работна заплата при двама поръчители, които да не са поръчители и кредитополучатели по други договори за кредит с кредитора, банки или други финансови институции , по които е налице неизпълнение, да не фигурират в ЦКР на БНБ с класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по погасени задължения. . При неизпълнение на задължението за предоставяне на договореното обезпечение, в чл.11 от договора страните договорили обезщетителна неустойка в размер на 1758,99 лева, платима разсрочено съгласно, погасителния план на падежите, заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 303 лева, платими на посочените в погасителния план падежни дати. Признава се от ответника, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 160 лв. на две вноски по 80 лв.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК, ЗПФУР и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието сключения между страните договор за заем, както и наличието на твърдените основания за нищожност, а именно противоречието му – в цялост или за конкретно посочената процесната клауза за неустойка по §7 от договора, с добрите нрави или с императивни законови правила.

Безспорно се установи, че между страните е сключен на 24.07.2023 г. процесният договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до нищожност на договора. В чл. 23 ЗПК е предвидено, че при обявяване на сключения договор за нищожен потребителят връща само 3 чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай се твърди неспазване на нарушение на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за неустойка, предвидена в чл.11 от договора при непредставяне на обезпечението предвидено в чл.5 от договора, не е включена като разход в ГПР, което обаче е задължително изискване за действителността на потребителския кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест на кредитополучателя-длъжник да осигури обезпечение чрез поръчителство при поставени специфични и трудноизпълними условия относно дохода на поръчителите и кратък срок за предоставяне на обезпечението. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, може да се направи извод, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка, като в подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че още към момента на уговарянето й, е включена в погасителния план.

Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя са на практика трудноизпълними за него, предвид специфичните завишени изисквания както към банковата гаранция, с оглед нейния размер и срок на действие, така и към дохода на поръчителите и останалите условията, на които трябва да отговарят, а също изключително краткия срок за предоставяне на обезпечението, като липсва каквато и да е причина за подобни изисквания, с оглед целта на обезпечението и размера на кредита. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, като набави за себе си допълнително възнаграждение освен вече договорената лихва. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК в редакцията, действаща към момента на сключване на договора (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.