Определение № 221 от 18.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. ХАСКОВО, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500797 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от въззивницата Н. Ф. Г., чрез нейния процесуален представител, за изменение на постановеното по делото Решение № 409/17.12.2026 г. в частта му за разноските. В молбата се излагат доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, заплатено от въззиваемата страна В. Н. Ф.. Молителката поддържа, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и не е съобразил ниската фактическа и правна сложност на спора във въззивното производство. Позовава се на задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата В. Н. Ф..

Настоящият съдебен състав, след като прецени материалите по делото и съобрази относимата нормативна уредба, намира следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок за обжалване на решението от легитимирана страна, която е упражнила правото си на възражение за прекомерност с молба вх. № 12110/19.11.2025 година. Налице са всички процесуални предпоставки за разглеждане на искането по същество.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК задължава съда, при своевременно въведено възражение, да съпостави заплатеното адвокатско 1 възнаграждение с реалната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай съдът намира, че сумата от 1 000 лв. е напълно съобразена с критериите за справедливост и пропорционалност.

На първо място, следва да се отчете предметът на правния спор.

Делото касае иск за нищожност на договор за издръжка и гледане на основание „накърняване на добрите нрави“. Този вид искове се характеризират с висока правна сложност, тъй като изискват детайлен анализ на морално-етични норми, здравословно състояние на починало лице и алеаторния характер на сделката. Обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, не означава, че делото е с ниска сложност. Напротив, процесуалният представител на въззиваемата е следвало да извърши цялостен правен анализ на първоинстанционното решение и на доводите в жалбата, за да защити успешно тезата на въззиваемата в съдебно заседание.

На второ място, процесуалният закон дава право, но не вменява задължение за подаване на отговор. Липсата на такъв не девалидира извършената от адвоката подготовка за устните състезания. Явяването в открито съдебно заседание и успешното поддържане на защитната теза, довела до потвърждаване на решението, е престация, която заслужава съответното възнаграждение.

Съдът съобрази Решението на СЕС по дело C-438/22, но намира, че то не следва да се прилага механично за автоматично намаляване на всеки хонорар. Европейската юрисдикция указва, че възнаграждението трябва да е „разумно“. В конкретния случай, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, минималният размер за този материален интерес би възлизал на сума, близка до или надвишаваща 1 000 лева. Присъденият размер от 1 000 лева се явява адекватен, доколкото отразява икономическия интерес на страната и значимостта на спора. Дори при липса на нови доводи, самото поддържане на защитата по иск с предмет недвижим имот изисква висока степен на професионална отговорност и компетентност.

Обстоятелството, че съдът не е коментирал изрично възражението за прекомерност в мотивите на решението, не е основание за неговото уважаване сега, след като при преценка по същество в настоящото производство се установява, че хонорарът е адекватен. Едно по-нататъшно редуциране би 2 довело до подценяване на адвокатския труд и би накърнило правото на страната на справедливо обезщетяване за разноските, направени за защита на нейните права.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1933/16.02.2026 година, подадена от Н. Ф. Г., с ЕГН **********, чрез адв. М. П., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на Решение № 409 от 17.12.2026 година, постановено по в.гр.д. № 797/2025 година по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, в която същата е осъдена да заплати на В. Н. Ф. сумата от 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3