Определение № 33021 от 06.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21184/2025
- Вид
- Определение № 33021
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 06.08.2025
- Състав
- ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. последно · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 154, изр. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33021 гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110121184 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ФИРМА против Б. Т.
Л. и М. С. Л.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок същите, чрез адв. И. Н., са подали писмен отговор, като не са представени доказателства, от които да се установява надлежното учредяване на представителна власт на процесуалния представител, доколкото не е приложено пълномощно, предвид което на страната следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 60885/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, доколкото не са наведени твърдения за плащане на задължения за процесния период, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото лице – ФИРМА да представи по делото посочените в т. IV. в раздел „Доказателствени искания“ от исковата молба документи, е основателно и следва да бъде уважено по реда на чл. 192 ГПК, доколкото ищецът не е направил искане за привличане на своя страна това дружество като трето лице помагач. С оглед предходното на ищеца следва да бъде указано да представи нарочна молба по чл. 192 ГПК за третото неучастващо по делото лице ФИРМА.
Следва да бъдат уважени и доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Исканията на ответниците по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване ищеца да представи посочените в т. 1 и т. 2 в раздел „Доказателства и доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи, са основателни.
Следва да бъде уважено искането на ответниците на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригинал на представения в заверен препис 1 договор от 03.06.2020 г., сключен между ФИРМА и ФИРМА.
Ответниците са направили искане по чл. 150, ал. 2 КРБ за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционно дело за установяване на несъответствие с Конституцията на нормите на чл. 150, ал. 2, изр. последно ЗЕ, на чл. 154, изр. 1 ЗЕ и на чл. 410 ГПК. Съгласно чл.
150, ал. 2 КРБ всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията, в който случай производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд. Съдът, като взе предвид развитите съображения в отговора на исковата молба, намира, че по отношение на отправеното искане не са налице предпоставките по чл.
150, ал. 2 КРБ, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представят доказателства за валидно учредена представителна власт на адв. И. Н. или в същия срок да потвърдят извършените от него действия по депозиране на отговор на искова молба с вх. № 192126 от 03.06.2025 г. като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че отговор на исковата молба не е депозиран с всички евентуални последици от неподаването му в срока по чл. 131 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:
Ищецът ФИРМА твърди, че на 14.10.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Т. Л. и М. С. Л., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг за всеки един, както следва: за Б. Т. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., сумата от 12,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г.; за М. С. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва върху 2 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., сумата от 12,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г., както и за разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 60885/2024 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответниците, като същите подали възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорили дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в АДРЕС, с абонатен № ******, но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.10.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Б. Т. Л. и М. С. Л., в срока по чл. 131, ал. ГПК, са подали писмен отговор, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват доставката на топлинна енергия и на битово горещо водоснабдяване. Навеждат твърдения, че нормите на чл. 154, изр. първо ЗЕ и чл. 410 ГПК са противоконституционни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва по размер исковите претенции, доколкото фактурираните от ищеца за исковия период количества на топлинна енергия и вода не съответствали с нормативно утвърдените цени за същите.
Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията.
Претендира разноски.
3
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 60885/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.
ПРИЕМА представените доказателства по делото. от ищеца писмени документи като писмени
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи молба по чл. 192 ГПК, препис от която да се връчи на третото неучастващо по делото лице - ФИРМА.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да представи посочените в т. 1 и т. 2 в раздел „Доказателства и доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи, като му УКАЗВА, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С., специалност: промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригинал на договор от 03.06.2020 г., сключен между ФИРМА и ФИРМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл. 150, ал. 2 КРБ за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционно дело.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.