Решение № 1363 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502320 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260447 от 03.02.2021г., постановено по гр.д. № 8109/2019г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, са отхвърлени изцяло солидарно предявените искове от С. И. Т. с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.4§3 от ДФЕС срещу Българска народна банка (БНБ) и Народното събрание на РБ (НС) за заплащане на

1. обезщетение в размер на 1 982 954,14лв., представляваща причинени имуществени вреди - разликата между размера на вложения от ищеца в КТБ АД/н./-/2673514,26лв./ и изплатен и гарантиран депозит от 196 000 лева, заедно с разпределената сума съгласно частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБНБ /279995,59лв. и 214564,53лв./; както и сумата от 1 013 187,35лв.обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.12.2014г. до датата на ИМ;

2. сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди-стрес, фрустрация, притеснения от финансово естество, породени от блокиране на банковите му сметки в КТБ АД; ведно със сумата от 4610,59лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 04,12,2014г. до датата на ИМ; ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до изплащане на вземането като неоснователни.

Присъдени са разноски, като С. И. Т. е осъден да заплати на Народно събрание на Република България, сума в размер на 450лв.- разноски, а в полза на БНБ сума в размер на 1

52539,79лв.-разноски на осн.78, ал.3 ГПК.

С определение от 29.03.2022г. е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от д.т. и разноски на осн.чл.83 ал.2 ГПК.

С Определение № 262658 от 18.04.2022г. постановено по гр. д.№ 8109/2019г. по описа на СГС, ГО, е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, присъдени в полза на БНБ.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определенията са депозирани ч.ж. от ищеца.

Жалбоподателят-ищец С. И. Т. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че с писма с изх.№ 4098/20.06.2014г. и изх.№ 4099/20.06.2014г., изпълнителните директори на КТБ отправят до БНБ искане за налагане на специален надзор върху КТБ, на основание чл.115 ЗКИ поради опасност от неплатежоспособност. В първото писмо искането е мотивирано с предизвиканата загуба на доверие, с възникналата масова паника сред вложителите и с проблеми, свързани с ликвидността на КТБ, което е довело до затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. Във второто писмо е посочено, че КТБ е преустановила разплагцанията и всички банкови операции. Писмата са получени от БНБ на 20.06.2014г. в 11.40ч. След получаване на писмата, с Решение № 73 от 20.06.2014 г., на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 ЗКИ, Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор за срок от три месеца, спира за срок от три месеца изпълнението на всички нейни задължения и ограничава дейността на банката, като й забранява да извършва всички дейности, съгласно издадения й лиценз. Със същото решение са отстранени от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на КТБ, назначени са квестори, а акционерите, притежаващи повече от 10 % от акциите, са лишени от право на глас за срок от три месеца.

От този момент ищецът няма достъп до средствата в банковите си сметки и, според него, депозитите му са станали „неналични“, по смисъла на чл.2 § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива 94/19), изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива 2009/14).

Директива 94/19 е действала през релевантния период и до 14.08.2015г., когато е заменена от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2014/59/ЕС).

2

Описва, че на 21.07.2014 г. КТБ не отваря, а до 25.07.2014 г. ФГВБ не изплаща на ищеца сумата по гарантирания депозит. На 16.09.2014г. БНБ отново удължава срока на специалния надзор. Новата дата е 21.11.2014г. С Решение № 138 от 06.11.2014 г., на основание чл.103, ал.1, т.1 ЗКИ, във връзка с чл.62, буква „а БНБ отнема лиценза на КТБ. На същата дата е публикувано прессъобщение за взетото решение. С Решение № 61/18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ взема решение да започне да изплаща сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014г. въпреки че, считано от 06,11.2014 г., 04,12.2014 г. е краят на 20-дневният срок, в който депозитите е следвало да бъдат изплатени. На 04.12.2014 г. ФГВБ започва изплащане на гарантираните депозити от 196 000 лв. Сумата от 196 000 лв. е изплатена на ищеца на 04.12.2014 г. С Решение № 1443/03.07.2015г., по т.д.№ 2216/2016г., в производството по несъстоятелност на КТБ, САС приема за начална дата на неплатежоспособността на банката именно 20.06.2014г. След изплащане на гарантирания депозит от 196 000лв. и плащане на разпределена сума, съгласно Частична сметка за разпределение на суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН в размер на 279 995, 59 лева, притежава остатък от 2 197 518, 67лв., която за него се явява имуществена вреда. След изплащане на разпределени суми, съгласно втората частична сметка за разпределение, ищецът намалява размера на претенцията за заплащане на имуществени вреди от 2 197 518, 67 лева (два милиона сто деветдесет и седем хиляди петстотин и осемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) на 1 982 954, 14 лева (един милион деветстотин осемдесет и две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и четиринадесет стотинки.

Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като делото е приключило без участие на прокурор при СГП, а искането за назначаване на ССЕ е оставено без уважение от съда. Освен това неколкократно е правено искане за спиране на настоящото гр.д. до приключване на т.д. № 7594/2014 г. по описа на СГС и НОХД № 2209/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд. Аргументите за искането са свързани с това, че в случай на установяване на виновно умишлено поведение в хода на НОХД от страна на БНБ, този извод на наказателния съд би бил задължителен за граждански съд на основание чл. 300 ГПК. Твърди, че приключването на производството по несъстоятелността на КТБ е от съществено значение за настоящия спор, за да стане ясно дали след разпределение на приетите вземания, вземането на ищеца ще бъде удовлетворено.

В този случай правният му интерес от воденето на настоящото дело би отпаднал изцяло или частично по отношение на претърпените имуществени вреди. Всички тези искания са оставени без уважение от първа инстанция.

Посочва още, че нетранспонирането на Директива 2013/36/ЕС в предписания от нея срок - 31.12.2013 г. е нарушение на правото на ЕС, което безспорно поражда правото на обезщетение. Практиката на СЕС не предвижда никакви изключения от този принцип и следователно неизпълнението на това задължение се окачествява като „достатъчно съществено“ (в този смисъл виж Решение от 17 октомври 1991г., Комисия/Германия, С- 58/89, т.13, Решение от 10 април 2003г., Комисия/Португалия, С- 3

392/99.) В практиката си СЕС е приел, че държавата членка носи отговорност при неприлагането на регламент или на друг пряко приложим акт на ЕС (Решение от 17 декември 2009г., Комисия/Гърция. С-248/08, Решение от 24 март 2009 г„ Комисия/Люксембург, С-184/08). С издаване на Заповед БНБ-43011 от 28.03.2014 г., с която подуправителят на БНБ е разрешил на КТБ да включи в капитала си от втори ред, сума в размер на левовата равностойност на тридесет и пет милиона евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014г. между КТБ (като заемател) и „ТЦ-ИМЕ“ АД (като заемодател), финансирайки непряко плащания към самата банка, извършени от заемодателя „ТЦ-ИМЕ АД, със средства, осигурени от самата нея но пет договора за кредит от 25.03.2014 г. с „Дунарит АД.

„Търговски парк Тракия“ ЕАД, „Планасат“ АД, „Равас инвест АД и „Оптима интертрейд“ АД, ответникът БНБ е нарушил пряко приложимите разпоредби на Регламент № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Липсата на контрол по изпълнението на Регламента са примери за противоправно бездействие. Счита, че непредприемането на необходимите мерки за преустановяване и санкциониране на нарушенията на правото на ЕС, извършени от субекти на частното право също се възприема от СЕС като „явно квалифицирано“ нарушение. Макар и със значително закъснение, в изпълнение на произтичащото от Директивата задължение, в националното законодателство на РБ са предприети изменения и допълнения на ЗКИ, които са обнародвани на 25.03.2014г. С решения от 26.03.2014г. и от 24.04.2014г. на УС на БНБ са приети наредбите, които уреждат националната дискреция в областта на банковия надзор, след влизане в сила на Регламент 575/2013, и същите са обнародвани на 13.05.2014г. Според ищеца, разпоредбите на чл. 4, §§§ 2, 3 и 4 от Директива 2013/36/ЕС са ясни, безусловни и достатъчно точни, поради което имат директен ефект. Макар посочените норми от правото на ЕС да създават задължения за банковите институции и за държавите членки, те имат за цел да предоставят субективни права на частноправните субекти, в частност на вложителите на банките. Ако БНБ не бе извършила нарушение на разпоредбите на Регламент № 575/2013г. и Директива 2013/36/ ЕС и бе предприела необходимите мерки за преустановявне и санциониране на нарушенията, извършени от субекти на частното право не биха били налице нарушения, които да доведат до имуществена вреда за ищеца.

Въззиваемата страна Народно събрание на Република България оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че доказването на причинно-следствената връзка е в тежест на ищеца. Той следва по пътя на главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) и най-вече свързано с резултата (Решение № 945/09 от 15.03.2010 г. на ВКС, ГК, IV отд„ по гр. д. № 3026/2008г.). Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Народното събрание .

Въззиваемата страна БНБ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че твърденият неупражнен ефективен надзор, в частност върху КТБ, дори да е доказан, не би могъл да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди, доколкото същите са причинени от начина на управление на 4 дейността на банката от конкретни лица. От друга страна твърди, че причинно-следственият процес се прекъсва и от обстоятелството, че жалбоподателят сам е обосновал избор на банкова институция, на която да довери вложенията си, докато за него е бил приложен законовият механизъм при евентуална неналичност на средствата, чрез задействане на механизма за гарантиране на влоговете в банките, предвиждащ гарантиран размер подлежащ на компенсация. “ В този смисъл легитимните правни очаквания на жалбоподателя се свеждат до това, при евентуална несъстоятелност на кредитна институция да получи обезщетение до 196 000лв., а именно размера на гарантирания му депозит, и именно и това е получил от ФГВБ. Нито законодателството на ЕС, нито механизмите относно схемите за гарантиране на депозити, въведени в българското законодателство не са създали оправдано очакване за Жалбоподателя, че ще получи суми над този размер.