Определение № 183 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100102462 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК 000073491, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ п.к.93, представлявана от председателя Николина Петрова Димитрова, против ОБЩИНА ВАРНА, с ЕИК000093442 с административен адрес гр.Варна, ул."Осми приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Община Варна, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът Е собственик на ПИ *** с площ 1694 кв.м и ПИ *** с площ 366 кв.м с адрес гр. Варна, ж.к."Вл. Варненчик", *** с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид обществен комплекс, на основание чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, а в условията на евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1965 г. до предявяване на иска в съда - 13.12.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на двата имота на основание чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, доколкото върху същите са построени сгради, т.е. е реализирано мероприятие с благоустройствен характер, до 13.07.1991г. от кооперативната организация /Потребителна кооперация „Напредък“/. Владението върху имотите е упражнявано непрекъснато и несмущавано от Потребителна кооперация „Напредък“ в периода от 1965 г.

1 до предявяване на иска в съда - 13.12.2023 г.

Твърди се още, че доколкото двата имота са били вписани в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна с титул за собственост на Община Варна /АОС № 156/19.08.2014 г. , № 161/2015 г., № 7919/2014 г.,№ 8500/2015 г., и др./, между страните е водено производство по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, като с решение по гр.д. № 506/2018 г. по описа на ВОС е било прието за установено, че община Варна не е собственик на имотите. Въз основа на решението е издаден констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 35, том I, рег.№ 1891, дело № 252 от дата 09.05.2000 г., вписан в Службата по вписванията, гр. Варна с № 97, том IV от дата 09.05.2000 г., с който ищецът ПК „Напредък" е признат за собственик на процесните имоти.

Ищецът обосновава правния си интерес с факта, че ответникът Община Варна е отказала да отпише имотите от кадастъра и към настоящия момент в АГКК е налице вписване по отношение и на ищеца и на ответника за цялата собственост. Сочи още, че вписването на двама собственици създавало съсобственост между страните.

След преценка на допустимостта на производството, съдът намира, че предявеният по делото се явява недопустим.

Съгласно мотивите на ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Това означава, че всеки ищец има право да избере пътя за защита на собственическите си права върху една вещ като предяви положителен или отрицателен иск за собственост срещу лице, което оспорва правата му /но не се намира във владение на имота/. Именно в това се състои смисълът на ТР№8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, което реабилитира отрицателния установителен иск като самостоятелна и равностойна форма за защита на права, наред с положителния установителен иск или ревандикационния иск. ТР сочи, че всеки собственик има право да избере формата на защита на правата си като предяви отрицателен установителен иск и при възможност да бъде предявен положителен установителен иск или иск по чл. 108 от ЗС, като не е 2 необходимо да бъде предпочетена една от другите две форми на защита и отрицателният установителен иск не е недопустим на соченото основание.

Този избор обаче, който следва да бъде извършен от ищеца преди завеждане на делото, не дава възможност за повторно упражняване на едни и същи права, т.е. след като веднъж ищецът е избрал пътя си на защита и е предявил отрицателен установителен иск, не може след това да заведе и положителен иск за собственост, тъй като интересът, който защитава е един и и същ /защита на собствените му права/. Установителен иск за собственост между едни и същи лица и за едни и същи имоти може да бъде разгледан само веднъж, независимо от избрания вариант на защита /дали установителният иск е предявен като положителен или като отрицателен/.

Уважаването или отхвърлянето на иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, формира сила на пресъдено нещо между същите страни и за същия имот, независимо от избраната форма на защита. Именно такава е и трайната практика на ВКС - така Определение № 81 от 22.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1348/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова, Определение № 29 от 25.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева, които безспорно разглеждат като недопустимо воденето и на положителен и на отрицателен установителен иск между същите страни и за същия имот.

В конкретния случай ищецът е избрал предявяване на отрицателен установителен иск в производството по гр.д. № 506/2018 г. по описа на ВОС.

В това производство ответникът е бил длъжен да изчерпи всички свои придобивни основания за правото си на собственост. Именно затова при уважаване на отрицателния установителен иск се отричат веднъж завинаги правата на ответника и той губи възможност да предявява в последствие други вещни искове за същите имоти, основани на същите факти и придобивни основания.

В настоящия случай е налице сила на пресъдено нещо между страните по делото за правото на собственост върху процесните имоти. Ищецът не твърди ответникът да се позовава на нови факти и нови придобивни основания, с което да оспорва вече установената собственост и тези факти и основания да не са обхванати от СПН по гр.д. № 506/2018 г. по описа на ВОС.

Поради това наличието на СПН води до отпадане на правния интерес от 3 водене на второ производство със същия предмет и настоящото производство се явява недопустимо, поради липса на правен интерес.

Неоснователни се явяват доводите на ищеца за наличие на правен интерес от провеждане на второ производство с правно основание чл. 124 ал.

1 от ГПК с оглед наличието на вписване на титула за собственост на ответника в кадастъра и наличието на отказ от страна на Община Варна да деактува имота.

Не е необходимо иницииране на производство от Община Варна за вписване на промени в кадастралната карта от АГКК въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 51 ал. 3 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В конкретния случай ищецът е собственик, т.е. легитимирано лице и именно той е заинтересован от вписването. Следователно в негов интерес е да подаде заявление до АГКК с искане за изменение на КК, като се позове на влязлото в сила съдебно решение гр.д. № 506/2018 г. по описа на ВОС с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Съгласно мотивите по т. 5 на ТР № 8/2014 на ВКС, ОСГК, искът по чл.

53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен. С оглед на това тълкуване всяко решение, основано на иск за собственост, е основание за промяна на КК, като съгласно чл. 53а т. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 53, ал.1 т. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6. Съгласно чл. 41, ал. 6 от ЗКИР, когато от събраните данни се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. След решаването на въпроса за собствеността обаче по съдебен ред, с оглед наличие на спор за материално право, вписването на 4 промяната става по реда на чл. 53, ал.1 т. 2 от ЗКИР, като отпада вписването за отреченото право на собственост. С оглед на това АГКК е длъжна след представяне от ищеца на влязлото в сила решение по гр.д. № 506/2018 г. по описа на ВОС, с което е решен спора между страните и е отречено правото на собственост на ответника, да измени кадастралните регистри като заличи вписването на отречения титул/титули за собственост. Отказът на АГКК подлежи на обжалване по реда на административното производство.

Неоснователен е и довода за създаване на съсобственост! Съгласно чл.

77 от ЗС правото на собственост възниква чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Същите правила се отнасят и за съсобствеността. Недопустимо е да възникне съсобственост въз основа на неправилно вписване в АГКК, доколкото това не представлява придобивен способ.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице правен интерес от водене на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството п о гр. дело № 2462/23 по описа на ВОС, IX СЪСТАВ, на основание чл. 130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5