Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 88 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 1137/2022
Вид
Присъда № 88
Подписан
17.05.2024
В сила
29.04.2026
Състав
Стефан Милев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 88/17.05.2024 г., по н.о.х.д. № 1137/22 г. на СГС, НО, 30 състав

-------------------------------------------------------------------------------І.

Делото е разгледано от СГС като първа инстанция по обвиненията срещу подсъдимия К. М. М. (ЕГН: **********) за две престъпления: по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 НК (за това, че на 30 март 2017 г. в гр. София опитал умишлено да умъртви частния обвинител Р. Х. А.); и по чл. 339, ал.1 НК (за това, че от неустановен момент до 02.26 ч. на 31 март 2017 г. в къща, намираща се в гр. София, ул. „*******, държал огнестрелни оръжия - пушка „Маузер - 1924“, фабр. № 74416; и пистолет „Walter - РР“, фабр. № 269007, както и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 4 патрона, кал. 7,65 мм, без надлежно разрешение – обвинения, които в съдебните прения прокурорът поддържа изцяло от фактическа и правна страна, предлагайки доказаните във връзка с тях деяния да бъдат санкционирани с наказание „около средния размер“. Същата е и позицията на конституирания по делото частен обвинител Р. А. и повереникът му – адв. С. З..

Тезата на подсъдимия и неговия защитник (адв. С.) е за недоказаност на обвинението по чл. 115, вр. чл. 18 НК и за извършване на деянието, квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 339, ал.1 НК, вследствие на формално нарушение на правилата за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси поради желание на М. да направи услуга на свой приятел. Иначе, във връзка с претендирания от СГП опит на убийство на ч.о. А., адв.

С. пледира, че показанията на всички разпитани свидетели от фамилията А.и са „неверни“ и не следва да бъдат ценени с доверие: на пострадалия Р. А. – поради съществените противоречия в тях (колко изстрела е чул, откъде са идвали, видял ли е стрелеца); на неговия племенник Н. К. и дъщери Р. А., Щ. Н. и Б. А. – поради пряката им заинтересованост от изхода на делото и вътрешните противоречия по съществени въпроси (брой на изстрелите, забелязването на стрелеца и т.н.). Също според защитата, обясненията на подс. М., че по време на изследвания инцидент той е бил в друга част на двора, за да почиства езеро пред къщата си и няма никаква съпричастност към стрелбата, могат да бъдат кредитирани не само поради подкрепата им в показанията на св. Костова (жената, фактически съжителстваща с подсъдимия), но и заради обстоятелството, че по изследваните оръжия не са установени дактилоскопни следи; в дома на М. не са открити други сачми за пневматична пушка, а вещите лица дават „уклончиво“ заключение единствено за „възможност“ извадената от тялото на ч.о. Р. А. сачма да е била изстреляна чрез иззетата от жилището на подсъдимия пушка „Метеор“. Самият подсъдим пледира, че прострелването на А. е инцидент с битов характер, причинен „от упор“ от лице, намирало се в непосредствена близост до пострадалия.

ІІ.

ФАКТИТЕ по делото, които съдът намери за установени и пряко относими към двете обвинения, са следните:

Подсъдимият К. М. М., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. Велико Търново. Същият е българин, български гражданин, с висше (военно) образование, неженен, неосъждан[1], бивш армейски командир на взвод[2].

Към инкриминираната по делото дата – 30-31 март 2017 г., подс. М. съжителствал фактически със свидетелката А.К. и нейната майка в двуетажна къща[3] в гр. София, ул.

„*******. В отделни помещения на посочения адрес той съхранявал различни видове оръжия и боеприпаси: в килер на първия етаж – пневматична пушка “METEOR В-3“, кал.5.5 мм., с № ******* (във връзка с която му било издадено Удостоверение за притежание на пневматично оръжие № 20200533553)[4]; зад входната врата на кухнята – пневматична 1 пушка, която нямала фабрични номера и надписи; в гардероб към спалня на същия етаж – огнестрелна пушка „Маузер - 1924“, кал. 7,92 мм., с фабр. № 74416; и под матрака на леглото в същата спалня – огнестрелен пистолет „Walter-PP“, кал. 7,65, с фабр. № 269007, както и 4 броя бойни патрони с кал. 7, 65 мм. Посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси били предадени на М. за съхранение в неустановен с точност момент от св. Н. Н. и за тях подсъдимият не разполагал с надлежно издадено разрешение[5] от органите на МВР.

Съседи на К. М., живущи в постройка в гр. София, ул. „******* били частният обвинител Р. Х. А. (ЕГН: **********) и роднините му. Между семействата на А. и М. често възниквали междусъседски словесни скандали по различни поводи и отношенията принципно били обтегнати. Такъв бил и инцидентът на 30 март 2017 г. Във вечерните часове на посочената дата (приблизително около 22.00 ч.) ч.о. А. се прибирал с една от дъщерите си (св. Р. А.) и преминал с нея пеша покрай оградата на къщата на подс. М., където започнал да вика на лаещите го кучета „Чиба“. Чувайки това, подсъдимият се появил и ударил с камък по гърба св. Р. А.. Последният бързо се прибрал в своя двор, където се оплакал от агресията и другата му дъщеря – св. Щ. Н., му предложила да се обади в полицията.

Междувременно А. съблякъл тениската си, останал гол до кръста и докато все още бил в двора си, в изправена позиция с лице към съседната къща на К. М., обяснявал на св. Н. къде точно бил ударен с камъка. В този момент подс. М. взел една от пневматичните си пушки – „METEOR В-3“, кал.5.5 мм., с № *******, която била заредена със сачма, застанал в близост до оградата на неговата къща (на разстояние от около 36 метра от постройката в съседния имот на ул. „*******) и произвел неустановен брой изстрели в посока към ч.о. А., при един от които изстреляна сачма пронизала пострадалия в областта на гърдите и устата му започнала да кърви. Пронизването предизвикало травматично увреждане, изразяващо се в сляпо нараняване на гръдния кош с входна рана в дясната гръдна половина по средната ключична линия на нивото на трето/четвърто ребра, раневи канал през десния бял дроб и контузия на белия дроб по хода на раневия канал с излив на около 430 мл. кръв в дясната гръдна половина – състояние, което съставлявало разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Малко след 22.00 ч. св. Н. К., племенник на ч.о. Р. А., се обадил на тел. 112, за да уведоми за инцидента. На мястото пристигнали множество служители на СДВР/05 РУ (свидетелите Л., Б., П., Б., С., И. и П.), а в хода на започналото при условията на чл. 212, ал.2 НПК разследване - за времето между 00.50 ч. и 02.26 ч. на 31.03.2017 г., била претърсена къщата на подс. М., в която на описаните по-горе места (килер в антрето; гардероб и под матрак в спалнята) били установени и иззети от негово владение вече посочените пневматични и огнестрелни оръжия, както и боеприпаси.

Отзовалият се медицински екип транспортирал пострадалия Р. А. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за оказване на спешна медицинска помощ още в нощта на 31.03.2017 г., а заседналата в гръдната област сачма била извадена чрез повторна хирургична операция, проведена на 12.05.2017 г.

ІII.

Като цяло ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ползвани при постановяването на присъдата, не съдържат съществени противоречия, които да правят необоснована обвинителната теза за двете деяния и тяхното авторство в лицето на подс. К. М.. Точно обратното – съпоставката на всички източници на информация разкрИ. по несъмнен начин (чл. 303, ал.2 НПК), че именно М. е лицето, простреляло пострадалия Р. А. и държало (упражнявало фактическа власт спрямо) иззетите по делото огнестрелни оръжия и боеприпаси.

При изводите си по фактите относно обвинението за прострелването на пострадалия А. съдът отчете, че доказателствената верига е еднопосочна и изолирано от нея стоят противоречащите й обяснения на подс. М. и показания на св. Костова.

Показанията на няколко разпитани свидетели възпроизвеждат почти идентични факти (с някои несъществени разминавания). Така например, казаното от ч.о. Р. А., че малко преди да бъде прострелян е бил ударен от подс. М. с паве по гърба[6], намира подкрепа както в 2 съобщеното от една от дъщерите му – св. Р. А.[7], която го е съпровождала при преминаването му покрай дома на подсъдимия, така и в показанията на другата негова дъщеря – св. Щ. Н.[8], която твърди, че е започнала да го успокоява веднага след този първи инцидент и дори е смятала да уведоми полицията за него.

Оттук нататък, няма съществени разминавания и в показанията за самото прострелване, защото съпоставката между отделните свидетелски изявления логично сочи именно подсъдимия като автор на деянието. На първо място, показанията на ч.о. Р. А. (пред СГС[9] и пред разследващия орган[10]) могат да бъдат използвани само в частта им, в която звучат убедително и достоверно, защото те не са такИ. в тяхната цялост. Изявленията на А., че докато се е намирал с дъщерите си в своя двор (съблечен гол до кръста, с лице към двора на подс. М.), е чул изстрели и е усетил пронизване в гърдите, последващо замайване и потичане на кръв от устата звучат напълно логично и съответно на останалите доказателствени източници. При този свидетел, обаче, личи и стремеж да преиначи някои факти, защото друга част от изявленията му – че е видял как подсъдимият стреля по него – звучат неубедително и объркано. Така е, не само защото пред разследващия орган е бил категоричен, че не е забелязал стрелеца и оръжието, а в съдебното следствие твърди точно обратното, но и поради обстоятелството, че при непосредствения си разпит пред СГС А. на няколко пъти се обърка в твърденията си именно по тази част от фактите. Поведението му съдът отдава на личната заинтересованост от изхода на наказателното производство (като страна – частен обвинител), но в същото време то не дискредитира в цялост достоверността на неговите показания. В много свои аспекти те се подкрепят от останалите материали по делото. Свидетелката Р. А., от своя страна, потвърждава[11] не само факта на прострелването на нейния баща, но и категоричността си, че с пушката е стрелял именно подс. М., когото пряко е възприела от съседния двор. Вярно е, че и при казаното от тази свидетелка има известни разминавания (например – относно броя на чутите изстрели, доколкото в съдебното следствие тя съобщава за два, а пред разследващия орган – за един[12]), но това объркване нито касае съставомерни обстоятелства (защото обвинението претендира за един увреждащ изстрел, независимо колко са останалите възпроизведени), нито има съществено значение, тъй като напълно логично може да се дължи на частично неправилно възприемане на случилото се. Критично и частично могат да бъдат оценени с доверие и показанията на св. Щ. Н.[13], защото те звучат убедително само в пасажите им, описващи положението на баща й към момента на прострелването му (прав, гол до кръста, с лице към двора на подсъдимия) и самото пронизване при стрелбата, но не и относно твърденията на Н., че е видяла стрелеца и това е подс. М.. Защото последният акцент от показанията й влиза в противоречие с частично прочетения неин досъдебен свидетелски разказ[14], в който заявява, че не е възприела кой е стрелял. Самата свидетелка не можа да даде и логично обяснение за това противоречие (объркване), а съдът (подобно на св. Р. А.) го отдава приоритетно на желанието й да подкрепи обвинителната теза. Което обаче не е пречка за частичното кредитиране нейните изявления, в частта им, кореспондираща с останалите доказателства. Значително по-убедителни са показанията на третата (най-малка) дъщеря на ч.о. А. – св. Б. А.[15], която – макар и да е била само на 9 години в деня на инцидента – в съдебното следствие много ясно, последователно, без колебания и противоречия възпроизвежда картината на събитията и е категорична, че е възприела, че именно подс. М. е лицето, простреляло с пушката нейния баща.

Няколко експертни изследвания, изготвени от вещите лица А. и И., потвърждават свидетелската годност на всички разпитани членове от фамилията „А.и“ – на ч.о. Р. А.[16] (въпреки констатираното при него „от лека към средна степен“ алкохолно опИ.не към момента на инцидента); на Б. А.[17] (въпреки 9-годишната й възраст към момента на възприемане на фактите), на Щ. Н.[18] (16-годишна към момента на събитията) и на Р.

А.[19] (13-годишна към момента на инцидента).

Посоченият в обвинението приблизителен час, в който ч.о. А. е бил прострелян (около 22.00 ч. на 30.03.17 г.), също се потвърждава от доказателствените материали, независимо от някои разминавания в отделните показания относно този детайл. Така 3 например – личните възприятия на свидетелите Р. А.[20], Р. А. и Щ. Н. са, че събитията са се развили около 21.00 ч. на посочената дата; на св. Н. К. – „към 20:00 – 20 и нещо часа…“[21], а най-точна (поради електронното й отразяване) е информацията, записана при обаждането на св. К. на тел. 112, чието съдържание (като текст на съобщението и час на комуникацията - „22.05 ч.“) е било изследвано и отразено от вещите лица Т. и К. по изготвената Техническа експертиза (Протокол № 126/17 г.)[22]. Именно от заключението на тази експертиза и от показанията на св. К., че е звънял за линейка непосредствено след като е научил, че са простреляли чичо му, съдът изведе констатацията, че събитията са се развили около 22.00 ч.