Решение № 146 от 14.10.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бяла, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20244510200247 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.Г., ул."...." №., ет., ап.

, против Наказателно постановление № 24-0247-000223 от 13.06.2024г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна, като бъдат присъдени сторените разноски в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.

В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2024г. около 12:15ч., св. Т. – мл. автоконтрольор при РУ – Бяла, съвместно с колегата си И Я., посетили сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие в община Ц., на път втори клас № 54, км 5+000, където установили товарен автомобил, влекач марка „М.“ с рег.№...... На място бил и водачът – жалбоподателя Г., който обяснил, че навлизайки в десен завой, на пътното платно имало кална маса, поради което загубил контрол над автомобила и се ударил в страничната предпазна мантинела по посока на движението. Св. Т. изготвил протокол за ПТП, в който отразил обстоятелството, че на пътната настилка имало необозначена кална маса, като същото било отразено и в изготвената схема на ПТП. При тези обстоятелства приел, че водачът на автомобила е извършил нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не контролирал ППС, което управлява, за което му съставил АУАН № 1094400 от 23.05.2024г. Жалбоподателят подписал АУАН с отбелязване „нямам възражения“.

1

В законоустановения 7-дневен срок, жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу съставения му АУАН, в които посочил, че няма вина за настъпилото ПТП, а причината била непредвидимото препятствие – кална маса на пътната настилка. По така депозираното възражение била извършена проверка от полицейски инспектор, която била приключена с предложение възражението да се приеме за неоснователно. Мотивите за това, обективирани в изготвената справка, били че наличието на кална маса на пътната настилка е една от причините за настъпване на произшествието, но също така и движението с несъобразена скорост при навлизане в десен завой, което е довело до изгубване на контрол над управляваното ППС.

При тези обстоятелства, АНО издал атакуваното НП, въз основа на съставения АУАН, което било връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2024г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се изразява в това, че „при навлизане в десен завой на пътна настилка с кална маса в дясна лента (необозначена), не контролира достатъчно ППС-то, което управлява, в следствие се удря в предпазна мантинела и допуска ПТП с материални щети“, което е квалифицирано по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП гласи, че "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват". Утвърдено в съдебната теория и практика (вж. Решение № 122 от 3.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 1027/2022 г., I н. о., НК) е разбирането, че „…този текст е нарушен когато водачът на моторно превозно средство на основание разнообразни причини (отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно боравене с тях) допусне отклоняване на движението на автомобила от указаното в закона и наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП.“. В конкретния случай АНО не е посочил, как е стигнал до извод за липса на упражнен контрол върху ППС и как се отнася наличието на необозначена кална маса на пътната настилка към състава на нарушението. Макар да няма изрично позоваване на изготвената справка по проверката във връзка с направените писмени възражения от жалбоподателя против съставения АУАН, за да бъдат счетени за неоснователни е било прието, че движението с несъобразена скорост, при навлизане в десен завой, е причина за загубата на управление на ППС. Същото се сочи и от актосъставителя, който в разпита си посочва, че като водач, следва да се движи със скорост, която да позволи при възникване на препятствие да се избегне удар.

Това обаче изпълва състава на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, който касае именно управление на МПС с несъобразена със състоянието на пътя скорост, като причина за настъпилото ПТП с материални щети. За да е изпълнен състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП следва да бъде установено виновно поведение на водача изразяващо се в неизпълнение на задължението „…по време на движението да не отклонява вниманието си, да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него и движението на автомобила по него, да се концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление.

При нарушението му водачът проявява непредпазливост поради различни субективни външни и вътрешни фактори, които го разсейват и водят до липса на концентрация върху осъществяваната дейност“ (Решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020 г., I н. о., НК).

Неясното описание на фактическа обстановка ограничава правото на защита на жалбоподателя, а последното винаги представлява съществено нарушение на процесуалните 2 правила (вж. Решение № 335 от 20.10.2022г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 334/2022г.).

Не са налице предпоставки за преквалифициране на нарушението съобразно разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС. При това положение съдът счита, че така обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в производството за заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлиза на сумата 550 лева. В съпроводителното писмо АНО е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, минималното възнаграждение в процесния случай е в размер на 400лв., което с оглед на предмета на делото се явява непропорционален. Наложената глоба е в размер на 20 лева, а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и без личното участие на адв. Цонев. Поради това и с оглед утвърдената съдебна практика (вж.

Определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС) съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждението в размер съответстващ на видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан от размерите заложени в наредбата. По тези съображения съдът намира, че дължимото на адв. Цонев възнаграждение е в размер на 100 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0247-000223 от 13.06.2024г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.Г., ул."...." №., ет., ап. , за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Ген Скобелев“ № 49 да заплати на М. Д. Г., ЕГН ********** сумата 100 лева, представляващи разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________

3