Решение № 201 от 29.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. П., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100057 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал. 2 СК.

Ищцата – П. П. А., с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 43, ЕГН **********, твърди, че от 2017 г. с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, но през 2024 г. са се разделили. Изтъква, че от съжителството им са родени малолетните деца М. М.

А. И.а, ЕГН ********** и П. А. И.а, ЕГН **********. Заявява, че с бащата на децата не могат да постигнат разбирателство по въпросите, свързани с правното положение на последните. Смята, че тези въпроси трябва да бъдат решени по съдебен път, като тя упражнява родителските права и местоживеенето на децата бъде при нея, а на бащата да бъде формиран режим на лични контакти със същите (във вариант, очертан в исковата молба) и той бъде осъден да им заплаща издръжка за бъдеще време от по 500 лв. (255,65 евро) на месец. Иска постановяване на съдебно решение в посочения смисъл.

Ответникът – А. К. И., с адрес в гр. С., ул. „И. р.-С.“ № 47, ЕГН **********, не изразява становище.

Съдът приема следното:

1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1. Относно родителските права и местоживеенето:

1

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого от родителите да живеят децата и кой от тях да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на децата (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават децата, привързаността на последните към тях, полът и възрастта им, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглежданата хипотеза предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват гласните доказателствени средства (показанията на разпитания свидетел А. С. Д.), събраните писмени доказателства, социалните доклади, представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. и от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. С., и изслушването на майката по чл. 59, ал. 6 СК.

Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават никакви съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за фактическите констатации, че:

- Детето М. М. И.а е на 8 години, а детето П. И.а е на 3 години.

- Страните в производството са техните родители, като двамата не са сключвали граждански брак, а са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, но от около 2 години са окончателно разделени.

- След като ищцата и ответникът са се разделили, тя и децата са се установили в гр. П., където ползват дома на родителите на първата.

- Ответникът разполага с жилище на баща му в гр. С., като заминава на работа в чужбина.

- В жилището, ползвано от ищцата, са създадени нормални битови условия, които позволяват отглеждането на децата.

- По-голямото дете учи в училище в гр. П., като посещава и частни уроци 2 по български език, а по-малкото дете е записано в детска градина в същия град.

- Личните отношения между страните не са добри, но комуникацията помежду им все пак не е съвсем прекъсната, особено относно децата.

- Майката към момента не е трудово ангажирана, но получава финансова помощ от нейните родители, които са трудово ангажирани в чужбина. Бащата работи, като месечният му доход е около 1 200 евро. Няма доказателствена информация някой от тях да разполага с имущество, от което да генерира допълнителни приходи.

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се отбележи, че не се констатира те да са част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно на самите деца.

- Ищцата заявява категорично желание да упражнява родителските права спрямо децата и те да продължат да живеят при нея.

Гореизложеното, преценено на фона на критериите, от които е детерминирано решаването на проблема за упражняването на родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че упражняването им спрямо децата М. М. А. И.а и П. А. И.а трябва да бъде възложено на майката и местоживеенето им да бъде при нея, на адреса й в гр.

П., ул. „О.“ № 43. Ищцата притежава родителски капацитет и възможности, за да осигури нормални условия (включително и битови) за тяхното правилно физическо, психическо и емоционално израстване.

1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС). Мерките за лични контакти между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС). Решението на съда в тази насока не е обвързано по никакъв начин от исканията и предложенията на родителите, защото приоритетен е именно интересът на децата (вж. Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на децата, добрата емоционална връзка между тях и бащата и сравнително близкото местоживеене на последния, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:

3

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване;

- 14 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 19:00 ч на 07 юли и от 10:00 ч. на 25 август до 19:00 ч. на 31 август на съответната година;

- за Коледните празници, в четна година – от 11:00 ч. на 24 декември до 17:00 ч на 26 декември, с преспиване;

- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 31 декември до 17:00 ч. на 02 януари, с преспиване;

- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики (Разпети) петък до 17:00 ч. на Светли понеделник (понеделник след неделята на Възкресение), с преспиване;

- за рождения ден на децата (04 май и 13 август), в нечетна година – по споразумение с майката, а при липса на такова – от 17:00 ч. на предходния ден до 17:00 ч. на следващия ден, с преспиване;

- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима децата от местоживеенето им при майката и да ги връща там.

1.3. Относно издръжката за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.

1 СК).

Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд).

Тъй като и двамата родители дължат издръжка на малолетните си деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото децата фактически живеят (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС)

При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 243/13.11.2025 г. на Министерския съвет на Република България (обн. в бр. 98/18.11.2025 г. на ДВ), сегашният размер на минималната работна заплата (от 01.01.2026 г.) се равнява на 1 213 лв. /620,20 евро/, поради което минималната издръжка на едно дете възлиза на 155,05 евро (1/4 от 620,20 евро).

При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде доставяна на децата М. М. и П. И.и, трябва да бъдат взети предвид: тяхната възраст;

4 произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да удовлетворява; липсата на конкретни данни за по-особени потребности, изискващи повисоко финансово обезпечаване, които да са с ежемесечен характер; материалните възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 27 години, а бащата – на 30 години), без сведения за здравословни проблеми; липсата на данни за техни алиментни задължения към други субекти.

Изяснените фактически и правни положения са опора да се приеме, че месечната издръжка, която бащата трябва и може без затруднения да предоставя на децата, следва да се фиксира на по 200 евро за всяка от тях.

Началният момент на издръжката, присъждана по чл. 127, ал. 2 СК, принципно е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д.

№ 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо тази издръжка се определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.

127, ал. 3 и чл. 149 СК). По сегашното дело обаче не е била определяна издръжка за бъдеще време като привременна мярка, а в исковата молба изрично е поискано присъждането на издръжката от деня на образуването на делото – 19.01.2026 г., поради което това искане подлежи на уважаване.

2. Относно държавната такса, дължима във връзка с присъдената издръжка:

На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжката, присъдена в полза на децата, която бащата дължи, същият трябва да заплати съответната държавна такса, възлизаща на 576 евро.

3. По предварителното изпълнение на решението:

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на предварително изпълнение, в частта му за присъдената издръжка.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на 5 децата М. М. А. И.а, ЕГН ********** и П. А. И.а, ЕГН **********,на майката П. П.