Акт от 19.09.2019, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№39 гр.Силистра, 19.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

2. АНА АВРАМОВА при секретаря Антоанета Ценкова с участието на прокурора Стефка Ганчева , като разгледа докладваното от съдия Великова ЧНД №199/19г. по описа на СсОС, вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение № 1062

5422 2337 7084 /18.02.2019г., в сила от 01.04.2019г., издадено от Рolitie Limburg-Noord, TM – Nederland, срещу българския гражданин Т.С.С.

, с което е наложена финансова санкция от 273,81 лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба в производството, в размер от 140.00 евро, за извършване на нарушение по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия И ГО ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението му.

ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.

Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 39/20.09.2019 г. по ЧНД№261/2017г. по описа на СсОС

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по искане на Centraal Justitieel Incassobureau Nederland, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение

2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 1062 5422 2337 7084 /18.02.2019г., в сила от 01.04.2019г., издадено от Рolitie Limburg-Noord, TM – Nederland, срещу българския гражданин Т.С.С., с което е наложена финансова санкция от 273,81 лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба в производството, в размер от 140.00 евро, за извършване на нарушение по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия.

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли същото да бъде уважено.

Засегнатото лице, редовно призовано, явява се лично. Не признава основателността на искането, но декларира готовност за плащане на санкцията в изразената последна дума.

От

Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен орган в Нидерландия, с който е наложено задължение за плащане на санкцията, с което е изпълнено условието на чл. 3, ал. 1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.

От описаните факти в Удостоверението е видно, че на 09.02.2019г. в 13:52 не е използвала предпазен кола като пътник . Видно е, че се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата - деяние, изрично посочено в списъка на

Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налична.

Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.

Същевременно с това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.

Решението не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от Закона.

Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.

Финансовата санкция е в общ размер от 140 евро - глоба, като не е налице и условието по чл.

35, т. 6 от закона, тъй като стойността й е по-голяма от 70 евро.

Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 273,81 лв.

Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.04.2024г., според правото на издаващата държава.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган.

Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.

Водим от тези съображения, съдът постанови своето решение.