Решение № 1363 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330103669 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. А., ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .....10.10.2023 г., който бил недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК и добрите нрави.

Получените суми над върнатата главница били без правно основание, поради което моли за присъждане на 43 лева – за възнаградителна лихва и 194,60 лева – за неустойка /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз/. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Всички изисквания на ЗПК били спазени, а неустойката не следвало да се включва в ГПР, т.к. към момента на сключване не било ясно дали ще бъде дължима. Клаузата била индивидуално уговорена. Размерът и предпоставките за дължимостта й били предварително известни на ищеца. Налице било неизпълнение на поето задължение, което довело до начисляването й. Не било налице противоречие с добрите нрави.

Договорът и отделните му клаузи били действителни. Платената сума за лихва била в размер на 43 лв., а за неустойка – 194,60 лв. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № ......10.10.2023 г., по който предоставената парична сума в размер на 600 лева е усвоена и погасена, като за възнаградителна лихва е платена сумата от поне 10 лева, а за неустойка – сумата от поне 40 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно неустойката:

В оспорената клауза на чл. 18.1. от договора, е предвидено задължение на потребителя за плащане на неустойка от 775,13 лева, при неизпълнение на задължението по чл.6 за предоставяне на обезпечения в двудневен срок от подписване на договора – поръчител/и или банкова гаранция, отговарящи на условията по ОУ.

Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;

2 обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.

Размерът на неустойката н а д в и ш а в а предоставения кредит, като същевременно следва да се посочи, че в погасителния план, поместен в договора, размерът й се различава от този, посочен в оспорената клауза /по – висок е/.

Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава драстично принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

3

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.

Относно възн. лихва:

Налице е самостоятелна нищожност на клаузата за начисляването й – при формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 47 % годишно, както и годишен процент на разходите от 58,17 % - неотговарящ на действителния /само неустойката представлява над 100 % от кредита, което ведно с лихвата – надхвърля посочената стойност/ надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Предвид изложеното и нищожността на сочените клаузи от договора, платените по тях суми, подлежат на връщане, т.к. са получени при начална липса на основание.

Страните не спорят и от представените документи се установява, че по договора са платени исковите суми, които подлежат на връщане. Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък и док. за платени – 100 лева ДТ.

4

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от малко над минимума от 250 евро с ДДС /предвид док. за регистрация/. За да се определи този размер /не се дължат възнаграждения по отделните искове, предвид цената им и принципно/, съдът съобрази ниската фактическа и правна сложност; положените пр. усилия, развитието на делото, без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на Е. Т. А., ЕГН **********, следните суми: 21,99 евро /двадесет и едно евро и деветдесет и девет цента/ – за възнаградителна лихва и 99,50 евро /деветдесет и девет евро и петдесет цента/ – за неустойка - и двете – получени без основание по нищожни клаузи по договор за потребителски кредит № .......10.10.2023 г., както и 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Р. Н. Р., личен № ....., с адрес: .......................... сумата от 250 евро с ДДС /двеста и петдесет евро/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Е. Т. А. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.29/:

..............................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5