Решение № 548 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.10.2022 г. по НОХД № 20532/2015г. на СРС, НО, 9 състав, подсъдимите Е. Н. П. и А. С. Х. са признати за виновни и на основание чл.55,ал.1т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20,ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл18, ал.1 от НК са осъдени на наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на които е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

С присъдата на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наложените наказание на двамата подсъдими „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което същите са били задържани по НПК и ЗМВР.

С присъдата е постановено веществени доказателства – видеозаписи на оптични носители да останат по делото.

С присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите П. и Х. са осъдени да заплатят разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия П., с която се иска отмяна на съдебният акт и постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, поради нейната необоснованост и е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според защитата от събраните доказателства не се установява по категоричен начин авторството на деянието. Отделно от това се навеждат оплаквания за несправедливост на наложеното на П. наказание.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от защитата на подсъдимия Х. с 1 твърдение за неправилност, несправедливост и незаконосъобразност.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпито на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия П.

– адв. В., поддържа жалбата като оспорва събраните по делото доказателства. Защитата счита, че районният съд неправилно е приел за годни протоколите от извършените разпознавания в хода на досъдебното производство, които са извършени в нарушение на НПК, както и свидетелските показанията на полицейските служители, провели оперативна беседа с подзащитния й. Посочва се също, че към момента, в които П. е бил придружен до заложната къща, същият е бил задържан, без да му бъдат разяснени правата. Приобщеното по делото синджирче с протокол за доброволно предаване, впоследствие върнато на едната от пострадалите, без да бъде извършен протокол за оглед на веществено доказателство, създава съмнение относно върнатата а вещ съответна ли е на отнетата. Липсата на доказателства относно авторството се подкрепят и от заключение от видео-техническа експертиза, установяваща , че подсъдимите на инкриминираната дата не са били в метрото. Алтернативно защитата прави искане за намаляване на наложеното наказание, с оглед дългия период на воденото срещу него наказателно производство.

Защитата на подсъдимия Х. пледира за постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подзащитният му да бъде оправдан и признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Защитата счита, че мотивите към присъдата са посочени множество съдебни решение неотносими към предмета на делото. Твърди се, че по същество в мотивите се съдържа преразказ на обвинителния акт, липсва обосноваване на „продължавано престъпление“, не е изследван стадия на престъпна дейност, съдът не се е посочил на какво основание дава вяра на показанията на пострадалите свидетелки от досъдебното производство. Освен това се сочи, че не е съобразено и заявеното от едната от тях, че подзащитният му Х. не я е докосвал.

Според защитата съдът не е обосновал и наложеното наказание.

Представителят на СГП намира жалбите за неоснователни и съответно присъдата е правилна и законосъобразна. Изразява становище, че СРС не е допуснал твърдените от защитата нарушения, извършил е задълбочен анализ на доказателствата и е достигнал до верни изводи за осъщественото от подсъдимите престъпление. Намира наказанието за определено в съответствие със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което иска от съда да потвърди обжалваната присъда.

Подсъдимите П. и Х., в лична защита, се придържат към казаното от защитниците им. В предоставеното им право на последна дума искат за бъдат оправдани.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимите – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат 2 направени съществено различни изводи относно фактите по делото, но за изчерпателност е необходимо тяхното допълване. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Н. П. е роден на *******. в гр. София, с ЕГН: **********.

Същият е българин, български гражданин със средно образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан, живее в гр. София, ж.к. ******* Подсъдимият А. С. Х. е роден на ******* в гр. София, с ЕГН: **********.

Същият е българин, български гражданин със средно образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан, живее в гр. София, ж.к. *******7 Към 03.08.2014г. окол 18 15ч подсъдимите П. и Х. се намирали в гр.София, на алея, находяща се в ж.к. Западен парк, в района на метростанция „Вардар“, на около 200 м от нея. Към тях вървяла М.Т., която носела на врата си златен синджир с обикновена плетка и златно кръстче на него и две украшения 14 карата злато с тегло съответно около 1,5 гр. и 2 гр.. Свидетелката възприела двете момчета, които се движели срещу нея. При приближаването й към тях, двамата се разделили така, че свидетелката трябвало да премине между тях. В този момент подсъдимият Х. посегнал към пострадалата и с юмрук я ударил в брадичката, хванал кръстчето и синджирчето, което се скъсало. Т. успяла да задържи синджирчето, а в ръката на подсъдимия Х. останало кръстчето, след което двете момчета избягали .На същата дата пострадалата подала жалба в полицията

На 04.08.2013г. около 15.15ч подсъдимите се намирали в района на бул.

******* *******, като се разминавали с П.Е.Е., която носела на врата си златно синджирче, 14 карата, плетка „Картие“ с тегло 3,9гр със златен медальон във формата на сърце, 14 карата, с тегло 1 гр.

Двамата подсъдими се приближили бързо до пострадалата, подсъдимият Х. я хванал за ръката, а подсъдимият П. издърпал от врата й синджирчето с медальона, след което двамата побягнали. Подсъдимият Х. бил подгонен, настигнат и задържан от няколко лица от ромски произход, намиращи се в района, като му били нанесени удари от тях в областта на главата и тялото. Подсъдимият П. успял да избяга. На място била извикана полиция, като Х. бил задържан за 72 часа в 03 РУ-СДВР.

Същият ден 04.08.2013г. П. продал на свидетеля П.И., служител в Заложна къща „Е. 1“, отнетия от Е. златен синджир, 14 карата с тегло 3,9 гр. Последният от свое име заложил вещта, като оформил заложен билет с № 60049/04.08.2015г и оставил синджирчето в чекмедже на заложната къща.

На 05.08.1013г. в 08.00ч до 16.00ч по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР бил задържан за срок от 24 часа подсъдимият Е. П., като заедно с баща си и полицейските служители, свидетелите на Б., Д. отишъл до Заложната къща, на адрес гр. София, бул. ******* На смяна бил служителя П.И., който предал с протокол за доброволно предаване, намерения в чекмеджето златен синджир. На 06.08.2013г. пострадалата свидетелка Е. разпознала отнетата й вещ и същата й била върнат срещу разписка.

Стойността на отнетите от подсъдимите вещи, установена чрез съдебнооценителни експертизи са, както следва: златен синджир 14 карата, плетка „Картие“ с тегло 3,9 гр е 195 лв, златен медальон с формата на сърце 14 карата с тегло 1 гр е 50лв, отнети от Е. са на обща стойност 245лв, а отнетите от Т. са на стойност златно кръстче 14 карата с тегло 2 гр на стойност 100лв и златно синджирче 14 карата с тегло 1,5 обикновена плетка 75лв или общо 175лв. Общата стойност на отнетите от Е. и Т. вещи е 420лв.

Към 03.08.2013г. МРЗ за страната е била в размер на 310лв 3

Изложената фактическа обстановка се установява изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П. Е., М.Т. ,, П.И., П.И., Ц.Б.Л. Д., включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК показания на В.Я. в съдебно заседание от 04.11.2014 г. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на Й.П. на л. 44-45 от ДП; протокол за личен обиск, протокол за доброволно предаване, бележка с ръкописен текст, положен от Й.П., заключенията на приетите съдебно-оценителна експертиза, съдебна експертиза в областта на индустриалната собственост, съдебно-техническа експертиза, съдебно-почеркова експертиза и повторна съдебно-оценителна експертиза, справката за съдимост на В.С. и др.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря.

Правилно районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелките, пострадали от инкриминираните деяния П. Е. и М.Т., които настоящият състав също прецени като непредубедени, еднопосочни, последователни, непротиворечиви и подкрепени от другите доказателства по делото.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженята на защитата относно анализа на показанията на пострадалите. При преценката им правилно първата инстанция е отчела обстоятелството, че те се явяват единствени, установени очевидци на деянието съответно спрямо всяка от тях, както и изминалия дълъг период от време между разпитите пред орган на досъдебното производство и пред съда, при което е логично избледняването на спомена за определени обстоятелства. Именно съобразявайки ги, съдът е приел, че свидетелките неизменно посочват подсъдимите като извършители на деянията, в съдебната фаза се излагат идентични, макар и не толкова детайлни факти за упражнената принуда и отнетите вещи и потвърждава истинността на заявеното в по-ранен етап. По отношение на действията им при отнемането на вещите от пострадалите, които са предмет на повдигнатото обвинение, такива разминавания липсват, вкл. и при проведените повече от 6 години по-късно разпит, поради което основателно СРС е приел за достоверни показанията на Т. и Е.. Прави впечатление, че както в показанията приобщени по реда на чл.281 ,ал.4 вр. ал.1 ,т.2,пр.2 от НПК по отношение на Е., така и на тези приобщени по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1 т.2 ,пр.2 от НПК – Т. и тези приобщени по реда на чл.281 , ал.1 т.1 и т.2 от НПК дадени в съдебна фаза пред друг съдебен състав, свидетелките са абсолютно категорични относно механизма на осъществяване на съответното престъплението спрямо тях, както и за лицата, които са го извършили. И двете свидетелки нямат колебание, съгласно заявеното в разпитите им, относно външните белези на нападателите си и обстоятелството, че именно те са подсъдимите лица. Следва да се отбележи, че деянията се извършени в светлата част на деня и всяка една от пострадалите е имала възможност да възприеме лицата, тъй като същите са били в непосредствена близост до тях.