Акт от 20.04.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 266

Номер

266

Година

03.10.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.02

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Елена Димова Налбантова

Ангел Фебов Павлов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело номер

20115100500246 по описа за

2011 година

С решение № 48/03.05.2011 г., постановено по Г. д. № 397/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд Е. „Б. Е.” Г. П. на основание чл. 108 от ЗС е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на „Устра- холдинг” Г. Кърджали на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 15 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № *, У. „Двадесет и шести декември”, както и да заплати сумата в размер на 7592.45 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на недвижимия имот, като е отхвърлен предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 18000 лв.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителните му части е останал жалбодателят Е. „Б. Е.” Г. П., който го обжалва с молба да бъде отменено и постановено друго решение в тези части като се отхвърлят изцяло предявените исковете. ðешението се атакува като необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се в жалбата, че видно от експертизата на инж. Ст. Стайков и АДС № 1750/02.02.1995 г., трафопостът бил изграден в държавен имот през 1965 г., като през 1992 г. към съществуващия трафопост била изградена пристройка- трафопост от 15 кв. м., със средства на ДФ „У.". По време на изграждането на пристройката, бил действащ Законът за електростопанството /ДВ бр. 95 от 1975 г., отм. ДВ бр. 64/1999 г./, съгласно чл. 2 ал. 1 на който, електрическите централи за производство на ел. енергия, ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия, били държавна собственост. Трафопоста и енергийните съоръжения в него, представлявали електрически уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия по смисъла на Закона. Поради това и независимо, че са били построени за нуждите на ДФ „У.", от момента на построяването им те са станали държавна собственост и като такъв по силата на законовата разпоредба трафопостът не е могъл да премине в собственост на „Устра холдинг” . Приетото от съда, че трафопостът преминал в собственост на „Устра холдинг” чрез приватизационна сделка, било в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, който приемал, че общите енергийни обекти, съгласно императивната разпоредба на чл. 2 ал. 1 от ЗЕ, са държавна собственост и съгласно нея електрическите уредби, които обслужват повече от един потребител, не могат да бъдат частна собственост и като такива били изключени от гражданския оборот. Поддържа се също, че за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, е необходимо да се докаже, че ответникът владее процесната вещ без основание. В случая ответникът владеел вещта на собствено основание- чл. 2 ал. 1 от ЗЕ (отм.), АДС № 1750 от 02.02.1995 г. и тези вещи били зачислени от 1974 г. като ДМА на дружеството. Неправилно съдът приемал, че ставало дума за сграда, а не за енергийно съоръжение. Сочи се също, че с влизане в сила на ЗЕЕЕ, по силата на закона се създавали за електроразпределителните предприятия сервитутни права върху съществуващи към датата на влизането му в сила енергийни обекти. Фактът, че дружеството владеело необезпокоявано трафопоста, се доказало и от показанията на св. М. М.- служител при ответното дружество, който от 1986 г. го обслужвал. Това налагало извода, че дори и да се приеме, че не са налице другите правопораждащи факти, ответникът станал собственик на процесния трафопост на основание чл. 79 от ЗС. Неправилно било решението и в частта, с която е уважен частично иска с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД- не било налице обедняване на „У. х.” , защото през процесния период той не е могъл да извлича полза, тъй като нямал правна и фактическа възможност да отдава процесния трафопост под наем на трети лица, а от събраните доказателства не се установявало „У. х.” да е титуляр на лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия". Поддържа се също, че исковете по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, могат да се използват само когато са изчерпани всички други начини, а чл. 117 ал. 7 от ЗЕ изрично уредил отношенията, свързани с използването на електрически уредби и съоръжения, собственост на трети лица, от разпределителното дружество. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски и представя списък на същите.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от "У.- х." Г. К., в който се изразява становище, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна. Атакуваното решение било законосъобразно. Поддържа се, че със ЗЕЕЕ /отм./ и Закон за енергетиката, подобни обекти били изключени от приватизационните сделки и следвало да са собственост на юридически лица, които били лицензирани да извършват дейности в енергетиката. Към момента, в който бил въведен този ограничителен режим- пар. 67 т. 9 от ЗЕЕЕ /отм./, собствеността на процесната сграда вече не била на приватизиращо се предприятие, а на такова с приключила приватизация и разпоредбата нямала обратно действие. Посочва се също, че електрическите централи, уредби и мрежи като държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл. 2 ал. 1 от ЗЕл. не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на основание чл. 17а от ЗППДОП, но следвало да се отчете втората алинея на чл. 8 от ЗЕ като за правилното решаване спора, било от значение от кого и за какви нужди е построен същия. Правилно съдът констатирал, че процесния трафопост бил изграден със средства на ДФ „У.", че имота бил предоставен за оперативно управление на същатÓ фирма и, че лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, не дава правно основание на ответната страна да държи трафопоста. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание се посочва, че оплакванията на жалбоподателя, свързани с нарушение на материалния закон се основали на неправилно приложение на Закона за електростопанството, който понастоящем бил отменен и бил действащ по време на изграждане на процесния имот. В т. 2 на съдебно- техническа експертиза се установявало, че трафопоста с площ от 30 кв. м. бил построен преди 1979 г., без да е уточнено кога точно. Този закон бил в сила от 1975 г. и след като не били налице убедителни доказателства за годината на построяване, не можело да се направи извод за това, че бил приложим ЗЕ. Посочва се, че в АДС, на който ответникът основавал собствеността си, било посочено, че трафопоста бил построен 1965 г.- преди действието на ЗЕ, а довод за приложим ЗЕ от 1948 г., не бил направен във възивната жалба. В съдебно заседание претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове- за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение в размер на 18000 лв. с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 27 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”, за което притежавал н. акт. № 38 том 5 д. № 842/2010 г. по описа на СВ Г. М. при АВ. Твърди, че трафопоста бил изграден със средства на ДФ „У.” и с АДС № 1635/10.02.1993 г. бил предоставен за управление на същата фирма. По- късно държавната фирма била преобразувана в „У." ЕАД, което било приватизирано по реда на ЗППДОбП. С решение № 123/09.02.2004 г. на Кърджалийски окръжен съд било вписано в регистъра на търговските дружества решение на Общото събрание на акционерите за преобразуване на „У.” в „У. х.” чрез отделяне на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност, всяко от които поело част от активите и пасивите на „У." Г. К., при което в активите на ищеца останал процесния трафопост. Твърди, че не е предоставял ползването на процесния трафопост на други лица. Писмено предявил пред ответника правото си на собственост, което било оспорено, тъй като трафопоста бил заведен в активите на електроразпределителното дружество, за което притежавал АДС 1750/02.02.1995 г.

По делото не се спори, че ДФ „У." е преобразувана в еднолично търговско дружество „У.” ЕАД с РМС № 71/10.08.1993 г., като е постановено новото дружество да поеме пасивите и активите на държавната фирма по баланса й към 31.12.1992 г., което обстоятелство било вписано в съответния регистър. Това дружество било приватизирано по реда на ЗППДОбП като било преобразувано в „У." , а последното- преобразувано в „У. х.” чрез отделяне на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност. Видно от представеното по делото приложение № 1 към протокол от Общото събрание на акционерите на „У.” , проведено на 16.12.2003 г. и отделителен протокол, отделящите се дружества поели част от активите и пасивите на дружеството, като „У. х.” приело активи под форма на ДМА по сметка 203 сгради съгласно списък № 2. С писмо изх. № 73/16.01.1992 г. „Е." К. уведомило държавна фирма „У.” и „Е.” М., че е предвидено ел. захранването на обект „Жилищен блок кв. 47 Г. М. да се извърши като към трафопост № 4 /22/ се изгради пристройка, която да включва в обема си трафокилия за монтаж на трансформатор и помещения за табла за секциониране. По- късно бил изготвен проект и дадена виза за построяване на обект „пристройка на ТП № 4 към жил. блок”.

На 10.02.1993 г. бил съставен АДС на недвижим имот № 1635, за недвижим имот, находящ се в Г. М., кв. 48 парцел ІІІ със съседи: север- У. "В. К.", запад- У. "К. О." и изток- мера, представляващ трафопост със застроена площ 27 кв.м., етажност 1, масивна конструкция, построен 1992 г. Посочено е, че трафопоста е построен със средства на ДФ "У."- Г. К., въз основа на отстъпено право на строеж върху държана собственост съгласно заповед № 95/10.04.1992 г.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190 том 11 рег. № 2238 дело № 340/2010 г. по описа на нотариус Г. Г. с район на действие РС- М., "У. х.” Г. К. е признат за собственик на недвижим имот- масивна сграда, представляваща трафопост със застроена площ 27 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв.м., при граници УПИ III- улица, ПИ с пл.сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”. Със заявление № 217/29.07.2010 г. „У. х.” Г. К. предложил на ответното дружество да закупи или наеме процесния недвижим имот.

С решение от 28.12.1991 г., постановено по ф. д. № 29869/1991 г. по описа на СГС, било вписано ЕАД с държавно имущество с фирма „Н. е. к.” със седалище Г. С., което поема всички активи и пасиви на предприятията, описани в решението. Със заповед № ДВ-133- А/24.04.2000 г. на ДА по енергетика и енергийни ресурси, считано от 24.04.2000 г. е преобразувана „НЕК” ЕАД чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „Е.- П.” ЕАД с капитал 1564000 лв., разпределен в поименни акции като дружеството е правоприемник на съответна част от активите и пасивите на „НЕК” ЕАД- С. по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. с едноличен собственик на капитала- Държавата. С решение 5347/28.04.2000 г. на Пловдивския окръжен съд по ф. д. № 2436/2000 г. е вписано ЕАД „Е.- П.”. С решение № 6184/05.10.2006 г. по същото фирмено дело на ПОС, е вписано в търговския регистър преобразуването на „Е.- П.” под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Е.- С. З.” като наименованието на дружеството е променено на „Е. Б. Е.” . Приложена е по делото и Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на ответното дружество за дейността- „разпределение на електрическа енергия” на обособената територия, определена в приложение № 1 към лицензията за срок от 35 години. От представената от ответника справка за дълготраен материален актив, се установява, че в баланса на електроразпределителното дружество е заведен актив ТПС 4 съд М- град от 01.12.1974 г. Видно от АДС № 1750/02.02.1995 г., признат е за държавна собственост като построен с бюджетни средства върху държавна земя, недвижим имот ТП- 4 Съда със застроена площ от 46 кв.м., етажност 1, година на построяване 1965, находящ се в Г. М., кв. 48, парцел ІІІ, предоставен за оперативно управление на НЕК- - С., клон „Е.”- К.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a775c43d-f5e2-41e5-9dd7-a55e7e19dd87