Определение № 1276 от 25.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. Стара Загора, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500654 по описа за 2023 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на К. И. С., действаща чрез адв.

Д. М., срещу определение № 2098/16.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1209/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането за изменение решение № 622/06.07.2023 г. в частта му за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че в полза на адвоката по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди минимално възнаграждение за всеки един от уважените искове, а върху присъденото адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „К.т.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 1209/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било образувано по искова молба на К. И. С., действаща чрез адв. Д. М., срещу „К.т.“ ЕООД, с която е бил предявен иск за обявяване нищожността на две договорни клаузи в договор за потребителски кредит.

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни иска, съответно за сумите от 77,40 лв. и от 77,40 лв.

В производството ищцата е била представлявана от адв. Д. М., който й е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са 1 уважени, като в полза на адв. Д. М. е присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и определено по чл.7, ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., без ДДС.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението си чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете и ДДС, начислен върху адвокатското възнаграждение, или обща сума от 960 лв.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата дава право на адвоката в определени хипотези да окаже безплатна правна помощ и съдействие на страна по гражданско дело.

Съгласно ал.2 на чл.38 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл.2, ал.5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяването на исковете.

Разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.

В случаите на регистриран по ЗДДС адвокат размерите на минималните възнаграждения по НМРАВ се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата – в случая процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС.

Съдът приема, че предоставената услуга представлява облагаема доставка по чл.2 т.1 от ЗДДС, т.к. макар и в случая възнаграждението се дължи не от представляваната, а от насрещната страна, и основанието за плащането му не произтича от договор за поръчка, а от властнически акт на съдебен орган, в крайна сметка тази предоставена услуга по смисъла на ЗДДС бива овъзмездена чрез заплащането й от трето лице, а не от получателя на услугата.

С оглед на тези разяснения въззивният съд счита, че дължимото в полза 2 на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.1 т.1 от НМРАВ, като за всеки един от двата уважени иска му се присъди възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно актуалната към датата на приключване на устните състезания редакция на нормативния акт, върху която следва да се начисли ДДС, или адвокатското възнаграждение за всеки иск следва да бъде 480 лв. с ДДС, а общото дължимо – 960 лв., с ДДС.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което решение № 622/06.07.2023 г. по гр.д.

№ 1209/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., с ДДС.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2098/16.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1209/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 622/06.07.2023 г. по гр.д.№ 1209/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва :

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „К.т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, адрес : гр. П., *** адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, с ДДС.

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3