Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 7814 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 5851/2023
Вид
Протокол № 7814
Подписан
19.12.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 7814 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов

Съдебни

Митко С. Хаджиев заседатели: Таня Д. Цончева при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска и прокурора Николай Р. Каменов

Сложи за разглеждане докладваното от Боян Д. Кюртов Наказателно дело от общ характер № 20235330205851 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 248 от НПК.

РП – ПЛОВДИВ редовно призована, изпраща представител.

ПОДСЪДИМИТЕ:

Л. Б. нередовно призован, не се явява. Призовката изпратена на адреса в гр. П., ул. „Л.“ № * е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи лицето от години не живее на адреса, а къщата е продадена. Изпратена е призовка чрез защитника му – адв. Я., който е редовно призован и се явява в залата.

Н. М. нередовно призован, не се явява. Призовката изпратена на адреса в гр. П., ул. „Л.“ № ** е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на майката лицето не живее на адреса и е напуснал същия преди четири години.

Искана е справка от „Криминална полиция“ – Пловдив, видно от която М. е обявен за ОДИ по друго дело и от извършена справка АИС „БДС“ същият е напуснал територията на страната на 05.02.2020г. и няма данни за завръщането му. Съгласно извършените ОИМ М. към момента се намира в Дубай. За него се явява адв. Я. от по – рано.

1

Не се явява адв. Г., който е заявил на призовкаря, че подсъдимият Б. се е отказал от неговата защита и не е приел призовката.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

Н. Р. уведомен по телефона, не се явява. Същият е заявил, че няма претенции към подсъдимите и няма да се яви.

П. А. уведомен по телефон, не се явява. Същият е заявил, че често пътува до Испания и няма да се яви.

П. П. редовно призован, не се явява. Не сочи причини за това.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХАРА АУТО БЪЛГАРИЯ“ нередовно призовано, не изпращат представител. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че дружеството е сменило адреса. Изпратена е втора призовка, която също е върната в цялост с отбелязване от призовкаря, че призовката е непълна и не може да намери адреса.

По делото са постъпили справки съдимост по отношение на подсъдимите.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Я.: Считам, че ход на разпоредителното заседание днес не би следвало да се дава, за да се направи опит да бъде издирено поне ощетеното юридическо лице „Хара Ауто“, тъй като те имат интерес.

Съдът намира, че няма пречка днес да се даде ход на разпоредителното заседание, тъй като по отношение на двамата подсъдими очевидно всички данни по делото сочат, че не се намират в страната.Търсени са многократно, но не са открити. По отношение на тях производството следва да протече при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, тъй като адв. Я. е защитник на двамата и навреме е уведомен за делото. Съдът не намира пречка да се даде ход на делото, тъй като и трите пострадали физически лица очевидно са дезинтересирани от делото, като двама изрично са заявили, че нямат интерес, а третият не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. По отношение на ощетеното юридически лице „Хара Ауто“, формално погледнато призовката до него не е достигнала, но юридическото лице може да участва в настоящото производство само като граждански ищец. Не може да бъде конституирано в друго процесуално качество. Тази негова претенция по делото може да се защити в гражданско производство, ако е имал интерес 2 да го образува, а не сега тепърва. На следващо място чл. 271 от НПК изрично казва, че когато пострадал си смени адреса е длъжен да уведоми съда. В този смисъл е и нормата на чл.247г, ал.3 НПК. Съдът не е уведомен, нито органите на досъдебното производство за промяната в адреса на дружеството.

Юридическото лице си е сменило адрес и след справка в ТР такъв адрес може да бъде открит, но това не е задължение на съда да го прави. Задължение е на самия пострадал да следи своевременно и да уведоми органите на разследването при промяна в адреса на управление. За това според съда няма никаква процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На страните се разясниха правата по чл. 274 от НПК.

ПРОКУРОР: Нямам отводи.

АДВ. Я.: Нямам отводи.

Запитаха се страните дали са получили препис от разпореждането за насрочване на делото.

ПРОКУРОР: Получих разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни.

АДВ. ЯНЕВ: Получил съм разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни.

Съдът, след съвещание, счита, че са налице условията да започне обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО чл. 248, ал.1 от НПК, като на страните се разясни и нормата на чл. 248, ал.3 от НПК.

ПРОКУРОР: Считам, че реално делото е подсъдно на РС - София и бяха направени многократни опити от моя страна делото да бъде изпратено по компетентност на СРП, включително до зам. главния прокурор, който се произнесе, че аз трябва да приключа делото. След като беше приключено от моя страна делото, отново беше внесено в РС – София, защото считах, че те трябва да гледат делото, но те бяха сезирали ВКС, които се произнесоха РС – 3

Пловдив да гледа делото. с Оглед произнасянето на ВКС считам, че делото е подсъдно на РС - Пловдив, въпреки, че това е противно на моето вътрешно убеждение. Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебната фаза, довело до ограничаване правата на пострадалите и подсъдимите. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не е налице нито една от изброените хипотези по т. 5. Мерки за процесуална принуда няма, тъй като техните срокове са изтекли още при предходния наблюдаващ прокурор. Нямам искане за събиране на нови доказателства на този етап.

АДВ. Я.: Аз споделям напълно мнението на представителя на РП – Пловдив, че делото е подсъдно на РС – София, защото в края на краищата имаме закон, а той казва, че там където е довършено деянието или деецът е извършил повечето деяния, там е подсъдността. В конкретния случай чета в обвинителния акт, че последното извършено деяние е на 12.09.2008г. в гр.

София. От всички 18 пункта на обвинението в Пловдив са само два или три.

Тоест съобразно българския закон би следвало делото да се гледа от СРС.

Друг е въпросът, че ВКС е преценил нещо съвсем различно. Аз не мога да разбера как така ще кажат нещо по - различно от закона, но оставям на Вас да решите дали е подсъдно на ПРС или на СРС, но моето мнение е, че е подсъдно на СРС. От друга страна по втора точка има ли основание за прекратяване и спиране на наказателното дело? Последното довършено деяние е на 12.09.2008г. Наказанието, което се предвижда по чл. 210 от НК, за което е обвинението в обвинителния акт е лишаване от свобода от една до осем години. Съобразно закона давностния срок за преследване при това предвидено наказание е десет години. В конкретния случай, както юристите знаем, които се занимаваме с наказателно дело, този давностен срок, когато имаме образувано наказателно производство се увеличава, но не повече от една втора от предвидения давностен срок. В случая половината е 5 години.

Когато ги съберем десет се получава абсолютен давностен срок от 15 години.

Като броя изминалите години виждам, че той е изтекъл на 12.09.2023г. Ето защо считам, че съществува основание за прекратяване на делото, поради изтичане на абсолютния давностен срок на основание чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т.

3 от НК. Ето защо ще Ви моля да прекратите делото поради изтекла абсолютна давност. Алтернативно според мен не е допуснато на ДП 4 отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия, пострадал или техните наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не е необходимо делото да бъде разгледано при закрити врати, да бъде привлечен резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Не е необходимо извършване на съдебни следствени действия по делегация. Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни и на този етап не би следвало да бъдат променяни. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Ако Вие решите да разгледате делото по общия ред, би следвало да насрочите съдебно заседание и да призовете всички свидетели по обвинителния акт.

Съдът като изслуша становищата на страните намира за установено следното:

Действително подсъдността и според настоящия състав реално е била на РС – София, тъй като последното деяние, а и по – голяма част от деянията се твърди да са осъществени в гр. София. Не само прокурора, но дори и настоящия съдия -докладчик също е изпратил делото на РС – София. Отново беше изпратено във ВКС, който каза, че при липса на промяна във фактологията в обвинителния акт, решението му е отново същото - да бъде разгледано вече определения съд - РС –Пловдив. При това положение и настоящия състав намира, че компетентен да разгледа делото е именно РС Пловдив. От друга страна настоящия състав също намира, че е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК като при така повдигнатото обвинение, касаещо квалифицирана измама по чл. 210 от НК, то възможността за наказателно преследване във вр. с чл. 80, ал. 1, т.3 от НК се изчерпва с изтичане на десет годишен давностен срок от последното деяние.

Действително чл. 81 от НК предвижда възможност при спиране или прекъсване на давността, каквото в случая безспорно има, тъй като има постановление за привличане, по – късно има внасяне на обвинителен акт при предходен състав на съда. Това са действия, които са прекъснали давността, но от тях е започнала да тече нова давност. Дори и в тези случаи при изтичане на срок с ½ от десет години, тоест 15 години, отново това се явява пречка да се разгледа процесния казус именно поради изтичане на давността за наказателно преследване, тъй като последното деяние е на 12.09.2008 г. и с изтичане на 15 години на 12.09.2023г. е настъпила тази абсолютна давност за 5 наказателно преследване. В съдебна зала отсъстват двамата подсъдими, които при това положение няма как да заявят, че желаят производството да продължи, а след като липсват такова изявление от тяхна страна, за настоящия състав следва да се приложи закона за давността, каквото беше в случая и искането на защитата. Ето защо съдът не намира за необходимо при това положение да се произнася по останалите въпроси по чл. 248 от НПК с изключение на разноските в размер на 704 лева, които следва да останат за сметка на Държавата. Водим от изложеното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 250, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 5851/2023г., по описа на ПРС – ХІV н.с., поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване.

Разноските по делото в размер на 704 лева ОСТАВАТ за сметка на Държавата.

Определението подлежи на обжалване и протест 15 дневен срок от днес пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.

Протокола се изготви в СЗ.

Заседанието се закри в 11,20 часа.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________