Решение № 267 от 17.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. К., 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200558 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №0284а-121- 27.03.2023г., издадено от ВПД началник на Районно управление-Казанлък към ОДМВРСтара Загора, с което на М. Д. М., на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.180,ал.1 от ЗОБВВПИ, е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1000/хиляда/ лева. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. не се явява и не се представлява, но процесуален представител на жалбоподателя в писмено становище поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. депозира писмено становище.

ВПД началник на Районно управление-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора приел за установено, че на 23.03.2023г., около 11.15 часа в гр.К., ул.„Д-р С.“№2, в приемната на група КОС при връчване на Решение №284з-279/ 28.02.2023г. на началник на РУ-Казанлък за отнемане на издадено разрешение №20150160498 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 28.02.2027г. на основание чл.153,т.6, във връзка с чл.155 и чл.58,ал.1,т.3 от ЗОБВВПИ, М. Д. М. не е уведомил писмено органа на МВР, издал разрешението за намерение за продажба, замяна или дарение на притежаваните от него огнестрелни оръжия. Същият е осъществил продажба, продавайки огнестрелните си оръжия и боеприпаси на юридическо лице с договор за покупко-продажба на огнестрелно оръжие №52/21.03.2023г. между него и ЕТ„Д.-И.В.“ ЕИК 115030623, със седалище и адрес на управление в град Р., ул.„А. I“ №11, притежаващ разрешение за търговия с ОБВВПИ.

1

Административно-наказващият орган приел, че с поведението си М. Д. М. е нарушил разпоредбите на чл.57,ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ.

Въззивникът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно- акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление не съдържали: пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било осъществено същото, място и дата на извършване на нарушението.

Процесуалният му представител изразява становище, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено кои от притежаваните от въззивника огнестрелни оръжия са визирали актосъставителя или наказващия органброй, модел, вид, като същите са били определени общо като „огнестрелни оръжия“. Счита също, че не е посочено в наказателното постановление и в АУАН дали нарушителя е наказан и за боеприпаси, тъй като в приложения по делото опис на продадените от М. вещи са включени и боеприпаси, но в приложеното от наказващия орган разрешително за придобиване и носене липсвало посочване на боеприпаси.

„На следващо място- нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, а само мястото, където същото е констатирано.“ „Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е също задължителен елемент от съдържанието на НП и липсата му също винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта.

Датата на извършване на нарушението не може да бъде извличана по тълкувателен път, тъй като волята на наказващия орган не може да бъде тълкувана. За наказаното лице не е ясно на коя дата наказващият орган е приел, че е следвало да бъде уведомен за намерението му издателят на разрешителния документ.

Нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили кого е следвало да уведоми нарушителят за намерението си за продажба. Посочено е единствено и само „органът, издал разрешението“, но не е посочено кого визира актосъставителят и наказващият орган. По този начин както нарушителят, така и съдът са препятствани да разберат волята на наказващия орган, както и да се прецени правилното му посочване.“ Не бил приложен опис на писмените материали и иззетите вещи, което би трябвало да е сторено при положение, че актосъставителя е съставил/иззел/приобщил такива. В настоящият случай данни за приобщаване на каквито и да било писмени материали и/или вещи липсвало.

Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че посоченият пропуск е довел и до нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като при съставяне на НП не са посочени доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка, следвало да се отбележи, че в атакуваното НП липсва отбелязване дали при констатиране на нарушението са иззети/или предадени доброволно/ веществени доказателства, както и дали е съставен съответен протокол за това.

„На следващо място- в обстоятелствената част на АУАН и НП буквално е 2 цитиран текстът на чл.57,ал.1 от ЗОБВВПИ, без да е уточнено коя от формата на изпълнителното деяние е вменена във вина- продажба, замяна или дарение е имал предвид актосъставителят и наказващият орган.

Кои действия/бездействия пък са подведени под нормата на чл.57,ал.2 от ЗОБВВПИ въобще не става ясно нито от АУАН, нито от НП.

Отделно- нарушението по чл.57,ал.1 и това по чл.57,ал.2 от ЗОБВВПИ са две отделни и самостоятелни нарушения, за които самостоятелно се носи отговорност и смесването им по начина, по който е сторено от наказващия орган, буди недоумение.“

Процесуалният представител на жалбоподателя приема, че на последния са вменени две нарушения, но му е наложено едно наказание, без да е уточнено за кое от двете нарушения става въпрос, с което е нарушено правото му да разбере за кое нарушение следва да се защитава.

Намира, че в нарушение на чл.53,ал.1 от ЗАНН административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Счита наказателното постановление за издадено и при нарушаване на материалния закон по следните съображения:

„Видно от вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.57,ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно по чл.57,ал.1, той е санкциониран за неспазено задължение, регламентирано в Глава IV от ЗОБВВПИ да уведоми „...органа,издал съответните разрешения,за намерение за продажба, замяна или дарение на притежавано/притежавани от него огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което има издадено разрешение за придобиване на този вид огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“/съобразно горните уговорки/, т.е въпросното задължение се отнася за всяко лице, получило разрешение за придобиване или съхранение, което не спази изискуемото задължение при намерение да продава, но на друго лице с разрешение за придобиване. Реда е строго фиксиран и специален при тези предпоставки.

Относно други субекти „купувачи-търговци“ с друг вид разрешително за търговия/какъвто е дадения случай/ по реда на Глава III от ЗОБВВПИ е налице друг специален ред със съответни изисквания, предвид разпоредбата на чл.35,ал.5 вр. ал.1 от ЗОБВВПИ/“ чл.35. (1) Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице... (6) Разрешението за търговия по ал.1 включва едновременно следните дейности: търговия, придобиване и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория F1/изрично детайлизиран с друг допълнително издаден подзаконов ред, а именно Наредба № 1з-895 от 1.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и условията за извършване на търговия“, където е посочен видът на съответното разрешително, необходимо за търговия/, който НЕ е Разрешение 3 за придобиване, което е съставомерен елемент от разпоредбата на чл.57,ал.1, за което е санкциониран жалбоподателят/“. Чл.23, ал.3 от посочената Наредба сочи „Лицата, притежаващи разрешение за производство или търговия, придобиват огнестрелни оръжия от лица, които не притежават разрешение за производство или търговия, след сключване на договор за покупкопродажба, замяна или дарение и съставяне на съответните счетоводни документи от страна на лицето, притежаващо разрешение за производство или търговия. (4) Копия на договора и счетоводния документ по ал.3 се предоставят в РУ на МВР, където оръжието се води на отчет и контрол.“ От изложеното е видно, че, когато купувачът в двустранната сделка е търговец видът документи, които следва да се изготвят, начин на уведомление, субект и съответен отчет е различен от визирания в чл.57, ал.1 от ЗОБВВПИ като в набора от документи не се изисква предварително уведомление, т.е.- налице е друг специален режим, от този, за който е вменено нарушение на жалбоподателя и който урежда сделките между физическите лицапритежатели на разрешителни за придобиване на оръжие.

Следва да бъде отчетен и факта, че жалбоподателят само два дни след извършване на продажбата сам- лично, без да бъде призоваван, се явява в служба „КОС“ с наличните документи, удостоверяващи сделката с търговецакупувач на огнестрелните оръжия, което само по себе си допълнително потвърждава убедеността му в правотата на предприетите от него действия, които имат отношение към субективната страна на нарушението, в който смисъл липсва каквото и да е доказателство от субективна страна, подкрепящо извод за умишлено извършено нарушение. Казаното е и основание за наличие на доказателство за прилагане на чл.28 от ЗАНН.“ По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Като взе предвид установените факти съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Фактическата обстановка се потвърждава изцяло от разпита на свидетеля Н.

И. и приобщените по делото писмени доказателства. Настоящият състав кредитира показанията на актосъставителя И. като последователни, непротиворечиви и логични, тъй като няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у същия, както и други основания за подлагане на съмнение и критика на казаното от него.

По делото няма спор относно факта на извършеното нарушение.

Възраженията във въззивната жалба са за допуснати съществени процесуални нарушения.

Според настоящия състав атакуваното наказателно постановление е издадено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. В хода на производството не са допуснати съществени 4 нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на НП. Неоснователно е оплакването на въззивника, че в АУАН и НП не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и че липсвали пълно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е било осъществено същото.

Както в акта, така и в наказателното постановление при словесното описание на административното нарушение е посочено в какво конкретно се изразява същото. Правилно е отнесен фактическият състав на нарушението към разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Съгласно чл.57,ал.1 от ЗОБВВПИ: „Лицето, получило разрешение за придобиване или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, писмено или по електронен път уведомява органа, издал съответните разрешения, за намерение за продажба, замяна или дарение на притежавано/ притежавани от него огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което има издадено разрешение за придобиване на този вид огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.“ В случая както в АУАН, така и в НП изрично е записано, че въззивника е продал огнестрелните си оръжия на 21.03.2023г., т.е. това е крайната дата на един период, преди която същия е следвало да уведоми органа, издал разрешението за намерение за продажба.