Решение № 292 от 13.10.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 392/2022
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 14.11.2022
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 ал.2 т.1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.43 ал.2 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл. 48 ал.2 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.55 ал.1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.55 ал.2 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.59 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.60 ал.1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.60 ал.1 т.4 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.328 ал.1 т.12 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.147 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. ХАСКОВО, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500392 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Община *** против Решение № 75 от 27.04.2022 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 10/2022 г.
С цитираното решение РС Харманли е признал за незаконосъобразна Заповед № ***г. на Кмета на Община ***, с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. С. Ч. от гр. *** за длъжността – *** в общинска администрация *** и отменил издадената заповед.
Съдът е възстановил П. С. Ч. от гр.*** на заеманата преди уволнението длъжност – *** в общинска администрация ***.
Съдът е осъдил Община *** да заплати на адв. К. на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 710 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на РС Харманли – 100 лв., дължими ДТ.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва в срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди противоречие на съдебното решение с постановено предходно съдебно решение на РС Харманли, с което съдът отменил издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Ч. и възстановил същия на заеманата преди уволнението длъжност. В мотивите на предходното решение било 1 посочено,че заповедта е незаконосъобразна, т.като уволнението не е извършено съгласно правилното правно основание, а именно чл.328 ал.1 т.12. След възстановяването на Ч. на работа била издадена процесната Заповед и прекратено трудовото правоотношение именно на това основание – чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Отново съдът приел,че уволнението на това основание е незаконосъобразно. На практика два пъти съдът възстановил на длъжност човек, който няма необходимия допуск до работа със секретни материали, какъвто допуск бил абсолютно задължителен, за да се осъществява дейността на тази длъжност. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на П. С. Ч. от гр. ***. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Счита,че в конкретния случай не е налице обективна невъзможност на работника да изпълнява заеманата длъжност, доколкото работодателят сам с поведението си е допринесъл за тази невъзможност. Процедурата по проучването и издаването на разрешение следвало да бъде инициирана от работодателя. Именно поради неговото поведение тази процедура не била проведена и невъзможността на работника да изпълнява длъжността не се дължала на обективни причини, а на поведението на работодателя. С оглед на това счита,че не е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение и че издадената заповед е незаконосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Хасково. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемия не се явява и не изпраща представител. С писмена молба вх. № 6916 от 26.09.2022 г. адв. К., пълномощник на въззиваемия, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор съображения. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер на 710 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Харманли е сезиран с искова молба, с която П. С. Ч. от гр. *** е предявил против Община *** обективно съединени искове с правно основание правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ за признаване на незаконно и отменяне на уволнението на ищеца Ч., извършено със Заповед № *** г. на Кмета на Община ***, с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. С. Ч. от гр.*** за длъжността – *** в общинска администрация*** и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
2 съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Изложените мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивният съд. Пред въззивния съд не се сочат нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд .
За да уважи предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ съдът е приел, че в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение липсват изложени мотиви от една страна. От друга е приел, че възникналата невъзможност работника да изпълнява трудовите си функции не се дължи на фактическа невъзможност от страна на ищеца, а на поведението на работодателя. Съдът е посочил,че липсата на писмено искане от страна на работодателя за даване на разрешение за достъп до класифицирана информация за изпълнение на определена длъжност или дейност от даден служител, не може да послужи като основание за уволнението му поради липса на това разрешение.
Посочил е още,че процедурата по проучването, съгласно изричната законова регламентация, не може да започне по инициатива на служителя и няма как да се развие поради поведението – бездействието на работодателя. С оглед на това е приел,че главният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан и е уважил същия. С оглед уважаването на главният иск съдът е приел, че е основателни и обективно съединеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, поради което е уважил и този иск. Тези изводи на съда са правилни и както вече се посочи се споделят от настоящата инстанция.
Наведените доводи и възражения в противната насока във въззивната жалба са неоснователни.
Неоснователно е възражението за противоречие в съдебните актове, постановени от РС Харманли във връзка с преценка на издадените от Община *** заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Ч..
С Решение № 52 от 30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 603/2021 г., РС Харманли е отменил като незаконосъобразна издадената от Община *** Заповед № *** г. на Кмета на Община***, с която на основание чл.330 ал.2 т.1 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с П. Ч. и възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност *** в общинска администрация ***. В мотивите си съдът е посочил,че не е налице посоченото от работодателя в атакуваната заповед основание за уволнение. Посочил е,че отнемането на издаденото разрешение, но не и изтичането на срока му, е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
Извършеното с процесната заповед прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.12 не следва да се приема изначално за правилно и подлежи на самостоятелен контрол за наличието на предпоставките за това в образуваното съдебно производство. Отделно от това в предходното си решение съдът е посочил,че отнемането на издаденото разрешение, но не и изтичането му на срока е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Доколкото в настоящото производство не се установява да е отнето издаденото разрешение за достъп, то не са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по т.12 и не е 3 налице твърдяното от жалбоподателя противоречие в постановените съдебни актове.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. В трайно установената съдебна практика е прието, че причините породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
В конкретният случай не се установява причината, породила невъзможността на ищеца да изпълнява трудовите си функции да е непреодолима за и от страните. Напротив – установява се,че тази причина е възникнала от поведението на работодателя – неговото бездействие да инициира процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „секретно“ на П. С. Ч..
Видно от представеното и прието като доказателство по делото писмо вх. № *** г.
ДА „ Национална сигурност“, ТД „ Национална сигурност“ *** е,че на ищеца П. Ч. е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация № ****г. до ниво „секретно“.
Издаденото разрешение е със срок на валидност до 12.04.2021 г. От ДА „ Национална сигурност“ не е издавано отнемане на разрешение по реда на чл.59 от ЗЗКИ или прекратяване на разрешение за достъп до квалифицирана информация № ***г. на основание чл.11 ал.2 т.1 и чл.60 ал.1 от ЗЗКИ. В писмото е посочено,че не е постъпвало искане за започване на процедура за проучване на Ч. и че това може да стане по писмено искане на ръководителя на организационната единица, където лицето е подало необходимите документи по чл.147 ал.1 от ППЗЗКИ. Т.е към момента на издаване на процесната заповед от компетентния орган не е издавано отнемане на разрешение по реда на чл.59 от ЗЗКИ или прекратяване на разрешение за достъп до квалифицирана информация № *** г. на основание чл.11 ал.2 т.1 и чл.60 ал.1 от ЗЗКИ. Изтичането на срока на действие на разрешението за достъп до класифицирана информация не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на основание чл.328 ал.1т.12 от КТ. Такова основание би било отнемането на разрешението по реда на чл.59 от ЗЗКИ или прекратяването на достъп до класифицирана информация на основание чл.11 ал.2 т.1 и чл.60 от ЗЗКИ, но твърдения за наличието на тези предпоставки и представени доказателства за това не са налице по делото.
На следващо място, както се посочи по-горе, субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да 4 бъдат непреодолими за и от страните. В случая причините, породили невъзможността служителя да изпълнява длъжността не са били непреодолими за страните. Напротив, работодателят сам, с бездействието си е създал тази причина.
Видно от цитираното по-горе писмо и съгласно чл. 48 ал.2 от ЗЗКИ и чл.148 от ППЗЗКИ проучването се извършва по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.
Искането трябва да бъде направено най –малко три месеца преди изтичането на сроковете по чл.55 ал.1 от ЗЗКИ- чл.55 ал.2 от ЗЗКИ. Т.е процедурата по проучване може да бъде инициирана само по искане на работодателя, след като служителят представи необходимите документи и декларира съгласие по чл.43 ал.2 от ЗЗКИ. Ищецът е подал молба до ръководителя на 13.04.2021 г. - вх. № **, в която е декларирал съгласие за започване на процедурата и готовност да представи изискани от работодателя документи. Съгласие е декларирано и в последващо заявление вх. № *** г. Работодателят обаче не е изискал представяне на документи и не е направил искане в предвидените в закона срокове.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7740815-b77b-47b3-8058-445d795344d3