Определение № 611 от 02.09.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Шумен, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. Хаджииванова

Членове:

Теодора Р. Й.а-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500391 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №6182/23.08.2024 г. (п.к. от 21.08.2024 г.), депозирана от "Йеттел България" ЕАД - гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. З. Ц. при САК, срещу разпореждане №1534/07.08.2024 г. по ч. гр. д. №1023/2024 г. по писа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника О. Р. М. от гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, обл. Шумен, за сумата от 278,99 лв., представляваща сумата от 134,17 лв. - неустойка за предсрочно прекратяването на договор за мобилни услуги за мобилен ********** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 16.06.2021 г. по вина на потребителя, сумата от 144.82 лв. - неустойка за предсрочно прекратяването на договор за мобилни услуги за мобилен *** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 13.12.2021 г. по вина на потребителя, както и в частта относно размера на разноските: за дължима държавна такса в размер за разликата над 18,40 лв. до 25 лв. и за адвокатски хонорар за разликата над 353,30 лв. до 480 лв.. Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуални закон. Сочи, че претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на всеки от двата договора, като така формираните два компонентна на неустойката кореспондирали на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди. Уговорените неустойки обезпечавали възстановяването на вредите от предсрочното прекратяване на двата договора и невъзможността на мобилния оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им, не били необосновано високи и не водели до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Обстоятелството, че размерът й се определял от размера на абонаментните такси, не означавало, че операторът получава нещо, без да е предоставил услуга, предвид което отговаряли на изискванията на добрите нрави и на изискванията за равноправност на договорните клаузи с потребителя.

Изводът на съда за недължимостта им не бил съобразен с постановките на ТР №7/2024 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая неустойката била компенсаторна по своя характер, като целта й била да възмезди вредите на кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговоря на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД. Именно уговорената неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси без ДДС постигала основните функции на неустойката.

1

Счита за неправилен извода на съда за неравноправност на процесната клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП. С тази неустойка не се възлагало в тежест на потребителя необосновано високо обезщетение. Следвало да се подчертае, че страните са манифестирали двустранно воля за съгласие с процесните клаузи и за последиците, които те предвиждат, както и да се отчете обстоятелството, че уговорената неустойка е съобразена с вредите, които е претърпял търговецът и определена съобразно договорената клауза. Месечните такси, от които се лишил операторът и е щял да получи, били действителни вреди от неизпълнението и били съобразени с конкретния тарифен план. Чрез претендираната неустойка кредиторът нямал да получи имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без да предостави ползването на услугата по договора. Освен това, размерът на неустойката бил формиран в съответствие с договореното между страните и спогодбата от 11.01.2018 г. между КЗП и оператора. След сключването й била формирана съдебна практика, че начинът на формиране на неустойката е изрично признат като допустим от правния ред и съответстващ на добрите нрави и че не е неравноправна, в подкрепа на което сочи съдебни актове на окръжни съдилища и СГС. С оглед всичко изложено моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за неустойка, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка, което е отхвърлено и присъждане разноски за заповедното производство съразмерно на вземанията, предмет на жалбата и сторените в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч. гр. д. №1023/2024 г. на НПРС е образувано по заявление от "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника О. Р. М., с искане да заплати на заявителя сумите от: 376,13 лв., представляващи ползвани и неплатени задължения за абонаментни такси за предоставени услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 16.06.2021 г., 134,17 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя, от които 104,97 лв. -стойността на тримесечни абонаментни такси и 29,20 лв., представляващи добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план; 144,82 лв., представляващи ползвани и неплатени задължения за абонаментни такси за предоставени услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 13.12.2021 г., 144,82 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя, от които 113,97 лв. -стойността на тримесечни абонаментни такси и 30,85 лв., представляващи добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, както и лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С разпореждане №1534/07.08.2024 г. заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника за сумите от 376,13 лв., представляващи ползвани и неплатени задължения за абонаментни такси за предоставени услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 16.06.2021 г. и 144,82 лв., представляващи ползвани и неплатени задължения за абонаментни такси за предоставени услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 16.04.2021 г., изменен с допълн. споразумение от 13.12.2021 г., както и лихва за забава върху тези суми, считано от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 18,40 лв. държавна такса и 2

353,30 лв. адвокатско възнаграждение. Със същото разпореждане отхвърлил заявлението в останалата част, относно вземането за сумата 278,99 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Съдът е изложил мотиви, че неустойката противоречи на добрите нрави, същата била договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Следователно, не било налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не били породили правно действие, а нищожността на клаузата се явявала пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения. Освен това клаузата, с която била уговорена неустойката, се явявала неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В заявлението /т. 12 е посочено, че заявителят претендира от длъжника неустойка за предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги, съгласно издадени крайни фактури за следните суми: 144,82 лв. с настъпил падеж 20.07.2022 г. и 134,17 с настъпил падеж 20.08.2022 г. – неустойки поради предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Въззивната инстанция споделя извода на заповедния съд, че съдържанието на клаузите, посочени в раздел 3, т. 2 от допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги, относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси и дадена отстъпка от цена на услуга /в размер на 134,17 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** и 144,82 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/ са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за 3 неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не с а породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения.

Настоящата инстанция счита, че клаузите по двата договора, с които е уговорена неустойката се явяват неравноправни и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал.