Решение № 430 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500496 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба вх. № 6524/25.01.2024г. от П. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап.

20, чрез адв. Зв.С. против решение № 4176/20.12.2023г. по гр.д. № 11350/2023г. на 14-ти състав на ВРС, в частта в която е осъдена да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г. Т. К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 02.05.2023 г.

/датата на навършване на пълнолетие от ищцата/ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.144 СК и чл.86 ЗЗД.

Счита, че ВРС е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, като е подменил обективни факти по делото, интерпретирал ги е едностранчиво, както и част от събраните по делото доказателства, обсъдил е твърде превратно и не е възприел правилно представените от нея и приети от съда писмени доказателства, в резултат от което е достигнал до погрешни правни изводи. Събраните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват извода за основателност на исковата претенция спрямо нея.

Изказва становище, че исковата претенция е заведена от дъщеря й под давление на бившия й партньор В.Б.Н., който подбуден от користни цели успял да настрои дъщеря й срещу нея.

Дъщеря й знае, че изнемогва финансово, като разчита единствено на заплатата си на 1 шивачка към „А.В.“ ЕООД, живее с родителите си в общинско жилище дължи издръжка и на ненавършилото си пълнолетие дете, бащата не заплаща дължимата от него издръжка от 280.00лв. Ако плаща издръжка и на навършилата пълнолетие своя дъщеря, това би представлявало за нея особено затруднение.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена ,ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Т. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „О.“, № 18, чрез назначения й по ЗПрП представител адв.

Хр.Д., с който оспорва въззивната жалба, като недопустима поради просрочие, евентуално като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ищцата Г. Т. К. ЕГН **********, действаща чрез назначения й по ЗПрП представител адв. Хр.Д., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Ш.“, № 18, ет. 3, офис *** излага, че ответниците Т. К. Т. и П. М. С. са нейни родители. На 02.05.2023г. навършила пълнолетие, но не е завършила все още средното си образование. През учебната 2023г.2024г. е ученичка в 12-ти клас на ПГГСД „Н.Х.“-Варна.

След раздялата на родителите й, когато е била на 2-годишна възраст, до постановяването на решение № 925/04.04.2022г. по гр.д. № 1396/2022г. на ВРС баща й не е плащал издръжка. След това заплащал 220.00лв. месечно. Той превеждал издръжката по сметка на майка й, но майка й използвала парите за лични нужди и рядко й давала джобни пари.

До м.март 2023г. живяла в жилище в гр. Варна, жк „Вл.В.“, заедно с майка си, помалкия си брат, баба си и дядо си по майчина линия и братовчед си. Майка й се държала зле с нея. Не я пускала да излиза, биела я. Дядо и също посягал. Те двамата злоупотребявали с алкохол.

В края на 2022г. и до началото на тази година /2023г./ работела петък, събота и неделя като сервитьорка в хотел „И.“. Получавала заплата от 1000.00лв. и купони за храна от 200.00лв. С тези пари плащала наема сметките за жилището, купувала продукти. Майка й без нейно знание вземала пари от портмонето й, а веднъж взела цялата й заплата, която току-що била получила. Скарали се и майка й я пребила. От тогава напуснала жилището и се установила при приятеля си Д.Г., с когото заживяла на квартира в гр. Варна, ул. „О.“, № 18.

Той плащал наема и се грижел да има пари, защото напуснала работа. Мъжът с когото живяла майка й и от когото има дете, но в момента са разделени се занимавал със строително-ремонтни дейности и когато работата не била тежка, той я викал да му помага и й давал пари. Давал й и винаги когато има възможност. Той се грижел за нея повече от родителите й.

След навършване на пълнолетие баща й заявил по телефона, че повече няма да й дава издръжка, дори и да е ученичка. Майка й също отказала.

2

През 2022г. получавала стипендия за успех от 55.00лв. месечно. Надява се и тази година да получава, но сумата е прекалено ниска да задоволява нуждите й. Иска след завършване на средното си образование, да продължи обучението си в университет.

Твърди, че не притежава имущество и не работи, защото е ученичка. Разчита на помощта на приятеля си и на втория си баща, защото и двамата й родители отказват да се грижат за нея и да й дават издръжка, въпреки, че и двамата притежават финансови възможности за това. Баща й няма други деца и доколкото знае работи в сферата на строителството, но не декларира доходи от дейността си. Майка й работи като шивачка и има още едно дете от втория си мъж-брат й на 9 години.

Моли се да бъдат осъдени майка й и баща й да й заплащат месечна издръжка от 250.00лв., считано от датата на навършване на пълнолетие-02.05.2023., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В писмения си отговор ответникът Т. К. Т. ЕГН ********** от с. К., община А., В. област, чрез адв. П.Г. оспорва предявения иск като неоснователен. След навършване на пълнолетие, дъщеря му има възможност да работи и да се грижи за себе си. Живее на семейни начала с приятеля си, който е пълнолетен и работоспособен и може да се грижи за себе си и за нея, а общите им доходи са достатъчни да покрият разходите им. Заявява, че той е трайно безработен, няма доходи от имущество, наеми и др. От 17 години живее с партньорката си, която поема разходите за издръжката на семейството. Има малко камионче, с което извършва транспортни услуги срещу заплащане, но поръчките са по-скоро изключение. Наред с това се грижи за болната си майка, която има нужда от ежедневни грижи и медицински изделия и лекарства. По сведение на майката на дъщеря му, тя безпричинно не ходи на училище. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответницата П. М. С. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20, чрез адв. Зв.С. е подала отговор, в който оспорва обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Твърденията в исковата молба според нея в по-голямата си част са лъжи с цел да бъде злепоставена пред съда. До края на м.октомври 2022 г. дъщеря й живяла с нея, с по-малкия си брат и с баба си и дядо си по майчина линия. След като се запознала с приятеля си напуснала жилището по своя воля и заживяла с него. Въобще не се съобразявала с мнението на майка си, излизала вечер, отсъствала често от училище, не се прибирала по цели нощи. Сочи, че производството е инициирано по идея на лицето В. Н., с когото съжителствала на съпружески начала и се разделили, но води съдебни дела във връзка с родителските права по отношение на общото им дете. В тези производства, Н. е привлякъл за свидетел на своя страна дъщеря й чрез манипулативни действия. Тя не я търси по никакъв предлог, не я уважава като родител, приема е единствено като източник на доходи. Позовава се на разпоредбата на чл.151, ал.1 СК като квалифицира отношението на ищцата към нея като тежко провинение, изразяващо се в пълно неуважение. Оспорва твърденията, че не е полагала грижи за дъщеря си и че е вземала парите за нейната издръжка, заплащана от бащата до навършване на пълнолетие.

3

Заявява, че не разполага със средства, които й позволяват да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря. Има малолетно дете от връзката си с В. Н., който използва дъщеря й да свидетелства срещу нея по делото за родителски права. Всеки допълнителен разход би я поставил под линията на бедността.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена.

Не се спори между страните и се установява от представеното по първоинстанционното дело удостоверение за раждане, че Г. Т. К. е родена на 02.05.2005г. от майка П. М. С. и баща Т. К. Т..

Не се спори също и са представени писмени доказателства за това-служебна бележка № 897/28.08.2023г. и служебна бележка № 76/27.11.2023г., че ищцата, настояща въззиваема през учебната 2023/2024г. е ученичка в 12 „б“ клас на ПГГСД „Н.Х.“-Варна, по професия Дизайнер, специалност Интериорен дизайн. Средният успех на ученичката за първи срок на уч. 2022/2023г. е отличен 5.50, а средният годишен успех-много добър 5.21. Не е спорно, че посещава учебни занятия, макар и при наличието на 52 отсъствия по уважителни причини и 49 отсъствия по неуважителни причини в периода от 15.0.2023г. до 03.11.2023г. Видно, Г. К. има постижения в областта на изобразителното изкуство, като м.02.2023г. е заела трито място на Националния конкурс „Моите детски мечти“ 2023г. и Грамота Златен медал от 21.04.2023г. на Четиринадесетия международен конкурс за компютърна рисунка и колаж „Творчество без граници“ Х. 2023г. През м.октомври 2023г. „Център за социална рехабилитация и интеграция „Ч.“ е присъдил на Г. К. Златно сърце за личен принос,. Тя е взела участие и в инициативата „Мениджър за един ден“ на 27.04.2023г., организирана от Д.А.Б.. Г. Т. К. е и председател на Ученическия съвет в ПГГСД „Н.Х.“-Варна, видно от Приемо-предавателния протокол от 11.01.2023г.

От записа на стр. 6 и 7 от трудовата книжка на Г. Т. К. се установява, че същата е работила в ресторанта на хотел „И.“ АД в периода от 18.07.2022г. до 04.01.2023г. при основно трудово възнаграждение от 850.00лв., на 7-часов работен ден.

От удостоверение от 08.11.2023г., изд. от НАП е видно, че за Г. Т. К. в периода от 01.08.2023г. до 31.10.2023г. няма деклариран осигурителен доход и няма действащи трудови договори. Според данните по справка от АВ на 09.11.2023г. от всички Служби по вписванията, за Г. Т. К. няма налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания за периода от 01.01.1991г. до 09.11.2023г.

От удостоверение за раждане на А. В.в Б. ЕГН *********** е видно, че негови родители са В.Б.Н. и П. М. С., последната майка и на ищцата Г. Т. К..

От удостоверение изх. № 36/17.10.2023г., изд. от „А.-В.“ ЕООД е видно, че средното месечно нетно възнаграждение на П. М. С. за периода от м.09.2022г. до м.08.2023г. е в 4 размер на 490.94лв. Според удостоверение изх. № 30/10.11.2023г., изд. от „А.-В.“ ЕООД е видно, че средното месечно нетно възнаграждение на П. М. С. за периода от м.11.2022г. до м.10.2023г. е в размер на 526.17лв..

От договор за стоков кредит от 09.04.2022г. се установява, че П. М. С. го е сключила за закупуване на мебели на стойност 571.18лв. и застраховка от 13.18лв., при уговорен фиксиран лихвен процент, и годишен процент на разходите, за срок за издължаване от 3 месеца. От договор за стоков кредит от 22.04.2022г. се установява, че П. М. С. го е сключила за закупуване на приста на стойност 317.00лв., при уговорен фиксиран лихвен процент, и годишен процент на разходите, за срок за издължаване от 12 месеца.

Съгласно заповед № 52/05.06.2020г. на Кмета на Район „Вл.В.“, в общински жилищен имот, находящ се в гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20 са настанени, както следва: А/. М.С.С. и Д.П. С. и Б/. П. М. С., Г. Т. К. и А. В.в Б., при наемна цена от 69.70лв.

П. М. С. е била собственик на лек автомобил Д.Л. в периода от 15.11.2018г. до 13.05.2022г.

Представени са данни и за Т. К. Т., видно от които е безработен, регистриран в БТВарна. Той е собственик на 4 МПС. Представена е справка от всички Служби по вписвания за периода от 01.01.1991г. до 08.11.2023г., според която има 28 записа.