Решение № 5420 от 17.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

…………. гр. София, 17.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10611/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 109449/18.08.2017 г., предявена от Д.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищцата

Д.Б.К. твърди, че на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., на път ІІ-17, в района на 2 км., с посока на движение от с. Скравена към автомагистрала (АМ) „Хемус“, К.Е.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се товарен автомобил „Скания“, с рег. № ******, в резултат на което причинил смъртта на З.Д.К., който бил пътник в лекия автомобил.

По повод настъпилото ПТП бил съставен

Констативен протокол от 02.04.2017 г. по описа на РУП - Ботевград и било образувано досъдебното производство № 14/2017 г. по описа на ОДМВР-София.

Ищцата твърди, че е майка на З.Д.К. и че е изживяла много тежко загубата на своето дете.

Двамата се намирали в много добри отношения и били силно привързани един към друг. Ищцата сочи, че със смъртта на З.Д.К. е загубила най-близкия си човек, своята опора, надежда, радостта и светлината в живота.

Ищцата не можела да се отърси от шока, да осъзнае и приеме, че синът й си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно.

Ищцата твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, включително и на водача К.Е.К..

Застрахователната полица била със срок на действие от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2017 г. до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „А.“ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на описаното в исковата молба ПТП е застраховал гражданската отговорност на К.Е.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че описания в исковата молба механизъм на ПТП не е доказан. Ответникът оспорва твърдението, че З.Д.К. е починал в резултат на процесното ПТП. Твърди, че получените увреждания, респ. леталния изход на пострадалия не са последица от виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ******. Твърди, че водачът на лекия автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Сочи, че същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалия З.Д.К., като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан.

Твърди, че при ползване на обезопасителен колан, същият би задържал пътника така, че уврежданията нямаше да настъпят. Ответникът твърди и че К.Е.К. е управлявал л.а.

„Фолксваген Кади“ с рег. № ****** след употреба на алкохол, а пътниците, намиращи се в автомобила, са знаели за този факт и въпреки това са се качили в автомобила. С това си поведение, пострадалият на самостоятелно основание е съпричинил настъпването на вредите. Счита, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпилия за него вредоносен резултат в степен 95 %.

Ответникът твърди и че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че ищцата не е живяла в едно домакинство със сина си, като не били налице доказателства и за твърденията за изключително близките отношения между тях. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г., приложим съгласно чл. 105, ал. 2 от КМЧП.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 02.04.2017 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/11/116002186691, ЗАД „А.“ е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, включително и на водача К.Е.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определение от 16.01.2018 г.), Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., на път ІІ-17, в района на 2 км., е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, управляван от К.Е.К. и насрещно движещия се товарен автомобил „Скания“, с рег. № ******, управляван от Д.М.Я..

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен по КАТ – РУП-Ботевград, който е посетил мястото на ПТП. Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е посочено, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ****** се е движел по път ІІ-17 с посока от с. Скравена към АМ „Хемус“ в лентата за насрещно движение и около 2 км. реализира ПТП с товарен автомобил „Скания“, с рег. № ******, който се движи по нея.

В Констативния протокол е посочено, че в резултат на ПТП са починали водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ****** - К.Е.К. и пътникът в лекия автомоли З.Д.К..

По делото е приет, като доказателство, протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 02.04.2017 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано ДП № 14/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. София.

Въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествието, по настоящото дело е извършена автотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото и което съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението по АТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 02.04.2017 г. около 07:20 ч., в светлата част на денонощието, на второкласен път от Републиканската пътна мрежа II-17, в зоната на 2-ри км., в землището на гр. Ботевград, със скорост 69 км/ч., се движел седлови автовлак в състав: седлови влекач „Скания“, с peг. № ******и с прикачено към него полуремарке марка „Рендерс“, с peг. № ******, управляван от Д.М.Я., правоспособен водач, неупотребил алкохол.

Времето на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., било през пролетния сезон, в светлата част на денонощието, дневна светлина, слънчево време, добра видимост, сухо асфалтово покритие. Повърхностният слой на платното за движение бил от дребнозърнест, гладък асфалт, без нарушение на повърхностното покритие в зоната на ПТП, продължително равнинен участък преди и след зоната на ПТП. Път II-17, в зоната на ПТП, бил съставен от две платна за еднопосочно движение. Всяко платно за движение се състояло от две пътни ленти за движение в посоката. Пътят бил праволинеен и видимостта по него била поне 150 м. Пътните превозни средства в района на настъпване на пътнотранспортното произшествие са движели по две платна за движение, северното - в посока от гр. София към гр. Мездра, южното - в обратната посока от гр.

Мездра към гр. София.

Видно от

АТЕ, касае се за движение извън населено място. Пътни знаци, относно скоростта на движение на пътните превозни средства, е нямало, поради което и при избиране на скоростта на движение водачът на лекотоварния автомобил не е трябвало да превишава 90 км/ч., а на седловия автовлак - съответно 70 км/ч.

По същото време, в същото платно за движение, но в обратна посока, със скорост 77 км/ч., се движел лекотоварен автомобил марка „Фолксваген Кади“, с рег. № ******, управляван от К.Е.К., правоспособен водач, употребил алкохол, с наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,15 промила. На предно средно място в автомобила пътувал З.Д.К., на 18 години, от гр.

Ботевград, а на предно дясно място пътувал Н.Н.М.на 18 години.

Водачът на лекия автомобил нарочно влязъл в платното за насрещно движение и го управлява по зиг-заго-образна траектория. Водачът на седловия автовлак забелязва идващия насреща лекотоварен автомобил и докато наблюдава поведението му задейства спирачната уредба „леко“. Лекотоварният автомобил поне веднъж навлязъл и след това излязъл от пътната лента на седловия автовлак. Водачът на последния отново задействал спирачната уредба. Когато автомобилът от съвсем близко разстояние „около 5 метра“ навлизъл в пътната лента на седловия автовлак, водачът на последния продължил да натиска спирачния педал и завъртял кормилното колело надясно, като забелязъл, че там има спрели няколко други товарни автомобили, и има вероятност да ги удари.

Между седловия влекач и лекотоварния автомобил настъпил удар. Мястото на удара било в пътната лента на седловия влекач. Първият контакт на двата автомобила бил в предните им леви части. След удара настъпили щети на двата автомобила, описани в Протокола за оглед на местопроизшествието и заснети по време на огледа. След отделяне на автомобила, той се върнал назад и надясно и се установил върху стоманената предпазна ограда. При удара била разрушена предна лява гума и окачването на предно ляво ходово колело на седловия автовлак и той под действие на момента на съпротивление се отклонил наляво, разрушил стоманената предпазна ограда и се установил върху платното за насрещно движение, където бил намерен при огледа на местопроизшествието.

Видно от

АТЕ, причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие било съзнателното навлизане на лекотоварния автомобил „Фолксваген Кади“ в платното за насрещно движение и движение по него.

Разпечатката съдържа 48 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7722a43-34e4-4683-97fc-34f102eeac9a