Определение № 1243 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 812/2025
- Вид
- Определение № 1243
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Николай Колев Стоянов, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13,ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1243 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500812 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК203670940,гр.София против разпореждане № 3466/03.02.25г.,постановено по ч.гр.д.№ 209/2025год.по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото пред него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. М. С. за вземания по договор за потребителски кредит от 25.07.23г.,цедирани на заявителя.
Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва,обезщетение за забава,както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договор за потребителски кредит № 3-110272-295946/25.07.2023г., сключен между цедента-„Кеш кредит мобайл“ЕАД и кредитополучателя С.,договор за възлагане на поръчителство от 25.07.23г.,сключен между кредитополучателя С. и „Кредит гаранция“ЕООД,общи условия и погасителен план,като нито един документ не носи подписа на С. С.. От съдържанието на представения договор не се установяват съществени елементи на договора за потребителски кредит,а се препраща 1 към приложение № 1 към договора,което обаче не е представено,поради което липсват конкретни параметри на договора,като ГПР,ГЛП и др.От представения договор за поръчителство е видно,че поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на С. по ДПК тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-295946/25.07.2023г. В заявлението обаче се посочва,че вземанията произтичат от
ДПК
№
100632865/25.07.23г.,конкретизира се и че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация отт разстояние.
Запоредният съд на два пъти е давал указания на заявителя да представи подписани екземпляри от договора за кредит,ОУ,погасителен план и приложения,да посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания са погасени,извършени ли са плащания по договора за поръчителство-кога и в какъв размер,кога съответната сума е била платена от поръчителя на кредитора.
В две уточнителни молби заявителят не изпълнява указанията на съда.
За да постанови обжалваното разпореждане,заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията му.Посочва също,че не се установява сключването на договора,вкл.от разстояние по реда на ЗПФУР,нито изявление на длъжника за встъпване в договорно правоотношение с конкретните параметри.Като краен извод е прието,че не се установява от заявителя самото възникване на твърдяното облигационно правоотношение.
Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:
В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК,ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор,то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия.
За да бъде извършена тази преценка обаче е необходимо заявителят да представи договора за кредит,т.к. само от него може да се установи кои са конкретните уговорки между страните.Представянето на бланкови или публикувани в интернет пространството условия не могат да служат за подобна преценка,доколкото не може да се установи дали същите са относими към конкретния правен спор.
По настоящето дело са представени разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник, но не носещи неговия подпис или друга информация, от която да се установи,че именно той е сключил процесния договор.Представените документи не се ползват с формална доказателствена сила, от тях не може да се установи получаването на съгласие от потребителя (чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР), нито да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма (чл.13,ал.4 от ЗЕДЕУУ).Нещо повече,не се установява,че разпечатките от договора за потребителски кредит касаят посоченият в заявлението ДПК,доколкото в заявлението се претендират вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит № 100632865/25.07.23г.,а е представен договор за потребителски кредит от същата дата и между същите страни,но с друг номер - № 3-1-10272-295946/25.07.2023г.Ето защо твърденията на жалбоподателя не кореспондират с представените доказателства.
Така липсата на доказателства за сключен договор между страните,респ. условията по него,препятстват извършване на задължителната проверка за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2 от ГПК,а неизпълнението на дадени в тази насока указания има за последица отхвърляне на подаденото заявление.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Ето защо, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3466/03.02.25г.,постановено по ч.гр.д.№ 209/2025год., по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото пред него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. М. С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3