Акт от 14.04.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 98 14.04.2020г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор Петя

Драганова като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 56 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.87 във вр. с чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и чужденците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Ч.М., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинка, лично и в качеството й на законен представител на Ч.Е., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинка и от Ч.О., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинец, със съгласието на майка си Ч.М., всички с адрес ***, против Решение № 6603/ 26.11.2019г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, с което е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на децата й Ч.О. и Ч.Е..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите поддържат, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че не са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърдят, че преди постановяване на решението не са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни от гл.т на закона правни изводи относно липсата на основание за предоставяне на закрила. Считат, че предвид ноторно известното положение в държавата по произход – Украйна, с възприетото административно решение се нарушава един от основните принципи в бежанското право, установен с чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет в чл.4, ал.3 от ЗУБ - забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот. Твърдят, че доколкото фактическите изводи на административния орган се основават на неактулна справка за положението в държавата по произход, касаеща минал период, приетото в оспореното решение, че обстановката в Украйна не може да се определи като ситуация на въоръжен конфликт, се явявало необосновано, още повече при наличието на данни за системно нарушаване на примирието, за продължаващи военни престъпления и нарушаване на човешките права. Оспорва се и извода че жалбоподателите са напуснали Украйна по икономически причини, което ги правело икономически мигранти, а не бежанци. Поддържа се, че в мотивите на решението никъде не е разгледано и обсъдено положението на малолетното дете, като в нарушение на изискването по чл.22 във вр. с чл.21 от Директива 2013/33/ЕС от 26 юни 2013г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, не е проведена специална процедура за идентификация на уязвими групи търсещи закрила със специфични нужди с цел максимална защита на техните права, като не е спазено и приложимото европейско законодателство – чл.13, пар.3, т. „а” от Директива 2005/85ЕО от 1 декември 2005г. относно минималните норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. По подробно изложени в жалбата съображения и такива от назначения по предоставена правна помощ процесуален представител на жалбоподателите, е направено искане за отмяна на оспореното решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и на постановения с решението отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като преписката бъде върната на административния орган с указание за постановяване на решение, с което да се предостави закрила в РБългария по реда на ЗУБ.

Ответникът по жалбата - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при постановяване на оспореното решение са преценени всички правнозначими факти свързани с личното положение на жалбоподателката и децата й с държавата им по произход, като не са допуснатите сочените процесуални нарушения. Твърди, че въз основа на установените в хода на проведеното административно производство обстоятелства и при липсата на данни за конкретни посегателства, преживяно от лицата насилие, лични заплахи и съществуващ риск от преследване в бъдеще по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, правилно е прието, че в случая не са налице нормативно регламентираните предпоставки за предоставяне на закрила съгласно ЗУБ. Излага подробни съображения, основани на тълкувателни решения на Съда в Люксембург, че по отношение на жалбоподателите не е налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата им по произход, поради което обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване изискването по чл.75, ал.2 от ЗУБ, на Ч.М. и на децата й – Ч.О. и Ч.Е., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Окръжна прокуратура – Стара

Загора, конституирана като страна в производството на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че след надлежно проведено производство по реда на ЗУБ при спазване на процесуалните изисквания и правила, обосновано от гл.т на събраните доказателства и правилно от гл.т на закона решаващият административен орган е приел, че не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите – Ч.М. и децата й – Ч.О. и Ч.Е..

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С молба рег. № УП 2318/ 30.11.2016г.

/л.255/, жалбоподателката Ч.М., лично и като законен представител на малолетните си деца - Ч.О. и Ч.М., е направила искане за закрила до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария /ДАБ при МС/. Кандидатът за закрила Ч.М. е запозната с писмени указания на руски език относно производството за предоставяне на международна закрила в РБългария и правата и задълженията на подалия молба за закрила чужденец. От попълнения от Ч.М. регистрационен лист рег. № УП2318/ 30.11.2016г. е видно, че същата е с украинско гражданство; етническа принадлежност – украинец; религия - християнин; дата на раждане: *** ***; семейно положение: омъжена; постоянен адрес – Украйна, гр. В.. Малолетните й деца са регистрирани с имената Ч.О. с украинско гражданство, ЛНЧ **********, роден на ***г. и Ч.Е. с украинско гражданство ЛНЧ **********, родена на ***г. Личните данни на децата са установени въз основа на националния паспорт на Ч.М., в който са вписани техните имена и рождени дати.

С Ч.М. на 06.12.2016г. и на 15.12.2017г. са проведени интервюта с участие на преводач от руски език, при предоставена възможност лицето обстойно да представи фактите и да обясни причините, поради които не може да се завърне в страната си по произход и е подало молба за закрила в РБългария.

Жалбоподателката заявява, че е напуснала легално Украйна на 31.08.2016г. и е влязла законно на българска територия с виза на 01.09.2016г., заедно с малолетните си деца и своя съпруг - Ч.О., украински гражданин, регистриран с отделна молба за предоставяне на международна закрила в РБългария. Молбата за закрила на Ч.М., лично и като законен представител на малолетните й деца, е обоснована със заплахи към нея и към нейния съпруг в Украйна и последвало нападение над съпруга й. През лятото на 2016г., м. август, във входа на жилищния блок, където живеели, я причакал цивилен мъж, който я попитал коя е. След като тя се представила че е съпруга на Ч.О., мъжът й казал, "че е добре знаят по кого ще стрелят". След това патрулиращи в града са разпитвали съпруга й защо не е в армията, който отговарял, че е вярващ човек и не желае да носи оръжие. Това се е случвало не само във В., но и във всички други градове в централна и западна Украйна, в които са ходили като доброволци. През месец февруари или месец март 2016г. в гр. Т., съпругът й бил нападнат по неясни причини. Според разказа на съпруга й, друг човек го е снимал с камера, като същевременно му е задавал въпроси. Съпругът й не е пожелал да отговаря и си тръгнал, като човекът, който го е разпитвал, му нанесъл удар с бокс. Съпругът й пострадал тежко. Веднага се обърнали към полицията, като от тях били снети показания, но поради обстоятелството, че вече не се намират на територията на Украйна, Ч. М. не разполага с информация дали нападателят е заловен. След нападението и постоянните притеснения, съпругът й предположил, че са поръчали неговото убийство, поради отказа му да влезе в армията или заради доброволческата му работа, както и че извършеното нападение и заплахите са дело на паравоенното формирование „Десен сектор". Сочи, че в гр. Т. пред очите им са убивали доброволци от сходни дейности с организацията, в която те участвали. Спрямо тях били отправяни заплахи, че ако не напуснат града до два часа, ще бъдат убити, като това се случило през април 2016г. След това се прибрали във В. и започнали да подготвят необходимите документи за напускане на страната. Ч.М. твърди, че в Украйна няма град, в който може спокойно да живеят. Властите в страната започнали да закриват малките работилници и можело да се работи само в държавните предприятия, но мъжете били мобилизирани в армията. Причина за напускането на страната по произход са били заплахите, които получавали, заради нежеланието на съпруга й да влезе в армията. Лично спрямо Ч.М. не е било оказвано насилие, не е била арестувана или осъждана и няма близки роднини, които да са били арестувани и осъждани. Не е имала проблеми заради етническата й принадлежност или изповядваната религия. Няма желание да се връща в държавата по произход – Украйна, защото пак ще е същото – ще искат да мобилизират съпруга й в армията.

Във връзка с отправено искане до Директора на Специализирана дирекция "М" в ДАНС, с вх. рег. № УП 2318/ 13.01.2017г. е постъпило писмо с рег. № М-433, с което на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона на Държавната агенция „Национална сигурност”, ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в РБългария на Ч.М. в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Изискана и представена е Справка вх. № МД-359/ 23.03.2017г. от Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС, съдържаща информация за актуалното положение и обстановка в Украйна.

След преценка на събраните по преписката доказателства, със Становище с рег. № УП 2318/ 17.02.2017г. младши експерт в РПЦ - с. Баня е предложил да се откаже предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на малолетните й деца.

С

Решение № 10105/ 22.05.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария /л.213 и сл. по делото/, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на нейните малолетни деца – Ч.О. и Ч.Е.. Решаващият административен орган, въз основа на установената в хода на производството бежанска история на кандидата за статут и след извършен анализ на заявените обстоятелства, е направил извод, че не са налице изискванията за осъществено спрямо заявителката преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като по отношение на нея не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.