Определение № 302 от 28.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Ловеч, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 423 ГПК (вх.№ 260017/03.02.2025 г.), подадено от С. М. Е. от **** по ч.гр.д.№104/13 г. по описа на РСЛуковит. В същото тя твърди, че на 20.01.25 г. след справка в банка ДСК узнала, че на банковата й сметка е наложен запор от ЧСИ Т.К. по молба на ЕОС Матрикс“ ЕООД, като на 28.01.25 г. след посещение в кантората й е разбрала, че срещу нея е образувано изпъл.д.

№20188150402355. Сочи, че тогава се запознала с изпълнителното дело и тогава установила, че то е образувано по издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№104/13 г. на РС-Луковит. Посетила на същия ден съда и се снабдила със заповед №50. Твърди, че в едномесечен срок от узнаването е подала това възражение с твърдения, че таз заповед не й е била връчена надлежно. Сочи, че в заповедта е посочен адреса на който живее в ****, а адресът на който живее и е отразен като настоящ от 2013 г. е ****. Твърди, че не е била потърсена на настоящия си адрес в ****, не е връчена надлежно заповедта, поради което не е спазена процедурата в съответствие с правилата за връчване на съобщения по ГПК..Моли съда да приема, че заповедта не й е връчена надлежно и заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да бъдат обезсилени.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на възражението от ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която застъпва становище, че възражението е недопустимо, тъй като на 13.09.13 г. на Е. е връчена ПДИ на адреса й в **** и тя не е възразила в преклузивния срок.

Прилага ПДИ и договор за цесия.

От събраните по делото доказателства и приложените към възражението и отговора, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът установява следното:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА

Безспорно установено по делото е, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ЕПК, подадено от „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД-София е образувано ч.гр.д. №104/2013 г.по описа на РС-Луковит. Със заповед №50/18.04.13 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК PC - Ловеч е разпоредил длъжницата С. М. Е. ЕГН ********** да заплати на „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД-София сумата в общ размер 3 837,75 лв. произтичаща от договор за потребителски кредит, от които главница 3690 лв, 144,41 лв. договорна лихва за периода от 22.06.12 г. до 20.03.13 г; лихва за просрочие 3,34 лв. за периода 22.08.12 до 20.03.13 г. ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 15.04.13 г. до изплащане на вземането и съдебно деловодни разноски в общ размер 388,4 лв..

Въз основа на заповедта с постановено да се издаде изпълнителен лист от 18.04.13 г. приложен на л.68 от делото.

Съгласно писмо изх.№56/26.02.21 г. на ДА „Архиви“- Монтана отдел „Държавен архив Ловеч са унищожени дела по описа за 2013 г. по приложен списък измежду които е и процесното ч.гр.д.№104/13 г. по описа на РС-Луковит.

Съдът установява от представените от ЕОС“Матрикс“ЕООД доказателства, че на база издадения изпъл.лист е образувано изпъл.д.№20138380405975 от ЧСИ М.Б. с район на действие СГС. Представена е ПДИ изх.№60546/3.09.13 г., в който е отразено, че е издаден изпъл.лист на 18.04.13 г. по ч.гр.д.№104/13 г. на ЛРС, с който С. М. Е. е осъдена да заплати на „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД-София главница 3690 лв, ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 15.04.13 г. до изплащане на вземането, която до момента е 144,89 лв, 144,41 лв. неолихвяема сума от договорна лихва за периода от 22.06.12 г. до 20.03.13 г; неолихвяема сума от лихва за просрочие 3,34 лв. за периода 22.08.12 до 20.03.13 г. неолихвяема сума от съдебно деловодни разноски в общ размер 388,4 лв., 522 лв неолихвяема сума по т.9 от ТТР към ЗЧСИ и по т.26 сумата 477,78 лв. както и присъединените публични държавни вземания по т.458 от ГПК в полза на държавата.

Посочена е банкова сметка, където да се приведат сумите и, че наложен запор на вземанията му. Изрично е посочено, че към поканата е приложен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Тази ПДИ е връчена лично на С. Е. срещу подпис на 13.09.013 г. на адрес ****, ****.

На л.51 от делото е приложена и втора ПДИ по последащо образувано изпъл.дело по същият изпъл.лист, издаден по ч.гр.д.№104/13 г по описа на РС-Луковит, №20188150402355 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен. Същата ПДИ е връчена лично срещу подпис на Е. на 2.10.2018 г. на адрес ****, ****.

Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:1.Заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, на която хипотеза се позовава и Е. във възражението си.

2

Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл.423 от ГПК. Този преклузивен срок тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение т.е. касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазването му, въззивният съд изхожда от твърденията на молителя и представените по делото доказателства за момента на узнаването. При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничават обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата основателност. В случая от представените по делото доказателства безспорно може да се направи извода, че на дата 13.09.2013 г. Е. е узнала лично за издадената заповед за незабавно изпълнение, като това се е случило и на 2.10.2018 г.повторно. Твърдението й, че тя не й е била връчена, независимо от отразеното в ПДИ не се доказва,а освен това от съдържанието на ПДИ може да се установи, че тя е получила информация за образуваното срещу нея дело и издаден изпълнителен лист в полза на Банката и каква сума дължи.

Категорично според настоящата инстанция на тези две дати-13.09.2013 г. и втори път на 2.10.2018 г. Е. лично е узнала за издадената заповед за изпълнение и следователно подаденото на 31.01.25 г. възражение се явява просрочено и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, тъй като не е спазен едномесечният преклузивен срок за подаване на възражението от узнаването на заповедта.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с правно основание чл.423 от ГПК вх.№ 260017/03.02.2025 г.), подадено от С. М. Е. ЕГН ********** от ****, **** по ч.гр.д.

№104/13 г. по описа на РС-Луковит като просрочено и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№181/25 г. по описа на ЛОС.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението му пред Апелативен съд-Велико Търново с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3