Решение № 994 от 04.05.2026, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 218/2026
- Вид
- Решение № 994
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Десислава Табакова, Милена Алексова-Стоилова, Николета Карамфилова
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 994
Кюстендил, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Членове:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА канд № 20267110600218 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Т. Х., против решение № 3 от 09.01.2026 г., постановено по анд № 739/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - "А" ЕООД, [населено място], чрез адв. И. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Кюстендил намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събраните в производството пред районния съд доказателства, с оспореното решение е прието от фактическа страна, че на 21.11.2024 г. в 11.50 часа, служители на ЦУ на НАП, инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект – ресторант "A", находящ се в [населено място], стопанисван от "А" ЕООД. В хода на проверката е установено, че в обекта има инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел [Наименование], с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на фискалната памет на ФУ 02935618, с регистрация на ФУ в НАП № 4561436 от 10.05.2022 г., като при проверката ФУ било в работен режим. Установено е, че фискалното устройство притежава и са активирани операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. В хода на проверката е изваден междинен „Х“ отчет с № 0080523 от 21.11.2024 г., според който разчетната касова наличност е в размер на 1082,40 лв. Извършено е преброяване на фактическата наличност в обекта и е установено, че същата е в размер на 235 лв., като е извършен опис на паричните средства в касата от служител в обекта. При това контролните органи приели, че е налице промяна в касовата наличност в размер на 847,40 лв. и същата представлява отрицателна разлика, която не е отразена на фискалното устройство, чрез съществуващата активна функция на ФУ – "служебно изведена сума". Наложена е имуществена санкция на дружеството в размер [рег. номер]., за нарушение по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.
За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че е налице неправилно определяне на правната квалификация на нарушението, доколкото е приел, че се касае за доставка по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Отделно от изложеното, е прието, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. В случая, безспорно се установява извършването на разносна търговия, при която първоначално се издава касов бон и той се заплаща от лицето, получател на стоката. Паричните суми постъпват в касата на дружеството едва след завръщането на съответния разносвач, който реализира поръчката. При така съществуващата нормативна уредба, по силата на чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. търговецът следва, от една страна, да издаде касова бележка, т. е. да отчете продажбата преди да е получил плащане, а от друга страна, съгласно чл. 33, ал. 1 от същата наредба, за него съществува задължение наличността в касата да съответства на сумите по отчетените продажби. Това несъответствие между двете нормативни разпоредби не може да бъде тълкувано в ущърб на лицата и въз основа на него да бъдат налагани санкции на търговците, за които едновременното спазване на двете противоречащи си разпоредби е практически невъзможно. В случая проверката и констатациите за несъответствието между сумата в касата и отчетените продажби е извършена в средата на работния ден, когато е не само възможно, но и напълно вероятно въобще да не са получени от клиентите и да не постъпили от разносвачите суми от отчетените преди това продажби.
На следващо място, следва да бъде посочено, че за ответното дружество липсва задължение да регистрира във фискалното устройство като "служебно изведени" или "служебно въведени" липсващите суми, тъй като в случая става въпрос именно за суми от продажби (разносна търговия), които са изключени от приложното поле на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а от друга страна, с оглед установения нормативен механизъм за отчитане на продажбите при разносна търговия и последващо получаване на сумите по тях, няма каквото и да било основание да се приеме, че се касае за фактическо извеждане на суми. Следователно, в случая не е било приложимо задължението дружеството да регистрира като "служебно изведени" сумите, които са отчетени като продажби, но по които не са постъпили плащания, тъй като те въобще не са постъпвали в касата, за да бъдат изведени.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 09.01.2026 г., постановено по анд № 739/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: