Определение № 3745 от 04.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3745 гр. Варна, 04.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Г. М.ов

Членове:

Цвета Павлова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН **********, срещу определение №6975/19.06.2024 г., постановено по гр.д. №14105/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е допуснато главно встъпване на О. Д. Б., ЕГН **********, с предявени установителни претенции спрямо ищците М. С. М. и К. С. К. и осъдителни претенции спрямо ответната страна „Банка ДСК” АД, съгласно молба вх. №47263/12062024 г., а производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Варна.

В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, тъй като не е съобразено с Конституцията и общностното право.

Цитира Регламенти на Европейския Парламент и Съвета, ЕКПЧ, ХОПЕС, решения на СЕС, решения на КС и тълкувателна и казуална съдебна практика на ВКС, които счита за относими към спора. Излага съображения по съществото на спора относно приложимото материално право, уреждащо наследствените правоотношения, за да обоснове становището си за неоснователност на претенциите на главно встъпилото лице. Твърди, че главно встъпилото лице няма наследствени права върху процесните парични авоари, поради което не е следвало да бъде конституирано в процеса.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК” АД не е подал отговор на частната жалба в указания срок.

В предоставения срок е постъпил отговор от главно встъпилото лице О.

Д. Б., в който изразява становище за неоснователност на жалбата по 1 съображения, че за него е налице правен интерес от предявяване на искове срещу първоначалните страни за принадлежността на спорното материално право. Счита определението за правилно и в прекратителната му част, тъй като предявените от него искове обусловят подсъдност на окръжен съд като първа инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН ********** срещу „Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.252, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати сумите от по 7891,79 лв. и по 4493,29 евро, представляващи припадащата им се съобразно наследствените им квоти част от подлежащи на връщане суми по два договора за влог, сключени от тяхната майка Б. К. /починала на ****** г./ с ответника като влогоприемател, както и сумите от по 1734, 27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 7891,79 лева за периода от 28.08.2021 г. до 30.10.2023г. и по 1931, 31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 4493,29 евро за периода от 28.08.2021 г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба – 31.10.2023г., до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК” АД, в който признава факта на открити в банката три влога с титуляр Б. К. в размери съответно 46960,07 лева, 8923,40 евро и 6,25 щ.д. Не оспорва, че сумите подлежат на възстановяване на наследниците, но едва след удостоверяване по надлежния ред на кръга наследници и техните квоти съгласно приложимия закон, който според чл.89, ал.1 от КМЧП е законът по обичайното местопребиваване на наследодателя – в случая САЩ, щата Тексас. Прави искане за привличане на О. Д. Б. – преживял съпруг на починалата Б. К., на основание чл.224 от ГПК в качеството на лице, което предявява самостоятелни права върху търсените суми. В условията на евентуалност претендира за конституирането му като трето лице помагач на основание чл.219 от ГПК.

С протоколно определение от 16.04.2024 г. съдът е отхвърлил главното искане по чл.224 от ГПК, макар и без изричен диспозитив, а само в мотивите, като е уважил евентуалното и е конституирал О. Б. като трето лице помагач на страната на ответника.

Постъпила е молба №43689/31.05.2024г. от ищцовата страна с правно основание чл.214 от ГПК за изменение на иска чрез увеличаването му по размер от 7891,79 лева на 23480,04 лева за всяка от ищците. Произнасянето по молбата е отложено.

С молба, представена в писмен вид в открито съдебно заседание на 05.06.2024 г., подпомагащата страна О. Д. Б., е направил искане за главно 2 встъпване по делото, заявявайки, че претендира самостоятелни права относно предмета на спора, като е предявил срещу първоначалните ищци установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е титуляр на вземания срещу ответника „Банка ДСК” АД за връщане на вложени суми с титуляр Б. К. в размери както следва: 46960,07 лева, 8923,40 евро и 6,25 щ.д., като същевременно е насочил срещу първоначалния ответник искове с правно основание чл.252, ал.1 от ЗЗД за осъждането му да изпълни реално задължение си по договорите за паричен влог.

С обжалваното определение №6975/19.06.2024 г. по гр.д. №14105/2023г. е допуснато главно встъпване на О. Д. Б., с предявени установителни претенции спрямо ищците и осъдителни претенции спрямо ответника (без същите да са приети за разглеждане с изричен акт, съдържащ индивидуализация по основание и размер), като по съображения, че тяхната цена на иска надхвърля 25000 лева е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на ВОС.

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.

260 от ГПК.

В частта, с която се обжалва определението по чл.225 от ГПК същата е процесуално недопустима.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т.9 от ТР 1/09.12.2023г. по т.д. 1/2013г. и т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. по т.д. 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи само определението, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, тъй като има преграждащ характер по отношение на предявените от него срещу първоначалните страни искове. Определението, с което искането по чл.225 от ГПК се уважава, не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.1 от ГПК, тъй като нито е преграждащо, нито е предвидена изрична обжалваемост. По изложените съображения в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт.

В останалата част частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Главното встъпване се изразява в съединяване за общо разглеждане в едно висящо исково производство на един предявен първоначално иск с исковете, които трето лице предявява срещу ищеца и ответника по този иск, с които то претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Налице е съединяване на три иска, като главно встъпилото лице е ищец по предявените от него искове и помагач на ответника по първоначалния иск, тъй като е заинтересован от неговото отхвърляне.

Предпоставките за допустимост на главното встъпване са наличие на висящ процес пред първата инстанция и тъждественост на претендираното от 3 третото лице право с това по първоначалния иск. Понеже исковете на встъпващия се съединяват с вече образуваното дело, те се предявяват пред съда, пред който делото е висящо. Предвид взаимната обусловеност между първоначалната искова претенция и тези на третото лице, не следва да се преценява родовата и местната подсъдност на исковете, т.е. съдът, компетентен да разгледа и реши спора, е компетентен и по исковете на главно встъпилата страна. Касае се за подсъдност поради връзка между делата, която изключва общите правила на подсъдността. Тя се определя от съда по висящото производство по първоначалния иск. За разлика от уредбата на насрещния иск (чл.211 от ГПК), разпоредбата на чл.225 от ГПК не предвижда изискване исковете на главно встъпилото лице по рода си да са подсъдни на същия съд, откъдето следва, че се касае за особена хипотеза на последващо съединяване на искове, при която общите правила на подсъдността са дерогирани. Налага се изводът, че исковете на главно встъпилото лице подлежат на разглеждане от съда, пред който е висящ първоначалният иск, независимо от техния материален интерес.

В разглеждания случай първоначално предявените искове са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция, тъй като всеки от тях е с цена на иска под 25000 лева, дори и след предприетото с молба от 31.05.2024г. изменение на иска, по което липсва произнасяне. По тези съображения ВРС е компетентен да разгледа и предявените в това производство искове на главно встъпилото лице.

Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции, в прекратителната му част първоинстанционното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането на жалбоподателите за връщане на делото на друг състав на съда се явява неоснователно, тъй като с обжалвания акт не са формирани изводи по съществото на спора, а са разгледани единствено процесуални въпроси.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, доколкото ще бъдат предмет на произнасяне от съда с крайния съдебен акт по съществото на спора, съобразно изхода от производството по предявените искове.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН **********, срещу определение №6975/19.06.2024 г., постановено по гр.д. №14105/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е допуснато главно встъпване на О.

Д. Б., ЕГН **********, с предявени установителни претенции спрямо ищците М. С. М. и К. С. К. и осъдителни претенции спрямо ответната страна „Банка ДСК” АД, съгласно молба вх. №47263/12062024 г.

4

Определението подлежи на обжалване в тази част в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ определение №6975/19.06.2024 г., постановено по гр.д.

№14105/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението за отмяна на обжалвания съдебен акт е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5