Решение № 85 от 14.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Сандански, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200232 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С. Г.“ № **** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506035589, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал. 6 и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева/153,39 евро/.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като изразява подробни съображения в подкрепа на становището си.

1

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, депозира молба-становище чрез процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на електронния фиш, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си и прави искане за присъждане на юрискносултско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 06.01.2023 година в 12.55 часа, е установено нарушение N0 F19884A17BOC5724E053021F16OA76F8.. с ППС лек автомобил „******“, регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 1526, собственост на А. Д. Б., в община Кресна, за движение по път А-3 км 129+714, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 10132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо са на път А-3 км 129+714.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 8506035589, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал. 6 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложените графични изображения, генерирани от контролно устройство с ИД № 10132 2

(АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакувания ел.фиш, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

3

По делото безспорно се установява, че на 06.01.2023 година в 12.55 часа, устройство № 10132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 129+714, заснело движещо се лек автомобил ******“, регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 1526, собственост на А. Д.

Б., в община Кресна, за движение по път А-3 км 129+714, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

От справката на АПИ се установява, а и не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 139, ал. 6 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

За това, в процесния случай административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП.

Цитираната алинея по чл. 179 гласи, че „водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“, а чл. 187а, ал.1 от ЗДвП – „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“.

В атакувания акт обаче, не са изложени твърдения, че на датата на извършване на санкционираното нарушение – 06.01.2023г. е установено, че лек автомобил „******“, регистрационен номер ******, собственост на А. Д.

Б., в община Кресна, при движение по път А-3 км 129+714, с посока 4

Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управляван от жалбоподателя Б., обуславящо качеството му на водач на автомобила, което би предпоставило и извода, че същият е адресат на въведеното с чл. 139, ал. 6 ЗДвП задължение.

Липсват фактически твърдения, че нарушението, санкционирано на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е извършено от жалб. Б..

Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на нарушението, за чието извършване на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се налага административно наказание. Констатираната липса на релевантни за обективната съставомерност елементи на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт. /В този смисъл В този смисъл Решение на АдмС Благоевград 895/18.05.2023 г. по к. н. а. х. д. 111/2023 г. и Решение на АдмС Благоевград 1381/29.07.2022 г. по к. н. а. х. д. 252/2022 г. /.

Отразеното в електронния фиш, че лек автомобил „******“, регистрационен номер******, е засечено на 06.01.2023 г., в 12.55 часа, по път № А-3, км 129+714, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, доколкото не посочено, на кого са вменени тези задължения, а оттам и субектът, който не ги е изпълнил виновно, не удовлетворяват изискванията за пълнота на административното обвинение, гарантиращо правото на защита на санкционираното лице.

Налице е и още едно основание за отмяна на издадения фиш и възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са основателни.

Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено административното наказание – чл. 179, ал. 3 ЗДвП гласи, че „водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на глобата, а именно 300 лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на задълженото лице в случая заплащане на тол такса, определена въз основа на изминатото разстояние, категорията на превозното средство и броя на осите 5 му.

Предвид горното съдът приема, че в случая е нарушен принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право на ЕС и съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. /образувано по отправено от АС – Хасково преюдициално запитване/ е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените 6 наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.