Решение № 22913 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22913 гр. С., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110124884 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „ТТ.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Л. Г. Б. и Г. Л. Б., че дължат на ищеца следните суми: 1739,65 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 287,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., 28,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51723/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, както следва:

Г. Л. Б. с ЕГН ********** – ¾ , а именно: 1304,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 215,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., 21,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.;

Л. Г. Б. с ЕГН ********** – ¼ , а именно: 434,91 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 71,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., 7,19 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.

1

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № ...., находящ се в гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. .. вх.. ет. ап., било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците чрез адв. Б., с които предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват реалната доставка на топлинна енергия за имота през исковия период. Навеждат твърдения, че живеят във Федерална Република Германия и начислените суми за са т.н. такса сградна инсталация, което вземане е неоснователно, защото е неопределимо. Навеждат възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.” ООД заема становище за основателност на подадените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо 2 лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното право: че ответниците са съсобственици на имот с аб. № ...., находящ се в гр. С., ж.к.

„К. с.“, бл. .. вх.. ет. ап., при следните квоти: Г. Л. Б. – ¾ и Л. Г. Б. – ¼. С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответниците с собственици на процесния имот през исковия период и следователно имат качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „ТТ.С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „ТТ.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От приетите по дело Договор от 11.06.2002 г., така и от Протокола от проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Т.” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от 3 сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.