Решение № 6879 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6879 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110126447 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците И. Ж. Я., С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 129,17 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 16,64 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 35,44 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 7,25 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на И. Ж. Я. – 3/6, а именно: 64,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 8,32 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 17,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 3,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на 1 услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане; по отношение на С. С. Н. – 1/6, а именно:

21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,77 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 1,21 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Е. С. Н. – 1/6, а именно: 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,77 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 1,21 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане и по отношение на А. С. Н. – 1/6, а именно: 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,78 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,90 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 1,21 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците И. Ж. Я., С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н. са подали отделни отговори на исковата молба, които са с идентично съдържание.

Оспорват доказателствената стойност на приложените към исковата молба обща фактура № 1019351145/31.07.2022 г., обща фактура № 1026897966/31.07.2023 г. и издадените кредитни известия към тях, отнасящи се за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., тъй като са неподписани, поради което не установяват количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Заявяват, че представеният договор № 1918/18.09.2002 г. за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ се отнася за аб. № 206891, по който И. Я. е заплащал дължимата топлинна енергия, касаеща процесния имот, поради което няма непогасено задължение по него. Сочат, че по отношение на процесния апартамент при ищеца съществуват два отделни абонатни номера, както и, че от тяхна страна е искано закриване на аб. № 387678, но ищецът е отказал. Заявяват, че холът на апартамента се захранва от абонатна станция на съседен вход, а сградната инсталация представлява тръба с дължина от 35 см., представляваща продължение на радиатор на стая на друг апартамент от съседен вход, граничещ с процесния, разделени от една стена. Правят възражение за прихващане със свое насрещно вземане в размер на 336,94 лв., начислено с обща фактура № 1902721760/30.09.2024 г. към 13.10.2024 г. за апартамент, находящ се в ****, според която тя подлежи на възстановяване в полза на ищеца. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том LLXLVIII, нот. дело № 30157/1993 г., удостоверение за идентичност на административен адрес с изх. № 68-00-1514/19/30.11.2012 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, удостоверение за наследници с изх. № 1086/21.05.2024 г. на Е. Ж. Я.а, издадено от **** и др., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците се легитимират като потребители на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот, респ. те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Найнапред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том LLXLVIII, нот. дело № 30157/1993 г. (л. 10-11 от делото) се установява, че Е. Ж. Я.а и И. Ж. Я. са надарени със следния недвижим имот, находящ се в ****, заедно с 1,017 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „ГИС София“ ЕООД (л. 14 от делото), според което стар адрес: ****, е идентичен с настоящ адрес: ****, съдът приема, че същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции. Доколкото изрично не е предвидено нещо друго, съдът приема, че апартаментът, предмет на придобивната сделка от 30.11.1993 г., е придобит от Е. Ж. Я.а и И. Ж. Я. при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото 3 на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № 1086/21.05.2024 г., издадено от **** (л. 36 от делото) става ясно, че Е. Ж. Я.а е починала на 17.02.2022 г., оставяйки за свои наследници по закон С. С. Н. - съпруг, Е. С. Н. – дъщеря и А. С. Н. - син, при което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство след нейната смърт всяко едно от посочените лица е придобило по 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот – арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН. Това е така, тъй като по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в правата върху апартамента, поради което съдът приема, че към момента на настъпване на смъртта на Е. Я.а - 17.02.2022 г., той е бил част от нейната наследствена маса, а отделно от това е бил част и от патримониума на И. Я.. Ето защо, в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от него последният се явява задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването му съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2. В случая, това е така и по отношение на ответниците С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н., като за периода от 01.05.2021 г. до кончината на наследодателката им – 17.02.2022 г., те отговарят за включените в наследствената й маса задължения – арг. чл. 60, ал. 1 ЗН, а за периода до 30.04.2023 г. отговорността им следва да бъде ангажирана поради участието им в съсобствеността при равни квоти – по 1/6 всеки, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с уточнителна молба от 10.06.2024 г. (л. 41 от делото) твърдения. Следва да се отбележи, че качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено и от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за него и на чие име са издавани фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата е открита и се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, тъй като разпоредбите на ЗЕ императивно установяват, че меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - право на собственост или ограничено вещно право на ползване /така решение № 5705/09.11.2023 г. на СГС по в. гр. дело № 3034/2023 г./. Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото, а да се приеме обратното означава, че да се дерогира установената законова уредба в тази насока.