Решение № 4633 от 01.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4633

Стара Загора, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700486 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК и образувано по жалбата на Х. Р. Д. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-1228-000450 от 08.04.2026г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от шест месеца за това, че на 08.04.2026г. около 17.35 часа в [населено място] по [улица] в посока запад-изток, управлява лекотоварен автомобил Мерцедес С220, с рег. № [рег. номер], собственост на С. Д. С., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 08.04.2026г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, сер. GA № 3345087 от 08.04.2026г. Заповед №26-1228-000450 е връчена лично на Х. Д. на 20.04.2026г., удостоверено чрез положен в акта подписна адресата и съдържа указание за правото да бъде обжалван пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена директно в съда чрез СЕСВ на 23.04.2026г., поради което е допустима, вкл. като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.

Жалбоподателят иска да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Твърди, че съгласно ТП №2 от 05.04.2023г. на П. и Втора колегия на ВАС и ОСС на НК на ВКС в хипотезата на служебно прекратена регистрация на МПС на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП управлението на такова не се наказва на осн. чл.175, ал.3 от ЗДвП, ако за това не е уведомен собственикът на превозното средство. Твърди, че няма знание как на самата дата на твърдяното нарушение – 08.04.2026г. е прекратена служебно регистрацията на автомобила. В заключение пледира и за незаконосъобразност поради нарушение на принципа на чл.6 от АПК. Претендира направените разноски.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция в представено по делото писмено становище на упълномощен процесуален представител, моли жалбата да се отхвърли. Пледира за законосъобразност на обжалваната заповед по изложени съображения от правно естество.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 08.04.2026г. от полицейски служител при 2-ро РУ на МВР Стара Загора е извършена проверка на водача Х. Р. Д., при която е установено, че същият на 08.04.2026г. . около 17.35 часа в [населено място] по [улица] в посока запад-изток, управлява лекотоварен автомобил Мерцедес С220, с рег. № [рег. номер], собственост на С. Д. С., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 08.04.2026г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тези факти са възприети като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, сер. GA № 3345087 от 08.04.2026г., връчен на нарушителя на 08.04.2026г. Въз основа на съставения АУАН на 08.04.2026г. от ответника е издадена обжалваната Заповед ППАМ №26-1228-000450 и на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, б. з, подб. гг от ЗДвП.

Против съставения АУАН от Д. е подадено възражение /л.21/, в което същият е посочил, че управлявания на 08.04.2026г. от него автомобил е собственост на трето лице и приложил като доказателство епикриза и полица за сключен договор за застраховка ГО със застрахователна компания „Булинс“. Видно от същата на 08.04.2026г. С. С., собственик на МПС [Марка], модел Ц220 с рег. № [рег. номер] е сключил застраховка ГО. От справка на л.23 е удостоверено, че в 04.55 часа на 08.04.2026г. е извършено служебно прекратяване регистрацията на горепосоченото МПС.

От приложена справка на л. 23, гръб е видно, че МПС – [Марка], модел Ц220 с рег. № [рег. номер] е собственост на С. Д. С. от [населено място], а от доказателството на л.24 е видно, че регистрацията на това МПС е служебно прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 08.04.2026г. в 04.55 часа и служебно възстановена на 09.04.2026г. в 09.18 часа на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за валидна ГО. За удостоверяване компетентността на административния орган по делото се прилагат доказателствата на л. 28.

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна.

Заповед №26-1228-000450 е издадена от Началник сектор група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция. Съгласно чл.172, ал.1 , изр. първо от ЗдвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената като доказателство Заповед № 349з-4619/ 19.11.2025г., издадена от Директор ОДМВР Стара Загора, оправомощен с Министерска заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г., е удостоверен фактът на делегиране на правомощието в полза на началниците на групи в сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора /р.I, т.2/ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, б.з от ЗДвП. Предвид на това, конкретният издател на заповедта доказва факта на притежавана по делегация компетенция и съотв. обжалваната заповед, като издадена от това длъжностно лице е валидна и не е налице основание тя да се обяви за нищожна.

Принудителната мярка е наложена с писмен акт, чието съдържание съответства на императивните изисквания на закона. Описани са конкретните фактите от обективната действителност. Същите са определени, като изпълващи състав на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и наказуемо по административно-наказателния състав на чл.175 ал.3 от ЗДвП, към който препраща чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг от същия закон.

Според приложения от ответника чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, се прилага въпросната ПАМ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: подб. гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. При това законодателно решение следва, че хипотезите по чл. 171, т.1, б. а-е от ЗДвП са специални по отношение на хипотезите по чл.171, т.1, б.з от ЗДвП, поради което и при проявление на факти в обективната действителност, които се субсумират под хипотезите на специалните състави, то следва да се приложат тези състави.

В случая със съставения АУАН е установено управление на чуждо МПС от водач /жалбоподателя/, като за управляваното от него превозно средство на 08.04.2026г. в 17.35 часа от полицейски орган е установено, че няма валидно сключена застраховка ГО, тъй като на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на превозното средство е била прекратена в 04.55 часа на същата дата 08.04.2026г. Регистрацията е служебно възстановена на 09.04.2026г. в 09.18 часа, поради сключена от собственика на автомобила задължителна застраховка ГО на дата 08.04.2026г. Фактите по преписката сочат безспорно, че към момена на установяване на изпълнителното деяние в 17.35 часа на 08.04.2026г. за автомобила няма валидно действаща застраховка ГО, а договорът за такава е сключен в един по-късен момент – 17.50 часа, макар и на същата дата 08.04.2026г. /л.63/, в резултат на което регистрацията на МПС е служебно възстановена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на следващата дата 09.04.2026г. в 09.18 часа.

Тези факти обаче сочат на приложение на хипотезата на специалния текст на чл.171, т.1, б. е от ЗДвП, който предвижда налагане на въпросната ПАМ, НО за срок до представяне на информацията за сключена ГО и не повече от 6 месеца, като тя изключва прилагане на ПАМ на основание общия текст на чл.171, т.1, б. 3, подб. гг от ЗДвП, още повече и защото в АУАН липсват факти от административно наказателния състав на чл.175, ал.3 от ЗДвП, визиран в заповедта. Съгласно този административно наказателен състав, водачът се наказва с предвидената административна санкция за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При съобразяване на фактите, описани в АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, се налага извода, че на водача Д. на 08.04.2026г. не е предявено административно наказателно обвинение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което и не се следва спрямо него да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, б.з, подб.ГГ, а се следва тази по т.1, б.е от ЗДвП /при съобразяване на рамките на повдигнатото с АУАН административно – наказателно обвинение/.

Отделно от горизложеното Съдът намира заповедта за незаконосъобразна и поради издаването й в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Въпросните текстове задължават административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая налагането на ПАМ на водача по чл. 171, т.1, б „з“/гг от ЗДвП при сключена и представена още в ранните часове на следващия ден на установяване на нарушението Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /и при предпоставки от обективната действително за прилагане на по-благоприятната в случая за лицето ПАМ – чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП/, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но надхвърля същите, което прави мярката да придобие санкционен характер, поради непропорционалността си. В същият смисъл е и прокламирания принцип на пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, §1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

От значиение в настоящия случай е и обстоятелството, че принудителната мярка е издадена спрямо лице, което не е собственик на управляваното от него МПС, като органът не удостоверява субективен елемент при извършване на всяко административно нарушение. Мярката е приложена по отношение на лице, само поради това, че същото има качеството на водач, но задължението за сключване на договора за застраховка „ГО“ за автомобилистите е в тежест на собственика на МПС, който в случая е едно трето лице, като по делото липсват доказателства, които по несъмнен начин да удостоверят първо, че собственикът е получил уведомлението от Гаранционния фонд, че срокът на договора за застраховка ГО е изтекъл и въпреки това, същият не е предприел действията, които предписва закона, за да се обоснове извод за знание на факта на липса на валидно сключена застраховка, а от там и на факта, че поради не подновяването на договора за застраховка „ГО“ е извършено служебно от органите на МВР прекратяване регистрацията на МПС, което в случая е считано от 08.04.2026г. Второ, липсва и доказателство, че самият водач и в случая жалбоподател, има знанието за горните факти. Органът не представя доказателство, което да удостовери, че водачът Д., който не е собственик на въпросното МПС, към датата на управлението на това МПС- 08.04.2026г. съзнава на главния съставомерен факт – служебно прекратената регистрация, каквото съзнаване той обективно и не дължи, именно поради липсата на качеството „собственик“ на МПС.