Решение № 212 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110214499 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Г.К.И.” ЕООД е обжалвало наказателно постановление /НП/ №232400330/05.09.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че фактическата обстановка не била установена правилно, тъй като Д. Д. била подала молба за ползване на неплатен отпуск. В случай, че съдът не приеме тези съображения, моли случаят да бъде квалифициран като маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. И. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Установило се от показанията на Д., че същата е ползвала продължителен болничен за м.02.2024г., но с прекъсване, поради което неявяването й на работа за дните на прекъсване – едни работен ден – на 12.02.2024г. бил оформен като неплатен отпуск, въз основа на подадена от нея молба, тъй като тя не се явила на работа за тези дни. При това положение, неправилно бил санкциониран работодателя. Не претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган чрез юрк. И. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ, под която е подведено нарушението, за да обоснове, че дори и да е имало депозирана молба от Д. за неплатения отпуск, то от показанията й се установило, че тази молба е представена по-късно в дружеството, а не както закона изисква преди да 1 бъде разрешен и ползван неплатения отпуск. Освен това, молбата не била налична при работодателя към датата на приключване на проверката, а представена едва с жалбата, което потвърждавало, че работодателят не разполагал с тази молба за деня на ползвания неплатен отпуск. По тази причина, нарушението, за което дружеството било наказано, се доказвало по категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Г.К.И.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на 26.06.2024г. в обект на контрол: Химическо чистене „С.“, находящо се в гр. София, ул. „О.П.“ №214, Р.М., ниво 0, стопанисван от дружеството и продължила по документи в периода 01.07.2024г. до 08.07.2024г. в сградата на ДИТ е установено, че в качество на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е разрешило неплатен отпуск на Д. Д. Д., на длъжност „работник химическо чистене (ръчно)“ от 1 работен ден, считано на 12.02.2024г., без нейно искане в писмен вид, като във финалния график за м.02.2024г. и разчетно-платежна ведомост за заплати за м.02.2024г. на Д. бил отбелязан 1 ден неплатен отпуск - нарушение на чл.160, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

НП е издадено въз основа на АУАН №23-2400330/08.07.2024г.

Приета по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени от пълномощник на наказващия орган писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите А. С. К. - актосъставител и К. Г. К. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които въз основа на сигнал до ДИТ от служител на дружеството – Д. Д. извършили проверка на място на 26.06.2024г. в Химическо чистене, находящо се в Р.М. – гр. София, ул. „О.П.“ №214. Установили, че Д. заема длъжността „работник химическо чистене (ръчно)“ и оставили призовки по АПК за представяне на допълнителни документи от трудовото досие. Проверката приключила по документи в ДИТ Софийска област, като установили, че за м.02.2024г. на това лице във ведомостта за заплати и финалния график бил отбелязан 1 работен ден – на 12.02.2024г. като неплатен отпуск, но нямало писмена молба от нея за ползването му, което представлявало нарушение на трудовото законодателство, за което се съставил АУАН в присъствието на упълномощен представител на дружеството.

Разпитана по делото е свид. Д. Д. Д., според която е била служител на Г.К.И.” 2

ЕООД, като към момент на разпита не работи в същото. Спомня си, че многократно е сезирала ДИТ, тъй като не се изплащали заплати, според уговореното, както и се работило на различни графици от работното време, за което имала сключен договор.

Казва, че докато е работила за дружеството е ползвала многократно болнични, продължителни и си спомня, че тъй като за едни от месеците имало прекъсване, а тя не се явила на работа за този дн, който не се обхващал от последователни болнични, прекият й ръководител й писал по Вайбър, да изпрати молба за едни ден неплатен отпуск, за да може по този начин да не се води, че не се е явила на работа без причина.

Тя написала молба, както й казал началника, снимала я и я изпратила по Вайбър, тъй като продължавала да ползва болничен, както и самите болнични изпратила по Вайбър. Тъй като няма спомен за конкретната хронология като дни и дати, показва Вайбър кореспонденцията си с прекия си ръководител, от където се вижда, че на 28.02.2024г. има изпратено изображение – снимка на ръкописна молба, датирана от 07.02.2024г., с която Д. Д. моли да й бъде отпуснат 1 ден неплатен отпуск - на 12.02.2024г. От хронологията на Вайбър кореспонденцията се вижда, че на 09.02.2024г. тя е изпратила снимка на болничен лист за периода от 05.01.2024г. до 10.02.2024г. Не си спомня, а и във Вайбър кореспонденцията не намира изпратена снимка на болничен лист за периода от 13.02.2024г. до 22.02.2024г., а единствено изпратена снимка на следващия болничен – на 29.02.2024г. за периода от 23.02.2024г. до 13.03.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН, въз основа, на който е издадено НП са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН, който има задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, съобразно възложени функции по длъжностна характеристика и чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, според която инспектори от ДИТ Софийска област имат компетентност да извършват проверки на територията на гр. София.

При издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №З-0864/17.10.2022г. на Изп. директор на ИА ГИТ.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на всички разпитани свидетели, които съдът кредитира като единни, последователни и незаинтересовани.

Тези показания се потвърждават от писмените доказателства – приложена молба с дата от 07.02.2024г. от Д. Д. към жалбата и от представени от работодателя при 3 приключване на проверката документи – част от АНП. Показанията се потвърдиха и от показаната Вайбър кореспонденция на Д. с прекия й ръководител, от където се доказва, че молбата, датирана от нея с дата 07.02.2024г. е представена на работодателя на 28.02.2024г. – снимка по Вайбър, не е била налична в трудовото досие на този служител, както към края на м.02.2024г., така и към датата на приключване на проверката по документи – 08.07.2024г., когато е съставен и АУАН за процесното нарушение.

Самата Д. потвърди пред съда, че тази молба е писана, тъй като е поискана от страна на работодателя й, при възникнал проблем с дните, за които е представила болничен лист и дните, за които не се е явила на работа през м.02.2024г., необхванати от болнични.

Това се потвърждава от приложени болнични листа към АНП №Е20231389300 и №Е20233994163, за временна неработоспособност от 05.01.2024г. до 10.02.2024г. и от 13.02.2024г. до 22.02.2024г. Между тези два болнични има два дена – 11.02.2024г. и 12.02.2024г., които не са обхванати, от които единият е работен ден – 12.02.2024г.

/понеделник/. Д. потвърди пред съда, че на този ден тя не е ходила на работа, което обосновава и причината работодателят й да изиска да удостовери причината да не се яви. При това положение е житейски логично, именно работодателят й да е предложил този ден, на който Д. не е полагала труд, тъй като не се е явила, да бъде оформен като неплатен отпуск, за което на 28.02.2024г., тя е изпратила по Вайбър молба, а включително и на този ден – 28.02.2024г. не е била на работа. Това е ден, който е след ползван болничен от 13.02.2024г. до 22.02.2024г. по болничен лист №Е20233994163.

Вижда се от Вайбър кореспонденцията, че пак работодателят й е изискал причината, тя да не е на работа на 28.02.2024г., поради което на 29.02.2024г. Д. е изпратила по Вайбър снимка на болничен лист №Е20233994280 за периода от 23.02.2024г. до 13.03.2024г., който е част от АНП.

Съгласно чл.160, ал.1 от КТ, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Изхождайки от разпоредбата, искането за ползване на неплатен отпуск трябва да предхожда разрешението. В конкретния случай, искането, макар датирано преди ползването на отпуска, се установи, че е направено доста след това, поради което формално е нарушено изискването на разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ и административно нарушение, за което е съставен АУАН и издадено НП.

Като се има предвид обаче, че отразяването във финалния график и платежната ведомост за заплати този ден за неплатен отпуск е в интерес на Д., тъй като тя не се е явила без причина на работа, а работодателят е продължил да я води на работа, въпреки продължаващите болнични, съответно не е констатирано неплащане на 4 обезщетението за временна неработоспособност, а и молбата е изпратена по Вайбър още същия месец, за който се отнася деня на неплатен отпуск, то нарушението е маловажно и следва да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Същото е отстранено веднага, когато е установено даже още преди започване на проверката и то по установения ред, от което, не са произтекли вредни последици за работника или служителя.

При тези съображения, НП следва да се измени в частта на наложената санкция, като се наложи наказание – имуществена санкция в минимален размер от 100 лева, като се отчете наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства. В останалата част НП следва да остане непроменено.

Що се отнася до това, че за създалата се ситуация има отношение поведението на Д. Д., която не е инициирала тези действия, въпреки, че именно представените от нея за ползван болничен са с прекъсване и без уважителна причина не се е явила на работа, следва да се отчете спецификата на отговорността на юридическите лица, която е обективна и безвиновна.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – ИА ГИТ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрк.

И.. При определяне на размера, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото и продължителното разглеждане на делото не по вина на тази страна, както и извършените процесуални действия от юрк. И.. Така за справедлив и съразмерно определен, счита минималния от 80.00 лева, който жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът