Решение № 67 от 22.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Смолян, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 333/05.12.2022 г. по гр. д. № 688/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -См. да заплати на А. А. И. сумата от 734, 68 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 21.07.2019 г.

– 21.07.2022 г. , сумата от 68, 87 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труда, до датата на предявяване на иска – за периода 01.10.2019 г. – 21.07.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.07.2022 г. , до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на адв. Р. по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и да заплати в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 100 лева и разноски за вещо лице в размер на 160 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Областна дирекция на МВР – См., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане по отношение приравняването на нощния труд към дневен и заплащането му като извънреден, поради което 1 била приложима нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР; сочи се, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи се, че в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8123з-407/11.08.2014 г. /отменена/е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:

00 ч. и 6: 00 ч. за отчетния период, да се умножават по 0, 143, а получено число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период; според чл. 3 ал. 2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. служителите на МВР могат да полагат труд през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период; т.е. чл. 31 ал. 1 от наредбата от 11.08.2014 г. не се възпроизвежда в следващите наредби, а напротив – законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Сочи се, че съгласно чл. 32 ал. 1 Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР; подобен подход е възприет и в последващите наредба – Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г.. Прави се извод, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповед на министъра тарифна ставка.

Твърди се във въззивната жалба, че работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1, 43; преобразуването е приложимо за трудовите правоотношение, при които нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа. Сочи се, че разпоредбата на чл. 187 т. 10 от ЗМВР делегира на министъра приемането на наредба за реда за организацията, разпределението и отчитането на работното време на държавните служители в МВР; такава наредба е приета и е действала през процесния период, поради което се касае за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване чрез прилагане на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че за разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод; при различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно-правната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители – полицейски органи.

По-нататък се излагат доводи, че в определени, неуредени в специалния закон хипотези, е налице изрично препращане – напр. чл. 190 ал. 1, 3 и 4, чл.

142 ал. 5 от ЗМВР, включително и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към 2 специалната закрила по КТ за полагащите нощен труд, но това препращане касае само специалната закрила, но не и правилото за превръщане но нощния труд в дневен.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на Решение по 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. на съдът на ЕС. В тази връзка се сочи, че с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и ограничения: на работещите по трудово правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР; същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд – право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки.

Прави се позоваване на съдебна практика на окръжни съдилища от страната, с подробно цитирани решения.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано, като бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът чрез пълномощник адв. В. Р., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че съдът е съобразил заключението на съдебноикономическата експертиза, проследил е нормативната уредба – действалите към релевантните периоди норми на ЗМВР и наредбите, издадени по чл. 187 ал. 9 /сега ал. 10/ от ЗМВР, както и обратно на соченото във въззивната жалба, съдът не се е отклонил и от съдебната практика.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От пълномощникът му – юрк. В. е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и излага доводи по същество на спора.

За въззиваемия пълномощникът му адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като 3 депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Младши Аавтоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – См..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 520 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 74 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 734, 68 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 68, 87 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

За процесния период от време са действали Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен 4 труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.