Решение № 4724 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4724 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330107646 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Т. И. Н., чрез пълномощник – адв. Г. М., против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се предявяват евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** г. е нищожен като противоречащ на добрите нрави, поради противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В случай на отхвърляне на главния иск, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни като противоречащи на добрите нрави, поради противоречи с изискванията на чл. 10А, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и накърняващи договорното равноправие между страните.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 900 лева, при фиксиран лихвен процент 41,00% и ГПР в размер на 48,96 % за срок от 24 месеца.

Общата сума по кредита възлизала в размер на 1326,03 лева. В договора било предвидено заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360,00 лева, която се изразявала в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. С договора било уговорено и заплащане в размер на 675,00 лева за допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния план при изпълнение на определени изисквания. Изложени са съображения, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не се съдържала информация за начина на изчисляване на годишния 1 лихвен процент и дължимата сума. Според ищеца уговорените допълнителни услуги водели до допълнителен доход за ответника, като се цели заобикаляне на изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква се, че не са спазени изискванията за договорно съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като с оглед всички наведени твърдения се претендира недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, както и нищожност на клаузите за заплащане на допълнителни услуги. Предвид изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция. Признава се, че между страните е сключен Договор № *****, като ищецът изрично е изявил желание да закупи договорените допълнителни услуги. Поддържа се, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията, регламентирани в ЗПК. Твърди се, че дължимото възнаграждение за пакет допълнителни услуги се дължи от заемополучателя независимо и отделно от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 от ДР към ЗПК и не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Оспорват се твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се моли за отхвърляне на предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***** г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Т. И. Н., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 900 лева за срок от 24 месеца с месечна вноска в размер на 55,25 лева, при уговорен ГПР в размер на 48,96 % и годишен лихвен процент в размер на 41,00 %. В раздел V от посочения договор за кредит е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право на промяна на погасителния план.

В раздел V I от договора за кредит допълнителните услуги са остойностени, като за услуга „Фаст“ е посочено възнаграждение в размер на 360 лева, а за услуга „Флекси“ – 675 лева. В последния раздел VII от договора е отбелязано, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 2361,03 лева с вноска в размер на 98,38 лева.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че сключването на процесния договор е било предшествано от договаряне на неговите параметри между страните, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, носещо подписа на ищеца /л. 24/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, подписан от ищеца /л. 25 – 28/, декларации /л. 9/, общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит, подписани от ищеца /л. 10 - 13/.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

2

Предвид изложеното от фактическа страна по делото е безспорно установено, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Т. И. Н., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 900 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

По категоричен начин се установи по делото, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер от 360 лева и „Флекси“ в размер на 675 лева. Това е видно от самия договор за потребителски кредит /л. 8/, доколкото, както бе посочено, в раздел V е отбелязано, че се предоставят тези допълнителни услуги, а в раздел VI същите са вече остойностени, като е вписано колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Във връзка с изложените в исковата молба доводи за нищожност на процесния договор за кредит и след извършена служебна проверка, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „допълнителен услуги“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение вземането за допълнителни услуги на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Наред с това следва да се посочи, че по естеството си тези допълнителни услуги са свързани с изпълнението на поетото по договора за кредит задължение, поради което представляват разходи по управлението на договора. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е разписано, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Обсъжданата клауза, уреждаща възнаграждението за закупените допълнителни услуги, е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Тази клауза е уговорена във вреда на потребителя, доколкото 3 възнаграждението е в по-голям размер от сумата по кредита, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.