Решение № 26 от 19.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201243 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят С. К. Н. е обжалвал НП № 25-1275-001961/23.07.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което за нарушение по чл.104а от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Чрез защитника си моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Заема се писмено становище за законосъобразност на наказателното постановление. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

При служебна проверка на АУАН Серия GA № 3921661/13.06.2025 г. и НП № 25-1275-001961/23.07.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор 1

"ПП"-*** съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 13.06.2025 г., около *** часа, в гр. ***, жалбоподателят С. К. Н. управлявал по ул. „***“ в посока ул. „***“ лек автомобил „***“ с рег. № ********. Бил сам в автомобила. Движел се бавно в колона от автомобили. По време на движението си жалбоподателят използвал мобилния си телефон с дясната си ръка, движейки я по светещия дисплей на мобилното устройство. Не било използвано устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете. Тези му действия били забелязани и възприети от разстояние от около пет метра, на осветено място, от полицейски патрул в състав – свидетелите А. В. И., В. И. У. и К. А. Р..

Полицейските служители спрели за проверка жалбоподателя и за констатираното от тях деяние му бил съставен АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни и взаимно допълващи се показания на полицейските служители – свидетелитеочевидци А.В.И.,В.И. У. и К.А.Р., както и от писмените доказателства – справка за нарушител.

Приетото за установено и доказано обосновава правен извод за обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение и субективно отношение към него, субсумиращо под нормата на чл. 104а от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП в относимата към датата на нарушението редакция съдържа забраната за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Държейки телефона с дясната си ръка, движейки тази ръка по светещ дисплей жалбоподателят съзнателно и умишлено е осъществил състава на нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Санкционната норма за нарушение по чл. 104а от ЗДвП е визирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в твърд размер от 50 лева. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /изм./ – ДВ., бр.

64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г. като санкцията е увеличена – глоба в твърд размер от 100 лева. Съгласно принципа за приложение на поблагоприятния закон, залегнал в чл. 3 ал. 2 от ЗАНН приложимо право се явява действащата към датата на нарушението стара редакция на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Наказващият орган правилно е приложил 2 материалния закон.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради пороци в НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 т. 6 от ЗАНН; за недоказаност на нарушението; за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Това е така, защото, на първо място, както бе отбелязано по-горе, няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на права на жалбоподателя. Налице е съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, което е описано достатъчно пълно, подробно и ясно. На следващо място, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателя се доказва безпротиворечиво от цялостната доказателствена съвкупност, а защитната теза за недоказаност на деянието, за което се твърди, че било реализирано единствено чрез държане без използване на мобилния телефон, се явява голословна и неподкрепена с доказателства.

Твърдението, че на жалбоподателя е съставен АУАН само и единствено поради лична неприязън на актосъставителя към първия се явява неоснователно. Не са налице обективни факти, които да обосноват процесуална незаконосъобразност на действията на актосъставителя и да формират правен извод за наличието на основания по чл. 37, ал. 3, т. 2 пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН.

Това е така, защото в разглеждания казус конкретната полицейска проверка не е била лишена от своето законово основание, а е била в резултат на обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение. При установяване на нарушението и при обработването му по административен ред актосъставителят в пределите на своята компетентност съгласно чл. 165 от ЗДвП и чл. 36 и сл. от ЗАНН е извършил законосъобразни процесуални действия, при които видно и от показанията на свидетелите – полицейски служители не е имало проявление на лично негативно отношение към жалбоподателя, несъвместимо със служебните задължения на първия, нито пораждащо основателни съмнения в безпристрастността на актосъставителя.

Субективното устно становище на актосъставителя А.В.И., че същият има представа за жалбоподателя като водач с многобройни други нарушения по ЗДвП; като водач, проявяващ принципно негативно отношение към контролните полицейски органи и като такъв, на когото като полицейски орган и друг път е съставял АУАН по ЗДвП, не обосновава фактически и правни изводи за липса на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него от страна на жалбоподателя, което да не е подводимо в разглеждания казус под нормата на чл. 104а от ЗДвП, нито такива изводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Това изразено в съдебно заседание становище от страна на актосъставителя представлява субективна отрицателна оценъчна характеристика спрямо Н. именно като известен на този контролен орган многократно санкциониран водач на МПС, а не представлява обоснована от извън процесуални и извън служебни факти лична неприязън към последния, в резултат на която поради предубеденост, както и в противоречие с процесуалния закон, с материалния закон и с доказателствената съвкупност да е вменено на жалбоподателя неизвършено от 3 него нарушение.

На последно място, няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Извършеното нарушение не представлява нито маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, нито явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. Нито времето, нито мястото, нито обстановката, нито обществената опасност на жалбоподателя характеризират деянието като маловажен случай, с обществена опасност по-ниска от типичните случаи на нарушения от същия вид. Деянието е осъществено от водач, наказван многократно – 27 пъти с наказателни постановления и фишове за различни по вид и степен на обществена опасност нарушения по ЗДвП, извършени за кратък времеви период от около четири години. Деянието, предмет на настоящото административнонаказателно производство, е извършено в тъмната част на денонощието на улично осветление, в градска част с натоварено движение, изискващо повишеното внимание на жалбоподателя като водач на МПС. На следващо място, касае се за формално нарушение, при което не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират деянието, предмет на настоящото производство, с обществена опасност, пониска от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 8 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 400 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № 25-1275-001961/23.07.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което на жалбоподателя С. К. Н. за нарушение по чл.104а от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя С.

К. Н. за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи 4 адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5