Решение № 209 от 06.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500348 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 425 от 08.05.2024 година, постановено по гражданско дело № 1324/2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас, допълнено с решение № 596 от 04.07.2024 година, ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ №7 е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. М. Е. при ПТП на 09.12.2019 година, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 380 от КЗ - 13.07.2020 година до датата на подаване на исковата молба - 25.07.2023 година, както следва: на А. А. Е. с ЕГН **********, с адрес: с. С., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, на Ф. Х. А. с ЕГН **********, с адрес: сС.3 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000 лева, на Н. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „Тунджа“ №1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000 лева и на Н. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците за обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2023 година до окончателното изплащане, като претенциите над уважените размери са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение производството по делото е прекратено по предявените от А. Ф. М. претенции за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените и търпимите в бъдеще от нея неимуществени вреди /уплаха, болки и страдания за причинените и телесни увреждания/ за сума в размер на 1

100 000 лева и имуществени вреди, представляващи необходими разходи за проведеното лечение в размер на 1 125.55 лева, както и заплатените разходи в турски лири към датата на плащане: на 29.01.2020 година - 3 550 турски лири в левовата им равностойност от 1 059 лева; на 03.03.2020 година - 4 350 турски лири в левовата им равностойност от 1 296,60 лева; на 26.10.2020 година - 3 180 лева в левовата им равностойност от 947 лева; на 07.07.2021 година - 1450 турски лири, в левовата им равностойност от 432.10 лева или общо имуществени вреди в размер на 4 860.25, ведно със законната лихва върху всяка сума, начиная от 15.02.2021 година - датата на предявяване на тази застрахователна претенция до ответника до окончателното им изплащане като недопустими. На страните в производството по делото са присъдени и сторените от тях съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от А. А. Е. с ЕГН **********, с адрес: с. С., Ф. Х. А. с ЕГН **********, с адрес: сС.3, Н. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. С. и Н. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С., чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер, срещу така постановеното осъдително решение в неговата отхвърлителна част и по-специално за ищцата А. А. Е. за разликата над 80 000 до пълния претендиран размер от 150 000 застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, а за останалите ищци Ф. Х. А., Н. Х. Х. и Н. Х. М. за разликата над уважения размер от по 54 000 лева до пълния претендиран такъв от по 140 000 лева.

Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, незаконосъобразен и необоснован. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно направил извод за частична основателност на възражението на ответната страна за съпричиняване на вредите от страна на починалия пътник, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне на обезопасителен колан, както и че то възлиза на 40 %. Същото останало недоказано от целия събран по делото доказателствени материал и по-специално заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебномедицинска експертиза, в която освен получените от наследодателя на ищците увреждания и причината за смъртта му, бил изяснен механизма на тяхното получаване. Дадените от експерта при разпита му в съдебно заседание обяснения сочели на това, че травмата можела да се получи и ако лицето било с колан, което обуславяло точно обратния на направения от съда извод за наличие на съпричиняване и обстоятелствата, с които същото е обосновано.

Не почивал на събраните по делото доказателства и аргумента на съда за наличие на съпричиняване и поради това, че водачката на автомобила А. М. получила много по-малко на брой и по-леки травми с временна опасност за живота, както и че при пътнотранспортното произшествие пострадалите били поставени при равни условия, но тъй като Х. Е. бил без обезопасителен колан, той починал. Такива данни по делото и в частност направени изводи от страна на експертите липсвали.

С разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД била предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за него. Приложението на посочената 2 разпоредба било обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Съгласно константната съдебна практика, изводът на съда за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД следвало да бъде направен въз основа на доказан, при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не на предполагаем такъв. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан не било достатъчно за прилагане на разглежданата норма.

Намаляването на обезщетението за вреди било допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият ползвал предпазен колан, докато в настоящия случай такива доказателства не били събрани.

Твърди се, че в конкретния случай при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът не приложил в цялост обществения критерий за справедливост и присъдил такова в изключително занижен спрямо действително претърпените и търпени от ищците вреди. Така определено, обезщетението не съответствало на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди били ангажирани гласни доказателства, при преценката на които съдът не съобразил релевантните, съгласно задължителната съдебна практика, конкретни обективно съществуващи факти, установени от техния разпит.

На следващо място се поддържа, че атакуваното решение в обжалваните му части не било съобразено с обществено-икономическите условия в страната, определящи жизнения стандарт и икономическото равнище към датата на деликта във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се в тази насока и съдебна практика.

На последно място се изтъква и това, че окръжният съд не бил съобразил при постановяване на решението си относимата съдебната практика по сходни случаи за загуба на близък родственик при деликт, с присъдени застрахователни обезщетения в размер на повече от 120 000 лева.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени изцяло в размерите, в които са предявени и се поддържат.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Претендира се присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор, както и насрещна въззивна жалба.

ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ №7, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Р. Димитров, чрез процесуален пълномощник, със съдебен адрес: град 3

София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет. 6, офис № 18, е депозирало писмен отговор, с който се навеждат доводи за нейната неоснователност и недоказаност.

Изтъква се на първо място, че по делото безспорно бил установен факта, че починалият пътувал без поставен предпазен колан, а леталните наранявания нямало да настъпят, ако бил използвал такъв. В тази връзка се позовава на влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 о т ГПК, с която бил установен механизма на произшествието и по-специално, факта, че пострадалият Х. Е. паднал на пода на автомобила, тъй като бил без поставен предпазен колан. Този извод се подкрепял и от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебна авто-техническа експертиза.

По делото било установено, че смъртта била настъпила поради емболия вследствие на фрактури в областта на таза и крака. Дори да се приемело, че крайниците са относително свободни, в процесния случай инерционната сила действала напред. Касаело се за счупване на бедро и таз именно от удар в предната седалка, а не вследствие на удар в страничните врати на МПС. Триточковият колан, с който бил оборудван процесния автомобил се състоял от две ленти, долната от които придържала именно областта на таза, като минавала именно през областта на долната част на корема на пътника. Предвид посоката на силата предпазният колан щял да задържи тялото на седалката и нямало да позволи удар на тялото на покойния в предната седалка, още повече с такава сила, че да я счупи.

Обстоятелството, че при поставен предпазен колан, починалият нямало да има техническата възможност да се придвижи до предната седалка, да я счупи, да завърши на пода на превозното средство и да получи конкретно получените травми, оказали се смъртоносни за него, се доказвало и от нараняванията на ищцата А. М., за която било установено, че пътувала с поставен предпазен колан. При идентични условия - скорост, посока на удара, кинетична енергия, предпазният колан изпълнил предназначението си и спасил живота и.

Поради това, по делото безспорно било установено, че наследодателят на ищците значително допринесъл за уврежданията си, като не спазил законовото си задължение да пътува в МПС с поставен предпазен колан и така нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

Настъпилите при него летални вредоносни последици се намирали в пряка връзка с липсата на поставен предпазен колан, като те нямало да възникнат, ако той бил ползвал такъв.

Приносът му, по тези съображения, правилно бил определен от първоинстанционния съд на 40%.

Твърди се, че ищците не били доказали да са претърпели вреди над определения им от първоинстанционния съд размер. Не се установило загубата да е дала особено негативно отношение на здравословното или психо-емоционалното състояние на всеки от тях. Не се доказала особена близост между покойния и ищците, като за част от тях дори не се установило да са живеели заедно с покойния. Конкретни действия на подпомагане и оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ между покойния и ищците също не се установили.

4

Окръжният съд взел предвид всички обстоятелства от значение за прилагане на критерия „справедливост“, в това число социалното и икономическо положение на покойния, неговата възраст, възрастта на всеки от ищците, поради което определеното обезщетение за всеки от тях било изцяло съответно на претърпените неимуществени вреди и на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Не се ангажират доказателства.

Претендира се и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.