Решение № 1380 от 03.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1521/2023
- Вид
- Решение № 1380
- Подписан
- 03.12.2023
- В сила
- 03.12.2023
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1380 гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000501521 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260240 от 03.02.2023 г., постановено по гр. дело № 8256/2020 г. на СГС, ГО, I-27 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че В. С. А. дължи на „УниКредит Булбанк“ АД по Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017 г. сума в общ размер на 44 601.54 лева, от които 43 854.13 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и 627.43 лева – редовна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.03.2018 г., за които суми е била издадена Заповед № 2532/02.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 4934/2018 г. на Районен съд – Бургас. Със същото решение са отхвърлени исковете за лихва върху просрочена главница над 119.98 лева до 1105.41 лева, възлизаща на 985.43 лева за периода от 29.03.2018 г. до 28.06.2018 г., както и за наказателна лихва в размер на 1071.99 лева за периода 20.08.2017 г. – 28.06.2018 г.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът А., който го обжалва в частта, с която е осъден да заплати сумата от 627.43 лева, представляваща редовна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.03.2018 г.
Моли отмяна на решението в обжалваната част.
Ответната страна оспорва жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативният съд в гр.София намери следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване, че ответникът В. С. А. дължи на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД по Договор за банков револвиращ кредит №7/414/23032017 от 23.03.2017 г. сума в общ размер на 46 658.96 лева, включваща 43 854.13 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и 2 804.83 лева лихви, от които редовна лихва в размер на 627.43 лева за периода 20.01.2018 г. – 23.03.2018 г., лихва за просрочена главница в размер на 1105.41 лв. за периода 20.08.2017 г. – 28.06.2018 г., както и наказателна лихва в размер на 1071.99 лева за периода 20.08.2017 г. – 28.06.2018 г., за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д.
№4934/2018 г. на Районен съд – Бургас.
От фактическа страна въз основа на събраните доказателства по делото се установява, че с Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017 г. ищецът „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на кредитополучателя „В.С.А. Комерс“ ООД, за когото са поръчителствали Д. И.
Д. и ответника В. С. А. като солидарни длъжници, кредит до 48 000 лв. за оборотни средства. Съгласно чл.4.1.1 от договора, годишният лихвен процент (ГЛП), начисляван върху редовна главница /редовен дълг/ в рамките на всеки период на олихвяване от 23.03.2017 г. до 23.03.2018 г., представлява сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 6.476 %, като приложимия към датата на договора лихвен индекс е едномесечен 2
SOFIBOR, а приложимият размер на ГЛП за редовен дълг към датата на сключване на договора, е 6.5 %.
Установено е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по негова разплащателна сметка на части в периода от 24.03.2017 г. до 01.06.2017 г., като на 01.06.2017 г. е усвоена последната сума от него, както и че длъжникът не е върнал цялата дължима от него сума. По отношение на главницата, наказателните лихви и лихвата за забава, решението като необжалвано от страните е влязло в сила.
Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът за дължимостта на възнаградителната лихва в размер на 627.43 лева за периода от 20.01.2018 г. до 23.03.2018 г.
По своята правна същност възнаградителната лихва представлява цената на услугата по предоставяне на кредита – тя е насрещната престация на кредитополучателя, която той дължи на кредитора за предоставените му парични средства и именно тя прави договорът за кредит възмезден. Поради това, възнаградителната лихва не е обвързана от изпълнението или неизпълнението на задължението за връщане на главницата, което в случая е уговорено да стане на части. Следователно, възнаградителната лихва се дължи и когато длъжникът е изправен и е върнал съответната част от сумата на падежа. За разлика от нея, мораторната лихва, която по естеството си представлява обезщетение за ненавременното изпълнение на парично задължение, се дължи само при забава и е в размер на законната лихва – чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, а т.нар. „наказателна“ или „извънредна“ лихва представлява неустойка, която се дължи независимо от другите две, но също е предпоставена от виновно неизпълнение на длъжника.
В настоящия случай страните в чл. 4.1 от договора за кредит са уговорили задължение за възнаградителна лихва в рамките на всеки период на олихвяване в размер на месечния SOFIBOR плюс надбавка в размер на 6.476 %. Според заключението на вещото лице по приетата пред Градския съд експертиза за процесния период размерът на това задължение възлиза на 627.43 лв. Не се спори, че това задължение не е изпълнено нито от кредитополучателя, нито от солидарните му съдлъжници, какъвто в частност се явява жалбоподателя А.. Това е основание за ангажиране на договорната му отговорност. Ето защо, искът за установяване на това задължение, 3 фигуриращо в издадената заповед за изпълнение, като основателен, следва да бъде уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Ето защо, решението на първостепенния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“ АД не претендира разноски пред въззивния съд, поради което и такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260240/03.02.2023 г., постановено по гр.д.
№8256/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че В. С. А. дължи на „УниКредит Булбанк“ АД сума в размер на 627.43 лева, представляваща редовна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.03.2018 г. по Договор за банков револвиращ кредит №7/414/23032017 от 23.03.2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4