Определение № 1222 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500784 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. М. срещу определение № 11227 от 7 ноември 2022г. по гр. д. № 1887/2022г. на Софийски градски съд, ГО, І – 9 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата й, квалифицирана по чл. 250 ГПК, за допълване на определение № 5846 от 21.06.2022г. чрез присъждане на направените разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като й е връчен препис от исковата молба в производството пред СРС, подала е отговор на исковата молба и е провела защита в три открити заседания преди делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС, и с тези доводи иска отмяната му и присъждане на разноски нейна полза.

Ответникът по частната жалба М. Н. Н. поддържа, че обжалваното определение е правилно.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима и за да се произнесе по основателността й, взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 1887/2022г. е образувано пред СГС след като с протоколно определение от 16.02.2022г. производството по гр. д. № 22409/2020г. на СРС, 72 състав е прекратено на основание чл. 118 вр. чл. 104, 1 т. 4 ГПК в частта относно исковете на М. Н. срещу И. М. за унищожаване и обявяване нищожността на завещание на Д. Н., чието предявяване е инкорпорирано в отговор на искова молба по насрещен иск, по съображения, че цената на исковете надхвърля 25 000 лв. Измежду изпратените от СГС книжа е писмен отговор на исковата молба от И. М., чрез адв. П., по предявен „преюдициален установителен иск по гр. д. № 22409/2020г. на СРС, 72 състав“, с който е упражнена процесуална защита по допустимостта на иска и такава по същество, като е направено и искане за присъждане на разноски по делото, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение № 5846/21.06.2022г. исковата молба, по която е образувано делото пред СГС е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване на нейни нередовности, констатирани от съда. Удостоверено е, че определението е влязло в сила на 20.09.2022г., като видно от данните по делото СГС е извършил това удостоверяване след като е приел, че определението е връчено само на ищеца.

На 21.09.2022г. ответницата И. М., чрез адв. П., е направила искане за изменение чрез допълване на посочения преграждащ развитието на производството акт, който не й е връчен, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 876 лв. с ДДС. Поддържа, че е осъществила защита срещу исковете, като е подала отговор, в който е направила искане за присъждане на разноски, и се е защитавала срещу тях в три съдебни заседания преди производството да бъде изпратено на СГС, а в съдебно заседание пред СРС е направила и искане за присъждане на разноски с доказателства за сторването им и насрещната страна е заявила, че разноските по изпратения за разглеждане иск на СГС следва да се разглеждат от СГС.

Към молбата си е приложила договор за предоставяне на юридически услуги и правна помощ от 01.09.2020г. с предмет защитата й и процесуално представителство по гр. д. № 22409/202020г. на СРС, 72 състав, с анекс № 1 към договора от 24.06.2021г. , сключен между И. М. и упълномощеното от нея адвокатско дружество, с който е уговорено и адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство по исковете за унищожаване и нищожност на завещание в размер на 730 лв. без ДДС или 876 лв. с ДДС. Представена е фактура от 25.06.2021г., с която е остойностено възнаграждението от 876 лв. с ДДС по „инцидентен установителен иск“ и платежно нареждане за кредитен превод по банковата 2 сметка, посочена в договора за правна помощ, от дата 28.06.2021г., от което се установява извършването на превод по фактурата в общ размер на 996 лв., за колкото е издадена фактурата, с наредител Д. М. Н. - К.. От приложения протокол от съдебно заседание от 14.04.2021г., проведено по гр. д. № 22409/202020г. на СРС, 72 състав, се установява, че в това заседание е приет за съвместно разглеждане предявения от М. Н. инцидентен установителен иск за обявяване нищожност на саморъчно завещание, като на ответницата И. М. е връчен препис от насрещния иск, инкорпориращ и предявения инцидентен установителен иск, и й е предоставен срок за отговор на исковата молба.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е оспорено от насрещната страна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искането, което е квалифицирал по чл. 250 ГПК вместо по чл. 248, ал. 1 ГПК, е допустимо, но неоснователно, тъй като не е връчен препис от исковата молба на ответника, за да ангажира правна помощ и не се установява такава да е предоставена.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Този ред се прилага съответно и за изменение на определението в частта му за разноските.

Определението, предмет на инстанционен контрол, с което съдът се е произнесъл по искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, направено в срок (поради невръчване на препис от определението, чието изменение се иска, на ответницата) за изменение чрез допълване на преграждащия развитието на производството съдебен акт, е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК о тветникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото, каквато е и правната последица при връщане на исковата молба след като производството по нея е било образувано и ответникът е получил препис от нея. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, с когото е възникнало процесуално правоотношение, чието поведение не стои в основата на прекратяване на делото, направени преди узнаването за прекратяване на делото и по повод воденето на делото, за чието установяване ответникът е представил надлежни доказателства. В случая търсените от ответницата М.

3 разноски по делото представляват разходи за адвокатско възнаграждение за защита по исковете, изпратени по подсъдност на СГС. Противно на посоченото в обжалваното определение ответницата по исковете за недействителност на завещателно разпореждане е получила препис от исковата молба и е подала отговор на същата, с който е упражнила защита по допустимостта, евентуално по основателността на исковете. Удостоверено е и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита срещу исковете, извършено по банков път (вж. т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС), което е в размер под минималния с оглед материалния интерес, приет в определението по подсъдност (чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ в относимата редакция съобразно изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.). Нареждането на сумата за възнаграждението от трето лице за сметка на ответницата и вътрешните отношения между нея и наредителя не е основание за неангажиране на отговорността за разноски на насрещната страна. В обобщение, с оглед приетото по-горе в конкретната хипотеза няма фактическа основа за извод, че разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение са направени без основание и не по повод на делото. Ето защо и искането й за допълване на определението (с характер на разпореждане) в частта му за разноските е допустимо и основателно (вж. и т.

8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед изложеното, частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, което е незаконосъобразно, е основателна. Определението подлежи на отмяна и вместо това определението, с което е върната исковата молба, следва да се измени чрез допълване и присъждане в полза на ответницата, съответно в тежест на ищеца, заплащането на адвокатско възнаграждение с ДДС от 876 лв.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11227 от 7 ноември 2022г. по гр. д. № 1887/2022г. на Софийски градски съд, ГО, І – 9 състав и вместо това :

ИЗМЕНЯ определение № 5846/21.06.2022г., постановено по гр. д. № 1887/2022г. на Софийски градски съд, ГО, І – 9 състав, като го допълва в 4 следния смисъл: ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на И. В. М., ЕГН **********, сумата 876 лв. – разноски.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването на съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5