Определение № 133 от 12.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500079 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.248, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№15689/25.11.2025 г., подадена от Я. К. С. и С. К. С., двамата чрез адвокат С. В., срещу Определение №1247/24.10.22025 г. по гр.д.№327/2023 г. на ОС – С.З. постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели да бъде изменено постановеното Решение №227/07.08.2025 г. по гр.д.№327/2023 г. на ОС – Стара Загора в частта му за разноските, които Я. К. С. и С. К. С. са осъдени да заплатят на ответниците Ж. С. С., С. Г. С., Р. С. С. и Г. С. С., разноски за процесуално представителство в размер общо на сумата от 9 800 лв.

Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и вместо него постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с оглед липсата на индивидуализация в представения ДПЗС на платеца на хонорара и иска, по който е заплатен, и размера на конкретния иск, за който са направени разноските. Евентуално се иска да бъде уважено искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекоменост и да бъдат разпределени разноските съобразно броя на ищците и ответниците в производството.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК чрез ЕПЕП с валиден КЕП, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани лица с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.25 от делото, внесена е дължимата ДТ, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№17086/17.12.2025 г., подаден чрез ССЕВ и подписан 1 с валиден КЕП, от Ж. С. С., С. Г. С., Р. С. С. К., Б. К. и Г. С. С., всички чрез адвокат Е. Б..

Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Не е налице порок на обжалваното определение, изразяващ се в непосочване на начина, по който се осъждат ищците, и непосочване на сумите, които следва да заплатят на всеки ищец – съдът не е задължен изрично да впише в диспозитива, че осъждането на двамата ищци да заплатят разноските е солидарно, като при липса на изрично солидарно осъждане задължението им не е солидарно. Адвокатът няма задължение да описва изрично разпределянето на хонорара между доверителите му, като при липса на разпределение следва да се приеме, че сумата е платена по равно, и се дължи на ответниците по същия начин. Представения ДПЗС удостоверява размера на сумата, и получаването й изцяло и в брой. По отношение на фактическата и правна сложност на делото следва да се вземе предвид, че предмет на делото са няколко обективно съединени иска – главен иск за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД, евентуален иск за абсолютна симулация, евентуален иск за относителна симулация /прикриваща дарение/, иск за намаляване на евентуалните дарения до размера на запазената част. В процеса е релевирано от ответниците и евентуално възражение за задържане на имотите, в случай че някой от предявените искове бъде уважен. Следва да се вземе предвид, че предмет на делото са множество недвижими имоти, като общия сума на данъчните оценки на имотите е 201 000 лв., а пазарната им стойност е значително по-висока – около 700 000 лв. или 800 000 лв. Дори да се приеме, че е предявен един иск, адвокатското възнаграждение за един адвокат, изчислено на най-ниската база би било 12 650 лв. Делото е разгледано в 7 открити и 16 закрити заседания, като по всяко от тях адвокатът е вземал становище, представял или обсъждал доказателства, разглеждането му е отнело около две години, и са представени над 300 страници доказателства. По тези съображения се поддържа, че делото е с фактическа и правна сложност, като направените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Настоява се частната жалба да се остави без уважение.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, по допустима молба на надлежна страна с правен интерес, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:

Предмет на делото са предявени от двамата жалбоподатели, в качеството им на наследници на техния баща К. С. К., множество обективно съединени облигационни искове:

1. Пет главни иска за прогласяване на нищожност на основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, на ПЕТ различни сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно:

1. Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт *** от 29.08.2019г. на нотариус Б. Г., № ** на НК, с който К. С. К. е продал на Ж. С. С., по време на брака й със С. Г. С., недвижим имот, представляващ апартамент №52;

2

2. Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** от 04.07.2019г. на нотариус Б. Г., № ** на НК, с който К. С. К. е продал на Г. С. С. недвижим имот, представляващ апартамент №20;

3. Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** от 04.07.2019г. на нотариус Б. Г., № **на НК, с който К. С. К. е продал на Р. С. С. – К., по време на брака й с Б. К., недвижим имот, представляващ апартамент №74;

4. Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** от 05.07.2019г. на нотариус Б. Г., № ** на НК, с който К. С. К. е продал на Г. С. С. недвижим имот, представляващ апартамент №33;

5. Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** от 05.07.2019г. на нотариус Б. Г., №** на НК, с който К. С. К. е продал на Ж. С. С., по време на брака й със С. Г. С., недвижим имот, представляващ 4/24 ид.ч. от дворно място с площ от 256 кв.м. в гр. С.З. заедно с цялата построена в югоизточната част на същото дворно място жилищна сграда, съставляваща самостоятелно жилище .

2. Пет евентуални иска за прогласяване на нищожността на същите пет сделки, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, поради абсолютната им симулативност;

3. Пет евентуални иска за прогласяване на нищожността на същите пет сделки, като относително симулативни, прикриващи извършени от К. С. К. дарения, и разкриване на дисимулираните дарения.

4. Два евентуални иска, предявени от всеки ищец, за намаляване на дарствените разпореждания до размера, необходим за допълване на запазената му част от наследството на К. С. К..

С отговора на исковата молба ответниците са релевирали защитни възражения за упражняване на право на задържане върху всеки от имотите – предмет на петте договора за покупко-продажба.

От представените данъчни оценки на петте имота – предмет на петте договора за покупкопродажба, се установява, че:

Данъчната оценка на имота Апартамент №52, предмет на Нотариален акт № ***, е 48832,00 лв.

Данъчната оценка на имота Апартамент №20, предмет на Нотариален акт № ***, е 15668,80 лв.

Данъчната оценка на имота Апартамент №74, предмет на Нотариален акт №*** е 58985,10 лв.

Данъчната оценка на имота Апартамент №33, предмет на Нотариален акт №***, е 33 533,60 лв.

Данъчната оценка на имота 4/24 ид.ч. от дворно място с площ от 256 кв.м. в гр. С.З. заедно с цялата построена в югоизточната част на дворното място жилищна сграда, предмет на Нотариален акт №**, е 39063,70 лв.

Общата сума на данъчните оценки на петте имота е 196 083,20 лв. Предвид обстоятелството, 3 че исковете засягат пет различни жилищни имота, всеки от които е на значителна стойност, съдът намира, че предявените искове са с голям материален интерес. Предмет на делото са общо 17 обективно съединени искови претенции, по всяка от които процесуалният представител на ответниците е следвало да проведе отделно защитата на доверителите си, тъй като страни по различните договори са различни ответници, правно-релевантните факти по всеки иск са различни, и изискват отделно доказване. Материалите по делото са над 1000 листа, обединени в 4 тома. Ето защо, съдът намира, че производството пред първостепенния съд е било с много висока фактическа и правна сложност. Касае се за множество искове, засягащи различни имоти, и предявени срещу различни ответници, което обуславя приложение на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която адвокатът има право на възнаграждение по всеки един от исковете, независимо от формата на съединяването им за общо разглеждане. Дори адвокатското възнаграждение да се изчисли само за един иск с интерес 196 083,20 лв., съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 то би се изчислило в размер на над 12 000 лв. Ето защо, съдът намира, че претендираните от ответниците разноски за процесуално представителство не са прекомерни, а дори занижени спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и защитавания материален интерес.

Неоснователни са и оплакванията за незаконосъобразност на определението, поради неразпределяне на задължението за плащане на разноски между двамата ищци, както и по отношение на четиримата ответници. Разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило както при множество длъжници, така и при множество кредитори. Съгласно чл.121, ал.1 от ЗЗД, солидарност възниква „само“ в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните. Разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.121, ал.1 от ЗЗД е недопустимо, предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете /Решение №71/28.01.2011 г. по гр.д.

№1025/2010 г. на ВКС/. В представения ДПЗС на л.1158 от делото четиримата ответници Ж.

С. С., С. Г. С., Р. С. С. и Г. С. С., заедно са се задължили да заплатят на адвокат Е. Б. сумата от 9800 лв., и в момента на сключване на договора заедно са я заплатили в брой на адвоката.

Представеният ДПЗС има реквизити на разписка за получаване на сумата от адвоката в брой при сключването на договора, като разписката за плащане е издадена на четиримата ответници общо, и в нея е уговорено изрично начина на разпределяне на задължението или начина на плащането му. Следователно, по общо правило задължението е възникнало разделно между възложителите в равни квоти между тях, и по този начин е изпълнено, поради което в равни квоти следва да се счита за възникнало и правото им да им бъдат възстановени от ищците направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Ирелевантно в конкретния случай е разпределението на сумата от 9800 лв. по всеки от предявените искове, тъй като в случая всички предявени искове са били отхвърлени.

Разпределението на разноските по всеки от предявените искове би било релевантен въпрос в хипотеза, при която част от исковете са уважени, а друга част – отхвърлени, каквато в случая не е налице. Следователно в случая се прилага общия принцип на разделност към 4 задължението за заплащане на сумата от 9800 лв., като задължението се счита за разпределено между ищците в равни части – т.е. всеки от тях дължи по 4900 лв., от която сума следва да заплати равни части на четиримата ответници Ж. С. С., С. Г. С., Р. С. С. и Г.

С. С. - т.е. по 1225 лв. за всеки от тях. Поради липса на изрично посочване на солидарност между длъжниците или между кредиторите, разделността в равни части се предполага, поради което липсата на изрично посочване на разделността в равни части в осъдителния диспозитив не опорочава съдебния акт.

Като е стигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Определение №1247 от 24.10.22025 г., постановено по гр.д.№327 по описа за 2023 г. на ОС – С.З. постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.