Решение № 975 от 19.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501244 по описа за 2024 година

С Решение № 1054 от 31.05.2024г., постановено по гр. дело № 847/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е признато за незаконно уволнението на Д. Б. З. – Т. и е отменен Акт № ***/13.12.2023г. на Изпълнителния директора на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с който е прекратено трудовото правоотношение.

С цитираното решение е възстановена Д. З. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас.

С цитираното решение е осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да заплати на Д. З. – Т. сума в размер на 11 322, 58 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 900 лева месечно за оставането й без работа за периода от 14.12.2023г. до 10.03.2024г., както и сума в размер от 3 406, 45 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 1 100 лева месечно за периода от 11.03.2024г. до 14.06.2024г., представляваща разликата между получаваното до уволнението 1 трудово възнаграждение и получаването през този период по-ниско трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане, начиная от 09.02.2024г. до окончателното им изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, в която се посочва, че атакуваното решение е изцяло недопустимо, неправилно, противоречащо на закона, както и на събраните по делото доказателства, които съдът е разгледал едностранно и не е преценил в тяхната съвкупност. С жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено.

В жалбата се посочва, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че при уволнението на Д. З. са спазени всички изисквания на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Посочва се, че съгласно константната практика не е необходимо новия управляващ дружеството да изработи нов бизнес план. Същият може да изпълнява предишен план или да разработи нов план, идентичен или сходен с предходния, което не е пречка за прилагане на чл. 328, ал. от КТ. В жалбата се посочва, че е достатъчно да се сключи нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението на договора. Посочва се, че изводът произтича от правната характеристика на договора за управление – той е каузален, а неговото основание, към която е насочен е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата по чл. 281 от ЗЗД до постигне оптимален стопански резултат.

В жалбата се посочва, че уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ всъщност не се нуждае от допълнителни мотиви, които да бъдат посочени в Акта за прекратяване на трудовото правоотношение и поради това и аргументите, изложени от първоинстанционния съд за липса на мотиви в акта за прекратяване на трудово правоотношение е неоснователен.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание – въззивната страна не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което изразява становище по съществото на спора.

По делото е депозиран и отговор на въззивната жалба от Д. Б. З. - Т., в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна, като изложените в жалбата мотиви са ирелевантни. В представения писмен отговор се посочва, че не е налице соченото правно основание за прекратяване на трудовия договор и правилно съдът е приел, че не са налице посочените конкретни основания за уволнение. Сочи се, че следва да е налице Договор за управление за издалия заповедта с посочени конкретни бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които новият управляващ предприятието трябва да постигне като например производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места и др., а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи своя бизнес програма, която да предложи и изпълни по време на договора си.

С отговора се претендира да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба не се явява, изразява писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от Д. Б. З., със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 35, ет. 2 – адвокат Живко Бойчев против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да бъде отменена Заповед № ***/13.12.2023г., постановена от Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, по силата на която е прекратено трудовото 3 правоотношение с Д. Б. З., да бъде възстановена ищцата на предишната й работа, заемана преди уволнението, както и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа за период от шест месеца – считано от датата на освобождаването й – 14.12.2023г. до 14.06.2024г. в размер на 3 900 лева месечно или общо – сума в размер от 23 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, както и поради обстоятелството, че заповедта е издадена от лице, нямащо необходимите правомощия.

Посочва се, че сключеният Договор за управление, който е цитиран в заповедта за уволнение няма характеристиките на Договор за управление, който следва да е сключен с представляващия дружеството – работодател по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ. В исковата молба се посочва, че новоизбраните за членове на Съвета на директорите и в частност за Изпълнителния директор са нелигитимно избрани. В исковата молба се твърди, че всички взети решения от заседанието на новоизбрания Съвет на директорите са нищожни поради липса на правомощия. Сочи се, че договорът за управление не е одобрен от членовете на Съвета на директорите и в този смисъл е налице нелегитимен Договор за управление, който не дава право на сключилия го да прекратява договори по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. Посочва се в исковата молба, че ответното дружество е публично предприятие и следва да намери приложение Законът за публичните предприятия.

В исковата молба се посочва, че липсва приет и одобрен „бизнес план“ – както към датата на избиране на Ц. М., така и към датата на издаване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че длъжността, от която е уволнена ищцата не е ръководна.

Ответната страна по предявения иск – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не депозира писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна оспорва предявените искове – твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцовата страна вече е 4 встъпила в ново трудово правоотношение. Изразява се становище, че направеното оспорване на заповедта за уволнение поради липса на приет бизнес план е неоснователно, тъй като такова изискване не е посочено в закона, а практиката приема, че новият ръководител може да изпълнява за определен период от време предишен бизнес план или идентичен на него.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е мотивиран, тъй като в него не са посочени ясно фактическите основания за постановяването му. Съдът приема, че носещият доказателствената тежест ответник в производството не е провел доказване съдържанието на Договора за управление да предвижда нова управленска програма на предприятието с нова бизнес задача, както и не се установява да е започнало реално изпълнение на задълженията на новия управител по този договор.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - същото не страда от пороци, които да доведат до неговата нищожност.

По наведените съображение за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, съдът съобрази следното: Във въззивната жалба се посочва, че предявените обективно кумулативно съединени претенции на ищцата са недопустими, тъй като тя е встъпила в ново трудово правоотношение след като трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено и тази недопустимост на ищцовата претенция води до недопустимост и на постановеното съдебно решение. Наведеното в този смисъл съображение е неоснователно – безспорно е, че правото на уволнен служител да бъде възстановен на заеманата от него предишна длъжност, от която е уволнен е субективно право, упражняването на което е изцяло в зависимост от волята на този уволнен служител и не е поставено в зависимост от обстоятелството дали той е започнал нова работа или не. Предявяването на искове за оспорване законността на уволнението не е поставено в зависимост от обстоятелството дали ищецът е встъпил в ново трудово правоотношение, тъй като дори и това обстоятелство да е налице при евентуално положително съдебно решение и възстановяване на служителя на длъжността, от която е уволнен единствено от неговата вола зависи дали да прекрати трудовото си правоотношение и да се върне на своята предишна длъжност, от която е 5 уволнен. В този смисъл – настоящата инстанция намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове не са недопустими и съответно – постановеното първоинстанционно решение е допустимо и не следва да бъде обезсилено и наведените в този смисъл възражения са неоснователни.

По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, че ищцата е встъпила в трудово правоотношение с ответното дружество – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и е заемала длъжността – Главен юрисконсулт – това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото копие от Допълнително споразумение към Трудов договор от 01.09.2023г.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата Д. Б. З. е прекратено въз основа на представения по делото Акт за прекратяване № **** от 13.12.2023г., издаден от Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Изрично в представения по делото Акт за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено, че трудовото правоотношение се прекратява поради сключване на Договор за управление № ЧР – 02 – 110/18.08.2023г.

На основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Безспорно е, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо при изрично посочената в законовата норма предпоставка – поради сключване на Договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието – тоест – с правото на чл. 328, ал. 1 от КТ разполага само изпълнителния директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат.