Решение № 408 от 20.11.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Несебър, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100047 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. М. Д. с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв.Р. Д. - АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 7Б, ет.4, офис 10 против „И.“ ЕООД с ЕИК 1028****, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р.В., бул.А.П.**, етаж офис-партер, представлявано от управителя Д.Х.Ч.. Ищцата твърди, че на 23.04.2019г. е сключила трудов договор с ответното дружество и неин работодател, по силата на който е приела и изпълнявала длъжността „Гладач“, с място на работа „Перално стоп“ в к.к. Слънчев бряг, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Договорът й бил срочен и първоначално бил сключен за срок до 01.10.2019г., а с допълнително споразумение договорът бил изменен, като сключен за неопределен срок. Сочи, че трудовото й правоотношение било прекратено от ответното дружество със Заповед № 00000294/13.11.2024г. Като основание за прекратяването в заповедта била посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ „обективна невъзможност за изпълнение на работата“. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на ищцата на 14.11.2024г. Същата счита уволнението й за незаконосъобразно, тъй като издадената заповед за уволнение е немотивирана, а соченото в нея основание не отговаря на обективната действителност - не е посочена конкретна причина, обуславяща обективна невъзможност за неизпълнение на работата. Наред с това, ищцата заявява, че заповедта предвиждала връчване на предизвестие, каквото обаче не й било връчено. В резултат на незаконното уволнение ищцата твърди, че останала без работа, поради което ответникът й дължи 1 обезщетение в размер на шест брутни заплати, считано от 14.11.2024г., или сумата в общ размер на 5 598 лева. Наред с това претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 110 дни в размер на 5131,50 лева според посоченото в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, което твърди, че не й било заплатено, а работодателят отказвал да изпълни това свое задължение.

Гореизложеното е мотивирало ищцата да поиска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението й за незаконно и да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Гладач“; ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 5 598 лева за шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението. При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие за срок от един месец в размер на 780 лева, както и сумата в размер на 5131,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 110 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.01.2025г. до окончателото предявяване на иска. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за доказване размера на претенциите й за обезщетения.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответното дружество е подала отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител – адв.Х. Н.-Бурналона от АКБургас, в който заявява, че признава твърденията на ищцата за сключения трудов договор от 23.04.2019г., с който „И.“ ЕООД е възложил, а ищцата Д. М. Д. е приела да изпълнява длъжността „Гладач“, с място на работа - Перално стопанство, к.к. Слънчев бряг, улица Индустриална № 1, както и че договорът е сключен за определен срок - до 01.10.2019г., като с допълнително споразумение от 01.12.2019г. договорът е изменен като същият се счита сключен за неопределен срок. Въпреки това, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете като твърди, че на 13.11.2024г. ищцата Д. М. Д. е поискала с писмена молба да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „Гладач“, считано от 14.11.2024г., която молба е била уважена, т.е. работодателят се е съгласил трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 14.11.2024г., като същевременно на работника са били изплатени полагащите й се обезщетения по чл.224 от КТ, като с оглед основанието, на което трудовото правоотношение е прекратено, работодателят не дължи други суми.

Работодателят твърди, че е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но вместо като основание за прекратяването да посочи чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, поради допусната техническа грешка е посочено друго основание, а именно чл.328, ал.1, т.12 от КТ. С оглед обаче волята и поведението на 2 страните, следва да се счита, че трудовият договор е прекратен именно по взаимно съгласие, като в уведомлението до ТД на НАП - Бургас работодателят е посочил именно това основание - чл.325, ал.1, т.1 от КТ, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като коригираната заповед е изпратена и на работника чрез куриер, но ищцата отказвала да я получи. С това обосновава довода си, че трудовият договор не е прекратен едностранно от работодателя и че липсва незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение. Прилага писмени доказателства. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел.

В съдебно заседание, ищцата Д. не се явява. Явява се процесуалния й представител, който поддържа исковата молба от името на доверителката си.

Представя нови писмени доказателства. Ангажира гласни доказателства, съдебносчетоводна и графологична експертизи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество в съдебно заседание оспорва исковата молба и поддържа отговора на същата. Също представя нови писмени доказателства и ангажира гласни такива. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

По така предявените искове, ищцата следва да докаже наличието на сключен трудов договор с ответника, който впоследствие е бил прекратен, момента и основанието на неговото прекратяване, както и че е изпълнявала задълженията си по него. По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, следва да ангажира доказателства за оставането си без работа, както и че не е реализирала доходи именно поради незаконното уволнение, причинната връзка между тях и размерът на претенцията си. Следва да докаже наличието на основание за възникването на задължение на ответника-работодател да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие, моментът на възникване на задължението и размерът на претенциите. В тежест на ответника е да докаже също действителното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение, респективно че законосъобразно е упражнил своето право на работодател да уволни ищеца. На 3 следващо място, ответникът следва да докаже правопогасяващото си възражение по един от исковете, а именно - че е заплатил на ищеца дължимото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тежестта на доказване на страните е указана с Определение № 484 от 09.05.2025г., постановено по настоящото дело /л.35-37 вкл./.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ:

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото в заповедта правно основание.

По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Трудов договор № 37 от 23.04.2019г. /л.7/, по силата на който “И.“ ООД, в качеството на работодател от една страна, и Д. М. Д., в качеството на работник от друга страна, са уговорили, че работодателят възлага, а работникът приема да престира трудовата си сила на длъжността „гладач”, с място на работа – Перално стопанство, КК Слънчев бряг, ул.Индустриална 1, срещу заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева и по 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов и професионален опит. Договорът бил сключен за определен срок – до 01.10.2019г. С Допълнително споразумение № 110 от 01.12.2019г. /л.8/, сключено между страните, срокът на договора е изменен, като същият се счита сключен за неопределен срок. С Допълнително споразумение № 292 от 29.12.2023г. /л.9/, е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на работника - на 933 /деветстотин тридесет и три/ лева.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 294 от 13.11.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 14.11.2024г. Същото основание е вписано и в трудовата книжка на ищцата /л.63/. Заповедта е била връчена лично на ищцата Д. на 14.11.2024г.

Впоследствие, с уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, изпратено на 16.01.2025г., ответното дружество е извършило едностранна корекция на основанието за прекратяване на трудовият договор с ищцата Д.. Към уведомлението било приложено писмено обяснение /л.28/, в което е посочено, че поради техническа грешка, при изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между „И.“ ООД и Д. М. Д. от 13.11.2024г., е посочено грешно основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ, вместо – чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В обяснението се допълва, че грешката е коригирана с издаване на нова Заповед № 294 от 13.11.2024г. /л.55/ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, за което работникът бил 4 уведомен /л.24-л.28 вкл./. В тази връзка от ответната страна е представена – молба от Д. М. Д. за освобождаването й от заеманата длъжност „гладачка“ в „И.“ ООД, считано от 14.11.2024г. /л.60/. И двете заповеди са приложени към трудовото досие на ищцата, представено и прието, като доказателство по делото.

Спорен по делото е въпроса, на какво основание е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото.

По делото остана недоказано обстоятелството, че ищцата е била уведомена за извършената корекция от ответника досежно основанието й за прекратяване на трудовия й договор, както и че същата е изразила съгласие за това. Не се ангажираха и надлежни доказателства от страна на ответното дружество, че представената по делото молба от Д. Д. за освобождаването й от заеманата от нея длъжност в „И.“ ООД, е подадена от ищцата. В тази връзка, пълномощникът на ответника заяви, че няма да прави искане за изслушване на ищцата пред съда относно обстоятелството – каква е била действителната й воля, как и по какъв начин и на какво основание да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответника, тъй като не вижда какво може да се установи при нейното изслушване.

Предвид гореизложеното и с оглед вписаното в трудовата книжка на ищцата основание за прекратяване на трудовия й договор, съдът приема, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, доколкото безспорно установено по делото е единствено връчването на тази заповед. Ако трудовото правоотношение е прекратено с връчването на една заповед, връчването на последващи заповеди е правно ирелевантно, тъй като правната промяна прекратяване на трудово правоотношение е настъпила и с последващо упражняване на същото потестативно право не може да настъпят нови промени (решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.).