Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 229/2026
Вид
Решение № 163
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600229 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК.

С присъда от 20.01.2026г., по нохд №513/2025г., Окръжен съд Перник е признал подс.Е. М. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, и във връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 5113 евро /10 000 лева/.

На осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда, съдът се произнесъл относно веществените доказателства и направените по делото разноски.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.В.В., в качеството й на защитник на подс.Е. М.. В жалбата се посочва, че постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при липса на доказателства. Окръжният съд възприел обвинителната теза формално, без самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата, като кредитирал свидетелските показания на трима тежко наркозависими лица, които се отказали от показанията си в съдебно заседание. Този подход според защитата представлявал подменяне на съдебната преценка с такава от досъдебната фаза и довел до 1 осъдителна присъда, постановена при липса на несъмнена доказаност. Посочва се също, че по делото липсвали веществени доказателства, приложените СРС-та не уличавали подсъдимия, нямало контролирани покупки, нито белязани парични средства, или други гласни или писмени доказателства, които да потвърждават обвинителната теза.

Моли се на осн.чл.334 т.2 вр. чл. 336 ал.1 т.2 от НПК да бъде отменена изцяло присъдата на ОС Перник и да бъде постановена нова, с която да бъде признат подс.М. за невиновен.

След постъпване на делото във въззивната съдебна инстанция, защитата е депозирала допълнителни доводи към въззивната жалба срещу присъдата на ОС Перник. От мотивите на съда било видно, че осъдителната присъда се основавала на показания на свидетели, които в съдебната фаза категорично отрекли да познават подсъдимия и да са закупували наркотични вещества от него. Съдът обаче приел за достоверни единствено показанията им, дадени на досъдебното производство. Съдът предположил, че свидетелите са променили показанията си „под страх“, но това не било доказано по надлежния ред, поради което фактическите изводи били изведени върху предположения.

На следващо място, по делото не съществувало нито едно доказателство за разпространение на наркотици от страна на подс.М., тъй като нямало задържане при сделка, контролирана покупка, намерен наркотик у подсъдимия или пари от престъпление, белязани банкноти, СРС с инкриминирано съдържание или други доказателства. Намерените наркотични вещества били у трети лица. Застъпва се становище, че осъдителна присъда не можело да бъде постановена при липса на преки доказателства за разпространение и при наличие на противоречиви свидетелски показания. В настоящия случай липсвали преки доказателства, а показанията на свидетелите били противоречиви и непоследователни.

Проведените в хода на съдебното следствие очни ставки между тримата полицейски служители и свидетелите, които не потвърдили обвинението. Посочва се, че осъдителна присъда не може да се основава преимуществено на показания, дадени в досъдебното производство, при наличие на съществени противоречия с тези, дадени пред съда. Тези свидетели били ненадеждни, тъй като били наркозависими, поради което следвало показанията им да бъдат подлагани на особено критична преценка. При събраната доказателствена съвкупност, единствено правилният извод бил да бъде оправдан подс.М..

Съществували съмнения относно авторството и механизма на извършване на деянието, което следвало да се тълкува в полза на подсъдимото лице. Недопустимо се обсъждали оценки относно личността на подсъдимия и твърдения за агресивно поведение, което било недопустимо и нямало общо с повдигнатото обвинение. Нарушено било правото на подсъдимия на справедлив процес. Моли се да бъде отменена присъдата на ОС Перник и да се постанови оправдателна присъда, или като алтернатива да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подс.М. – адв.В.

2 поддържа въззивната жалба и подробно развитите допълнителни съображения. Обръща внимание на факта, че по делото има разпитани трима свидетели, които са наркозависими лица и които в момента, в който са заловени с наркотични вещества са дали показания срещу подсъдимия, но впоследствие в съдебно заседание са ги оттеглили. На нито едно от трите лица не било повдигнато обвинение за притежание на наркотични вещества, което означавало, че са били заловени само за да свидетелстват срещу подсъдимия. Това били единствените доказателства, които уличавали подс.М.. У него не било намерено нищо нито при претърсването, нито впоследствие. Окръжният съд постановил присъда, която била несъвместима с доказателствата по делото. Поради това се моли да бъде постановена оправдателна присъда, а като алтернатива, ако бъде преценено, че има съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от настоящия съд, да бъде върнато делото за ново разглеждане с конкретни указания към първоинстанционния съд. В тази връзка се посочва, че липсват мотиви на първия съд, тъй като в тях нямало отражение на фактите и обстоятелствата. В СРС-тата липсвал умисъл за извършване на престъпление и единственото, което уличавало подсъдимия било, че един от свидетелите, който е ремонтирал нещо в дома му, е позвънил на телефона на неговата съпруга. Присъдата била много тежка за подсъдимия, който бил неосъждан.

Подс.М. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки правото си на последна дума, моли съда да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред САС, представителят на САП моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Не се споделят доводите на защитата, че има допуснати процесуални нарушения и че липсват мотиви. Застъпва се становище, че мотивите на съда са достатъчно подробни и обстоятелствени и в тях е подробно развита тезата как съдът е стигнал до извода, че подсъдимия е извършил това престъпление, поради което му е било наложено такова наказание. Повдигнатите обвинения срещу подс.М. са били доказани от събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица.

Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите, които са наркозависими, но са дали показания на досъдебното производство и пред съдия и са били надлежно приобщени по делото.

Извършеното от подсъдимия престъпление се подкрепя и от останалите доказателства по делото и най-вече от трафичните данни по делото, които потвърждават тезата за запознанство, установени контакти, включително и към инкриминирания период.

Изразява се становище, че наложеното наказание е справедливо, правилно отмерено и годно да постигне целите на специалната и генерална превенция. Моли се да бъде потвърден съдебния акт и да не бъде връщано делото на досъдебната или съдебна фаза, каквито са исканията на защитата.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

3

Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за събирането на достатъчен по обем доказателствен материал, необходим за правилното и обективно изясняване на делото от фактическа страна. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Контролната съдебна инстанция споделя направените изводи от първия съд по отношение на обвинението, за което е била постановена осъдителна присъда.

Установена била следната фактическа обстановка от първостепенния съд, която напълно се споделя и от контролната съдебна инстанция.

Подс.Е. М. М. е роден на ***г. в гр.Радомир, но живее в гр.Перник. Основно обитавал апартамент в ***, като посещавал и адреса на дъщеря си - ***. М. е неосъждан, безработен, живеещ на семейни начала. Известен бил сред криминалните среди с прякора “***“.

На свидетелите Р. Р., В. С. и Д. Й., които употребявали наркотични вещества, било известно, че подс.Е. М., по прякор “***“ в продължение на години продавал наркотични вещества, вкл. хероин. Установено било по делото, че М. контактува с ограничен кръг от хора от близкото му обкръжение, с които имал изградени доверени контакти. Често сменял мобилните телефони, които ползва и не предоставял телефонния си номер на лица, на които нямал доверие.

Връзката на хероинозависимите лица с подс.М. се осъществявала различно. Лицата, които от години купували от него наркотик се свързвали предимно чрез телефонно обаждане на мобилните му телефони. Обикновено продажбата на хероина се извършвала на среща между наркозависимо лице и М. по предварителна уговорка на определено между тях място.

В тези случаи той прекъсвал обаждането (затварял телефона), след което идвал на адреса на лицето, или на уговорено място в близост до адреса, на който живеел купувача или влизал направо в дома му и му продавал наркотика. Имало и случаи, когато купувачите, на които подс.М. не бил предоставил телефонния си номер, идвали до апартамента му, който се намирал в ***, до кафе „Наслада“ и заведение “Рупча“, на 13-тия етаж, на ***. Подс.М. разпространявал наркотика на дози, като една доза съдържала половин грам хероин и струвала 30 лв.

Установено било, че в инкриминирания период, подс.М. е ползвал следните телефонни номера: №№ **********, регистриран на името на Д. Н. В. към мобилен оператор „Йеттел България“ ЕАД, работил е с мобилен апарат с IMEI 351528049791360, IMEI 35152804979136 и IMEI 35172304809972; **********, регистриран на името на Р. Б.

М. към мобилен оператор „Йеттел България“ ЕАД, работил с мобилен апарат с IMEI 351528049791360, IMEI 35152804979136 и IMEI 35364801661772; ********** към мобилен оператор „Йеттел България“ ЕАД, регистриран на името на Й. Б. Д., работил с мобилен апарат с IMEI 356027032391890 и с IMEI 35602703239189 и **********, регистриран на името на Е. К. М. към мобилен оператор „Йеттел България“ЕАД, работил с мобилен апарат с IMEI 35948198106505.

Свидетелят Р. Р. бил наркозависим и повече от 10 години употребявал хероин.

Ежедневно той купувал наркотик (половин грам хероин за сумата от 30 лв.) от подс.Е. М..

Между двамата съществувала установена уговорка за връзка и продажба/покупка на хероина. Св. Р., ползвал мобилен телефон с № ********** и № **********, като осъществявал телефонна връзка с М. на телефони № **********, № ********** и № **********, които „***“ ползвал. Купуването на хероина ставало или в дома на св. Р. /респ. в близост до дома му на у*** в гр.Перник/, или в дома на подсъдимия в ***, на *** 4

На 11.03.2024 г., около 17.30 ч., св.Р. позвънил на подс.М., според уговорката между тях. Подсъдимият дошъл до горичка в близост до дома на свидетеля и както обикновено му продал едно пакетче хероин опаковано в найлоново пликче (половин грам) за сумата 30 лв.

Сутринта на 12.03.2024 г., св. Р. срязал найлоновото пликче, разделил хероина закупен от предната вечер на две и изпушил едната част. Останалото малко неизпушено количество, сгънал и прибрал в джоба на работния си гащеризон. Другата част от наркотика също сложил в станиол и я прибрал в джоба. Излязъл от дома си, за да отиде на работа.

В хода на проведена специализирана полицейска операция на 12.03.2024г., около 08,50ч., св. Р. е бил установен да се движи от дома си на *** в кв.“***“ до автомобила си, паркиран пред 12-то училище в квартала и бил пресрещнат от трима полицейски служители, които се легитимирали пред него и го помолили да дойде в сградата на полицията.