Решение № 6 от 16.02.2022, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Е., 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20214130200121 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ХР. М. П. с ЕГН **********, от *****, против наказателно постановление № 21-0260-000292 от 06.07.2021 год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено от П. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, както и доводи относно липсата на субективна страна относно извършеното нарушение, като се моли пълната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. поддържа изцяло жалбата. По същество процесуалния представител на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

1

Въззиваемата страна РУ – Е., редовно призована, не се представлява и не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Н а 17.03.2021 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. Е. в състав мл. автоконтрольор Ст. Д. Ст. и мл. Автоконтрольор Ст. В. П., са изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата в гр. Е.. Около 20.00 ч. контролните органи са се намирали в района на автогарата, на ул. "Стоян Михайловски" до № 36. Същите спрели за проверка л.а. "Рено Клио" с рег. № *****, управляван от жалбоподателя ХР.

М. П. с ЕГН **********, от гр. Е.. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобила е по талон се води собственост на друго лице - Й.М.. След извършена справка обаче контролните органи установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.02.2021 год., поради неплащане в срок на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При проверката П. оказал пълно съдействие, като не знаел и останал учуден от обстоятелството, че автомобила е с прекратена регистрация.

При така установеното мл. автоконтрольор С.С. в присъствието на св.

С.П. и в присъствието на самия Х.П., съставил на последния АУАН № 342386 от 17.03.2021 год., затова, че на 17.03.2021 г. в 20.12 часа в гр. Е., ул. "Стоян Михайловски" до № 36, управлява л.а. "Рено Клио" с рег. № *****, собственост на Й.М. с ЕГН ********** в посока към гр. В. Търново, като от извършена проверка е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на П., който го е подписал без възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на П..

По случая е била и сезирана Районна прокуратура Велико Търново ТО 2

Е., като по делото няма данни дали по случая е образувано ДП и дали са извършвани някакви процесуално-следствени действия.

На 06.07.2021 год. Началника на РУ - Е. е издал процесното НП № 210260-000292, с което на ХР. М. П. с ЕГН **********, от *****, за извършено от него административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено лично на П. на 16.09.2021 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят С.С. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – С.П.. Свидетелите поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че управлявания от П. автомобил бил със служебно прекратена регистрация. И двамата свидетели твърдят пред съда, че при извършената проверка установили, че автомобила по документи се води собственост на друго лице (дъщерята на П.), както и потвърждават обстоятелството, че П. останал учуден и не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По същество е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден жалбоподателят Х.П. е управлявал процесния автомобил като в гр. Е. и е спрян за проверка. Полицейските служители установяват със своите показания, че при извършената проверка автомобила е бил със служебно прекратена регистрация, като по документи се е водил собственост на друго лице. Категорично се установява от показанията на двамата полицаи, че водачът Х.П. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството за прекратената регистрация на лекия автомобил към момента, в който го е управлявал.

Процесуалните действия по налагане на административно 3 наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност.

В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН:

„Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение (или в случая на данните и доказателствата от извършената проверка и издаденото постановление за отказ за образуване на ДП). В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.

В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че жалбоподателя Х.П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че 4 автомобила е със служебно прекратена регистрацията по административен ред. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни номера, т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателя П. да установи липсата на регистрация.

Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.

Съдът намира за основателни и изложените от адв. Н. доводи в съдебно заседание, а именно, че в процесното НП не е отразено въз основа на какви доказателства е издадено, а именно дали въз основа на съставения АУАН или въз основа на постановление на прокуратурата, което се явява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.

5

Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 300.00 (триста) лева.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0260-000292 от 06.07.2021 год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено от ХР. М. П. с ЕГН **********, от ***** административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. с чл. 78 и чл.

80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Х.М. П. с ЕГН **********, от *****, направени разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Е.: _______________________ 6