Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6394/2023
Вид
Решение № 653
Подписан
09.05.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330206394 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0435-000302/12.09.2023 г. на Началник на Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на А. Н. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите от жалбата и пледоарията на представителя му в съдебно заседание са свързани с допускането на съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП от една страна и показанията на свидетеляочевидец от друга било налице противоречие относно мястото на нарушението, като в акта и постановление било посочено, че то било извършено в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“, а свидетелят посочил като място кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Пещерско шосе“.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

Към 16.08.2023 г. жалбоподателят А. Н. Г. работил в заведение за бързо хранене „Бъргър Шеф“ намиращо се в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ № 70 като работата му се изразявала в разнасяне на храна по различни адреси, за което използвал 1 автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****, собственост на Е.К.П., с ЕГН **********. На същата дата след 01:00 часа той и още няколко негови колеги, С.В.Д. и Д.Й.М., които работили към същото заведение, се събрали пред обекта за бързо хране след края на работният им ден за кратка почивка, след което се качили в колите си и потеглили.

Така Г., Д. и М. подкарали автомобилите си и излези от улица „Войнишка слава“, която е пресечка на бул. „Васил Априлов“. И тримата се насочили в посока бул.

„Шести септември“. След като достигнали до кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“ Д. и М. завили наляво по бул. „Свобода“. Посоката на движение на жалбоподателя Г. била към бул. „Шести септември“. След като той достигнал до кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, в широката му част, тъй като било късно и на пътя нямало други коли, преднамерено извел управлявания от него л.а.

„БМВ“ с рег. № **** извън контрол като чрез рязко презавиване и рязко подаване на газ довел МПС-то до загуба на сцепление на задвижващите го задни колела, вследствие на което започнал да се движи напречно на пътя, описвайки формата на окръжност и завъртайки се около оста си на 360 градуса или т.нар. „слънце“, с което създал опасност за другите участници в движението.

По същото време и малко по-надолу от кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, в посока бул. „Шести септември“, се намирал А. Т. С. – *** към Второ РУ към ОД на МВР-Пловдив, който охранявал полицейското управление и територията около него и в този момент изпълнявал служебните си задължения.

Полицейският служител случайно и по-друг повод се намирал в средата на платното на бул. „Васил Априлов“, непосресдствено пред сградата на районното управление, когато чул, след което и видял как на светофара на горепосоченото кръстовище автомобил се върти около оста си, а след като МПС-то било овладяно жалбоподателят продължил движението си по първоначалната си посока към бул. „Шести септември“, т.е. към него, което го учудило, тъй като мислил, че го е забелязал. Възприетото мотивирало полицейския служител да спре водача на лекия автомобил. В колата се намирал единствено А. Г..

Тъй като С. нямал правомощия да състави акт на водача, извикал колегите си, сред които К. А. Г. – на длъжност старши *** при Второ РУ към ОД на МВР-Пловдив, който съставил на нарушителя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков номер 841038 от 16.08.2023 г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като освен горните констатации вписал, че водачът на МПС е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил подписан от Г. без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган (АНО) издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.

Т. С. – очевидец, частично от показанията на свидетелите К. А. Г., С.В.Д. и Д.Й.М., както и частично от обясненията на жалбоподателя А. Н. Г., а също и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, заповед № 317з-1167531.12.2021 г., заповед № 8121к-8559/22.08.2018 г.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. потвърждава, че той лично е присъствал на мястото на нарушението и лично го е възприел. Споделя за това, че на 2 процесната дата и място е отработвал друг случай и е бил по средата на бул. „Васил Априлов“ пред Второ районно управление, когато на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“ е чул свистене на гуми, след което се е обърнал и видял лек автомобил, който по-късно установил като марка „БМВ“ с рег. № ****, да прави т.нар.

„слънце“, което представлява „дрифт“, тъй като автомобилът се завъртял около оста си на 360 градуса в центъра на крастовището. Свидетелят сочи също, че на булеварда е било тихо и не е имало нито хора, нито коли, като е имал видимост около 300-400 метра, а след като водачът овладял МПС-то последното са носочило към бул. „Шести септември“, когато бил спрян от него.

Показанията на свидетеля в тази част съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в съответствие с всички останали доказателства, включително и с показанията на другите свидетели, но и обясненията на жалбоподателя, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Не се оцениха с довери показанията на този свидетел единствено относно първоначалното му твърдение по време на разпита, че дрифтът се е осъществил на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Пещерско шосе“, което съдът отдава на естеството на неговата работа и изминалия период от време. Събраните доказателства, а именно показанията на свидетелите Д., М. и дори обясненията на жалбоподателя Г. сочат, че движението на всички е било към бул. „Шести септември“ като първото кръстовище при тази посока на движение е именно това на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, докато кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Пещерско шосе“ се намира в напълно обратна посока. Следва да се отчете, че и самият свидетел С., след първоначалното си объркване, по-нататък в разпита си не само заявява, че „дрифтът“ е бил извършен именно на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, но и конкретизира, че „маневрата“ е изпълнена на светофара на точно това кръстовище, а не на друго, тъй като ако имаше предвид друго, той щеше да го посочи.

Доверие се даде и на показанията на свидетеля Г., който потвърждава констатациите в акта, като сочи, че действително на процесната дата и място неговият колега А. С. му е довел лицето нарушител, на когото Г. е съставил акт. Действително се установи, че актосъставителят не е бил очевидец на извършване на нарушението, но същевременно при непосредствения си разпит пред съда същият потвърди, че отразената в АУАН фактическа обстановка е възприел, като е съобразил разказаното му от непосредствения свидетел очевидец - колегата му А. С.. Поради изложеното съдът намира, че не са налице основания да не се отдаде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя.

Възприетата фактическа обстановка се установява частично и от показанията на свидетелите С. Д. и Д. М.. Като достоверни и непротиворечиви съдът оцени онази им част, която е свързана с работното място на жалбоподателя, приятелските им и колегиални отношения с него, марката на лекия автомобил, който е управлявал, денят и часът в които той се е намирал на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул.

„Свобода“, както и че на така посоченото кръстовище те са завили в посока бул.

„Свобода“, а посоката на движение на Г. е била към бул. „Шести септември“. За посочената група от обстоятелства, показанията им съответстват на тези на тези на С., на обясненията на жалбоподателя и останалата доказателствена съвкупност, поради което и съдът им се довери.

Съдът се довери и на обясненията на жалбоподателя в частта, в която той също потвърждава, че след края на работния му ден на 16.08.2023 г. той и колегите му Д. и М. са потеглили по бул. „Васил Априлов“, като Д. и М. са завили наляво по бул.

„Свобода“, а той се е движил в посока бул. „Шести септември“. Съдът възприе обясненията на жалбоподателя в тази им част. От една страна намира, че същите са 3 допустими с оглед правото му на защита и излагане на неговата версия за случилото се. От друга се оцениха в контекста на доказателство и/или защитна позиция и предвид двойствената им природа, призната в наказателния процес. Съотнесени с останалия събран доказателствен масив и потвърждението на тези факти от други доказателствени източници, то съдът прецени обясненията на жалбоподателя като доказателствени средства и им се довери частично.

Колкото до твърдението на свидетелите Д. и М. за липсата на т.нар. „дрифт“ от страна жалбоподателя съдът не се довери на показанията им в тази част. Относно двамата доведени от жалбоподателя свидетели се установи, че са в приятелски и колегиални отношения с него, което е индиция за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото и поставя под съмнение достоверността на заявеното от тях, нещо което не може да бъда казано за полицейския служител С., който е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП, като не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на полицая, който с положителност потвърди, че лично е възприел извършеното нарушение, както и случайния елемент при възприемане на поведението на жалбоподателя.

По-важното обаче в случая е, че противоречието между заявеното от полицейския служител и двамата водени от жалбоподателя свидетели не е същинско, а само привидно. Това е така, тъй като и Д. и М. реално не отричат, че Г. е извършил дрифт в 01:58 часа в гр. Пловидив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул.

„Свобода“, сочейки конкретни факти, че той не е сторил това. Единствено заявяват, че след като те са завили по бул. „Свобода“ и вече са се движили по него, отдалечавайки се от процесното кръстовище и от жалбопоподателя, който се движил в посока бул.

„Шести септември“, не са видели и чули той да е „въртял гуми“ в кръстовището.

Следователно тези двама свидетели не отричат, че Г. е извръшил „дрифт“, а единствено споделят, че те не са видели и чули такъв, докато са се отдалечавали от него. Това само по себе си не означава, че в следващ момент след като те са се отдалечили достатъчно Г. не е изпълнил неразрешената маневра. Следователно установява се, че свидетелите Д. и М. не са били непосредствени очевидци на деянието, а и обективно не са могли да го възприемат, тъй като движението им е било в съвсем различна, отдалечаваща се, посока от мястото на извършването му. Заради това и техните показания относно самото нарушение се явяват неинформативни, а само една предполагаема индиция, която би следвало да бъде подкрепена от други доказателства или да може от тях да се направи единствен извод за липсата на вмененото поведение, т.е. да представляват доказателствен факт. Такива останали доказателства обаче липсват, напротив останалите доказателства са в насока за осъществяване на „дрифт“ от водача. Така също и показанията им не са достатъчни да изградят единствен възможен извод, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му поведение. Техните показанията и не са в състояние да оборят останалите събрани по делото доказателства. Това, че не са видели жалбоподателя да извършва „дрифт“, не означава, че не е имало такова поведение, а единствено, че те не са го възприели.