Решение № 3180 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3180 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20261110200133 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя К.И.Н., чрез адв. Й. Л., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № 8506993727, с който на дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева (1278.23 ЕВРО) за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С жалбата са нашедени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа се сочи, че в ЕФ не е посочено кой е собственикът на процесното превозно средство, както и че при издаване на ЕФ не са съобразени всички обстоятелства по случая. Изложени са доводи, че е налице по-благоприятен закон – чл. 10б, ал. 7 от ЗП , в сила от 01.01.2024 г., който следва да намери приложение, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН . Твърди се, че санкция във фиксиран размер, каквато е наложената от административнонаказващия орган е незаконосъобразна, в подкрепа на което са развити подробни съображения.

Твърди се, че в случая е следвало да бъде издаден АУАН и въз основа на него НП, а не ЕФ, както е сторено, съответно че е нарушена процедурата по установяване на нарушението и за налагане на санкцията.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представлява се от ав. Е., преупълномощена от адв. Л., която поддържа жалбата на изложените основания. Претендира разноски.

АНО, редовно призована, представлява се от юрк. Б., който намира жалбата за неоснователна и моли атакуваният ЕФ да бъде отменен. Прави възражение за прекомерност на разноските направени от страна на 1 жалбоподателя.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваният електронен фиш, приема за установено от фактическа страна следното:

„,,***''“ ЕООД, ЕИК: ******, притежава пътно превозно товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 Ц, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с допустима максимална маса на състава 44 000. На 19.02.2024 г. в 14:28 ч. ППС се движел на територията на Столична община по път А - 6 км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За посоченото пътно превозно средство частично била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , тъй като превозното средство имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , намиращо се на път А 6 км. 60+705.

Срещу дружеството-жалбоподател, като ползвател на ППС, бил издаден процесният електронен фиш № 8506993727 за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , като е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1278.23 евро (2500 лева). С ЕФ на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата на дружеството е определено да заплати съобразно категорията на ползваното от дружеството ППС и такса в размер на 116.06 евро. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: ЕФ № 8506993727, снимков материал, доклад от системата за контрол, справка за собственост, становище АПИ, свидетелство за регистрация, справка от АПИ.

Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна, поради което не се налага подробното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове, а жалбата е подадена при спазване на предвидения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ № 8506993727 е отразено, че на 19.02.2024 г. в 14:28 ч. в качеството на собственик на процесното ППСтоварен автомобил, а именно влекач, марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с рег.

№ ,,***'', с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 Ц, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с допустима максимална маса на състава 44 000, 2 дружеството-жалбоподател не е изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП , като частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , тъй като е подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от установената. Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДП, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДП. В диспозитивната част на фиша нарушението е квалифицирано по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДП като административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС. Съгласно съставът на чл. 102, ал. 2 от ЗДП: „Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.

Санкционната норма, регламентираща административното наказание по чл. 179, ал. 3б от ЗДП предвижда, че „собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.“.

Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛтакса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на посоченото нарушение, доколкото за движението по посочения участък- път А-6, км 60+705, с посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , както и в кой участък се приема, че е заплатена частично дължимата пътна такса. Наред с това в ЕФ е прието, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството-жалбоподател е подало валидна ТОЛ декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената, като не става ясно за каква категория е платено и в какъв размер. При тези фактически рамки на административното обвинение е налице неяснота относно съществени от обективната страна на нарушението елементи и на обстоятелствата, относими към извършването, с което наказващият орган е 3 допуснал съществено процесуално нарушение.

В случая следва да се съобрази и постановеното решение на СЕС (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, в което е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения, касаещи предварителното заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компесаторна такса“ с фиксиран размер.

На следващо място с разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП /в сила от 13.02.2024 г./ е предвидено, че „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8.

При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. В конкретния случай е установено движение на 19.02.2024 г., тоест след датата на влизане в сила на посочената разпоредба, но посочената процедура не е била изпълена.

По тези мотиви съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен. При този изход на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят и м а право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за правна помощ, видно от който посояената сума от 550 лева е заплатена изцяло и в брой.

Претендираното адвокатско възнаграждение в реално заплатено и не е прекомерно по размер. Ето защо искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 550 /лева/, които са с равностойност от 281.21 евро следва да се уважи.

По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № 8506993727, с който на „,,***''“ ЕООД, ЕИК: ****** е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева (1278.23 ЕВРО) за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „,,***''“ 4

ЕООД, ЕИК: ******, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 281.21 евро.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5