Решение № 4159 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4159 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110104237 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Е. Л. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 253,20 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,в размер от 90,19 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 22.08.2024 г.

В исковата молба се твърди,че към процесния период м.05.2020 г. – м.09.2020 г. страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.С,при което ответницата Г.,като клиент на топлинна енергия,се явява задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неизпълнение и неиздължената главница възлиза на 253,20 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 90,19 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид депозирано възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор ответната страна Е. Л. Г. оспорва исковете като неоснователни и недоказани с твърдения,че е възможно да са реализирани плащания за процесния период,твърди се,че главницата и мораторната лихва са недължими,формулирано е възражение за погасителна давност. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т СЕООД намира исковете за доказани по 1 основание и по размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 10.09.2024 г. по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Е. Л. Г. сумите от 253,30 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.09.2020 г. и 90,19 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 22.08.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 53432/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 26.09.1997 г. Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г.,като дарители,и Ф.

Ф.ов Ц.,като дарен,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договор за дарение,съгласно който дарителите се задължават да прехвърлят правото си на собственост върху недвижим имот апартамент ***** като запазват вещно право на ползване върху имота,а дареният Ф. Ф.ов Ц. приема дарението.

С декларация,вписана на 06.10.2020 г.,Е. Л. Г. се отказва от вещното си право на ползване върху недвижим имот апартамент *****.

Видно от договор № 598/23.08.2001 г.,сключен между „Т СЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в сградата на *****,като възложтели,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.

По делото е приета обща фактура,издадена на 31.07.2021 г. от „Т С“ЕАД с получател Ф. Н. Ц..

Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т СЕООД,че страните са постигнали съгласие „Т СЕООД да реализира дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

Видно от документ за главен отчет за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,същият е подписан за абонат.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение. Предметът на установителния иск е идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи доставеното 2 количество топлинна енергия и стойността на същата,а при доказване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е възложено да докаже,че е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричните суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът следва да се счита предявен на 02.09.2024 г.

Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че към процесния период – м.05.2020 г. до м.09.2020 г. между страните е съществувало договорно правоотношение – дружеството ищец е доставчик на топлинна енергия,а ответницата Г. се явява клиент на топлинна енергия като носител на вещно право на ползване върху имота. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота като договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. Когато е учредено вещно право на ползване,именно ползвателят,комуто е предоставено правото да ползва имота,дължи заплащането на стойността на доставена топлинна енергия. Законът не поставя изискване за сключването на формален договор в писмена форма за имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона,а договорното правоотношение се счита възникнало предвид притежаваното вещно право на ползване. Така мотивиран,съдът намира,че страните са обвързани от договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията страните по договора се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,стойността на доставена топлинна енергия следва да бъде заплатена в срока по общите условия,т.е. в срок от четиридесет и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката. В хода на производството ответницата Г. релевира довод,че паричните задължения за процесния период са заплатени,но не представя доказателства в подкрепа на този довод,поради което това твърдение се явява недоказано въпреки дадените при насрочване на делото указания,че ответната страна не ангажира доказателства относно факта на плащане. Основателно се явява обаче формулираното в писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземанията за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,отчитайки наличието на срок от четиридесет и пет дни за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия,както и тригодишен период,считано от изтичане срока за изпълнение,приема,че към датата на предявяване на исковете – 02.09.2024 г. е изминал период,по-дълъг от три години. С оглед обстоятелството,че найновото задължение е платимо в периода 01.10.2020 г. – 15.11.2020 г.,съдът намира,че към 02.09.2024 г.,за всяко от месечните задължения е изминал срок,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за изпълнение и възражението за давност е основателно. Изводът на съда,че исковата претенция за главница подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна 3 давност,налага разбирането,че и искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен. С погасяване на главното задължение се счита,че се явяват погасени и задълженията с акцесорен характер,каквото е задължението за мораторна лихва. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на отхвърляне.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Е. Л. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 129,46 евро ( сто двадесет и двадесет и девет евро четиридесет и шест евроцента ) ( 253,20 лева ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,в размер от 46,11 евро ( четиридесет и шест евро и единадесет евроцента ) ( 90,19 лева ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 22.08.2024 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 53432/2024 г. по описа на СРС,42 състав,поради изтекла погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т СЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4