Решение № 1464 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. А. В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501577 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. К. Б., срещу решение № 1413/12.05.2022г., постановено по гр.д. №8397/2021г. на ВРС, 46-и състав, с което въззивницата е осъдена да заплати на И. И. В. сумата от 23 161лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на осъществено от въззивницата нарушение на правото на ищеца на семеен живот с дъщеря му Д. В.а за периода 20.06.2016г.-10.06.2021г., чрез лишаване от възможност да се вижда, да контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да изгради емоционална връзка с него, и обезщетение за неимуществени вреди за 18 и 19 .06.2016г. за нарушаване на правото на ищеца не семеен живот с малолетното му дете, включващо правото му да вижда, да отглежда, да се грижи за детето, да участва във възпитанието му, като изгражда емоционална връзка с него, изграждане на доверие, лишаване от свобода, злепоставяне на бащата пред детето; обида, страдание и срам от опетняване на личността на ищеца и доброто му име в обществото, причинени от изнасяне на неистински твърдения, в резултат на подадена неистинска декларация по чл.9 от ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е издадена заповед за защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН по гр.д. № 6892/2016г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021г., до окончателното им изплащане на основание чл.45 ЗЗД и сумата от 2 552лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. По подробно изложени в жалбата съображения моли атакуваното решение да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно, като предявените искове са отхвърлят като неоснователни. Твърди се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването на въззивницата и лишаването на същата от възможност да участва пълноценно при разглеждането на делото и ангажира доказателства. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и при неизяснена 1 фактическа обстановка. Съдът не е обсъдил доказателствата, касаещи всички правно релевантни факти; обосновал е изводите си за основателност на иска на заключения, изведени в противоречие с нормалната житейска логика и в противоречие със събраните по делото доказателства; не са обсъдени и преценени всички доказателства по делото, в тяхната взаимовръзка, като приемуществено са кредитирани, представените от ищеца; при разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения във вразка със събирането на доказателствата, като по този начин е лишил ответника от възможността да проведе доказване във връзка с оспорването на иска. Излага също, че отсъбраните по делото доказателства не се установяват посочените в нормата на чл.45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и не следва да се ангажира отговорността на ответницата. Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че ответницата е упражнила от името на своята малолетна дъщеря правото на защита по реда на ЗЗДН в нарушение на изискванията за добросъвестност. Твърди, че е депозирала искането за защита след като е изчерпала всички други средства за защита и помощ от специализирани правителствени и неправителствени организации. Оспорва да е налице причинна връзка, между подадената от нея декларация по чл.9 от ЗЗДН и извършения на 18.06.2016г. арест на ищеца. По изложени подробно доводи и съображения, моли решението да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като се постанови ново, с което искът се отхвърли като неоснователен.

Въззиваемият И. И. В. е представил писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си и излагат становище по съществото на спора,като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстонционното разглеждане на спора: разглеждане и постановяване на решение по нередовна искова молба, поради липса на конкретизиране кое действие на ответницата съставлява деликт, от който са произлезли вреди за ищеца и противоречие между изложените в обстоятелствената част факти и формулирания петитум; невръчване на ответницата на препис от депозирана от ищеца на 26.10.2021г. молба; нарушение на процесуалните правила за призоваване, разглеждане на делото и събиране на доказателствата са неоснователни. Видно от дА.те по първоинстонционното дело на ответницата е връчен препис от исковата молба, като същата е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК; съдът се е произнесъл по доказателствените искания и на двете страни, като е допуснал относимите към спора доказателства, включително и тези поискани от ответницата и е дал съответните указания въз основа на правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Евентуално допуснатите нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, по естество и тежест не може да обуслови недопустимост на произнасянето на ВРС. Доколкото първоинстонционния съд се е произнесъл в рамките и до общия размер на заявените претенции – 23 161лв., от които 5001лв. за периода 18 и 19.06.2016г. и 18 160лв. за периода от 20.06.2016г. до 10.06.2021г. или 1816 дни, липсата на отделни нарочни диспозитиви по всяка от претенциите, не обуславя недопустимост на решението. С оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и на въззивната инстанция са свързани с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, настоящият състав следва да поправи допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с обсъждане и преценка на доказателствата. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а 2 спора следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. И. В. срещу Р. К. Б. осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 23 161 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от които 18160лв., по 10 лв. на ден за 1816 дни, за периода от 20.06.2016г. – 10.06.2021г., претърпени в резултат на осъществено от ответницата нарушение на правото на ищеца не семеен живот с дъщеря му Д., чрез лишаването му от възможност да се вижда, контактува, отглежда и се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да изгради емоционална връзка с него, злепоставяне на бащата пред детето, обида , страдание и срам от опетняване на неговата личност и доброто име на ищеца в обществото и нарушаване на правото му да се придвижва спокойно, причинени в резултат на подадена от ответницата неистинска декларация по чл.9 ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е издадена заповед за защита по гр.д. № 6892/2016г. по описа на ВРС за упражнено сексуално и физическо насилие и 5001лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на 18 и 19.06.2016г., изразяващи се в нарушаване на правото на ищеца на семеен живот с малолетното му дете, включващо правото му да вижда , контактува, отглежда и се грижи за детето, да участва във възпитанието му и да изгражда емоционална връзка с него, лишаване от свобода, злепоставяне на бащата пред детето, обида, страдание и срам от опетняване на неговата личност и доброто му име в обществото, причинени от изнасяне от ответницата на неистински твърдения в молба подадена, въз основа на която е издадена заповед за защита по гр.д. № 6892/2016г. на ВРС за упражнено сексуално и физическо насилие, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Фактическите твърдения на които се основава иска са в следния смисъл: страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д. № 56969/2015г. по описа на СРС. От брака си имат едно дете Д., р. на 18.12.2012г.. На 09.07.2014г. ответницата отвела детето от семейното жилище и се установила в гр.София, с което попречила бащата да контактува с детето. На 17.06.2016г. ответницата като законен представител на детето Д. се снабдила със заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН срещу ищеца по гр.д. № 6892/2016г. по описана ВРС, като ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо детето, забранено му е да доближава на по-малко от 50м. от детето, като и до обитаваното от него жилище и местата за социални контакти. При сезирането на съда, Р.

Б. се позовала на осъществявано от И. В. сексуално насилие спрямо детето. С влязло в сила решение по делото, съдът е отрекъл извършването на сексуално насилие спрямо детето, като заповедта за защита е изгубила действие на 26.08.2016г., но и след това ответницата продължила да използва тази заповед в редица производства, образувани срещу И. В..

Знаейки, че декларираните по реда на чл.9 ЗЗДН факти не са се осъществили ответницата се позовала на тях с цел да осуети контакта на бащата и детето, включително и да предотврати предаването на детето по реда на принудителното изпълнение, за което е образувано изп.д.

№ 3600/2016г. на ЧСИ Н.М., по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 56969/2015г. по описа на СРС. Издадената въз основа на неверни твърдения заповед за защита станала повод за образуване на две наказателни производства срещу ищеца, като с влязло в сила решение по НАХД№446/2017г. на ВРС, той е оправдан за това, че в периода 28.05.2016г. – 18.06.2016г. е осуетявал упражняването на родителските права на майката; с присъда №2/08.01.2018г., постановена по НОХД №2603/2017г. е признат за невиновен за това, че на 18.06.2016г. не е изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие от 17.06.2016г.

Заповедта е използвана и за образуване на досъдебно производство срещу ищеца по пр.пр.№ 14379/2017г. за блудство. Ищецът твърди, че с противоправното си поведение, ответницата е нарушила правото му на семеен живот с дъщеря му, да контактува с детето, да го отглежда и да се грижи за него, да участва във възпитанието му и да изгради емоционална връзка с него.

В резултата на заповедта за защита от 18.06.2016г. ищецът не се е срещал с детето, въпреки многобройните опити за това. Твърди още, че след издаването на заповедта за защита било нарушено правото му на придвижване, тъй като се опасявал, че при пътуване до гр.София може да срещне случайно детето, а ответницата да злоупотреби с тази среща, като сезира властите. Със сезирането на органите на полицията и ВРП на 18.06.2016г. за изпълнение на заповедта за незабавна защита, и последвалите действия по влизане в дома на ищеца и публичен арест, ответницата уронила доброто имена ищеца в обществото и професионалния 3 му авторитет. В резултат на полицейската акция и извършения арст, който е отменен с решение № 1533/08.07.2016г. по адм.д. № 1839/2016г. по описа на ВАдмС случаят станал публично достояние. Арестът получил широк медиен отзвук като в множество медийни публикации на агенция „Блиц“, , „Варна утре“, „Стандарт нюз“, „Пик“ в периода м.06.2016г. – м. 09.2020г. е изнесена информация, че ищецът е „арестуван в дома си по обвинение, че е насилвал 4-годишната си дъщеричка“, „дълго време е упражнявал сексуално, психическо и физическо насилие над детето“. В множество публикации ищецът е посочен като педофил и съдружник в НПО на с други лица, както се съдържала и негова снимка и видео от ареста, както и, че в молбата си бившата съпруга на И. В. е изложила твърдения, че той е упражнил сексуално, физическо и психическо насилие над детето им.