Решение № 14904 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14904 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110133346 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу М. И.

Б., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 3811.63 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31483/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника М. И. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми 3 309,01 лева (три хиляди триста и девет лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 435,46 лева (четиристотин тридесет и пет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 16.05.2023 г., 56,04лева (петдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,12 лева (единадесет лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.А..., ет.4- мансарден, ап.10, аб.№14223. Претендира разноски.

1

Ответникът М. И. Б. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Не било посочено кои суми са начислени служебно, което водело до недопустимост на исковата молба. Евентуално възразява за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ АД изразява становище за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетите в хода на съдебното дирене нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №56, том I, рег. дело 1617, №50 от 2002 г. от 29.03.2002 г. на нотариус М.

Ш., с рег. №042 на НК и район на действие СРС и молба - декларация от ответника до „Т...“ АД от 12.08.2002 г. за откриване на партида на ответника се установява, че М. И. Б. е собственик на процесния имот, находящ се на адрес топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.А..., ет.4- мансарден, ап.10 през процесния период. Заявлениетодекларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия /чл.3, ал.2 от общите условия/, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т...” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.149 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 2 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 14223, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице[1]помагач се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, без възражения, в каквато насока са приетите индивидуални отчети, по силата на договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач. Няма пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и автоматично, доколкото е предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 14223, предоставени от „...“ АД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2020 г. – 2021 г., когато ответникът не е осигурил достъп. По време на отчетите, са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани 4 отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода, като разходът за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителни тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. За отчетен период 2020-2021 г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“ за един потребител поради „неосигурен достъп“, Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. В ал. 2 е регламентирано задължението на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на 3 уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ. На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.

Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен да осигурява достъп на упълномощени представители на продавача на негова територия през срока на валидност на договора за продажба с цел монтиране, изпробване, проверка и отчитане на средствата за търговско измерване, на съоръженията, на регулиращите измервателни уреди и на телекомуникационните устройства, използвани за доставка на топлинна енергия. Съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 от ОУ неосигуряването на достъп се констатира с протокол. Съгласно чл.