Решение № 68 от 15.04.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Монтана, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200167 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0996-002617/08.01.2024 г. на Началника на РУ-Монтана на И. Д. Р. от град М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал И. Д.

Р. от град М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят И. Д. Р. е наказан, за това, че на 17.12.2023 г. около 16:10 часа, в гр. Монтана, ул.

„Веренишка“, с посока на движение от бензиностанция „Петрол“ към ул. „Св.

Патриарх Евтимий“, в района на автокъща „Авангард“, е спрян за проверка лек автомобил „О.В.“, с регистрационен номер: ХХХХХ с водач И. Д. Р..

След направена проба с техническо средство „Алкотест 7510 Drager“, с № ARBB-0073 в 16:33 часа уредът отчита 0,74 промила в издишания от водача въздух. Същият не се съгласява с показанията на уреда и е издаден е талон за изследване с номер 143578, като няма данни да е дал биологичен материал за изследване.

След извършената проверка на жалбоподателят е съставен АУАН, серия GA, № 708468 от същата дата, за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда - нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят не е направил възражения по констатациите, поради което в графата било вписано „нямам възражения”. Не е направил такива и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и доказателствата по АНП административнонаказващият орган е издал и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание, за това, че управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

2

По направените процесуални възражения:

В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред.

В жалбата си административнонаказаният И. Д. Р. развива доводи, че в деня на проверката не е искал да наруши закона, но се наложило да се придвижи до бензиностанция, за да си „вземе кафе и цигари“. Сочи, че след извършено погребение и тежко емоционално състояние, изпитал нужда да се ободри.

Съдът счита за ирелевантни изложените доводи. Жалбоподателят Р. е служител в Гробищен парк – Монтана, чиято основна дейност е организация и извършване на погребения. Съдът не споделя защитната позиция, че естеството на ежедневната му трудова дейност е основание същия да управлява МПС след употреба на алкохол.

Правното основание, посочено в жалбата и част от изложените доводи по същество, съдът няма да обсъжда, тъй като се касае за административнонаказателно производство за извършено административно нарушение на ЗДвП, а не за осъществен състав на престъпление от НК и невъзможността в това производство да се приложи нито чл.78а от НК, нито чл.23 ал.1 от НК. Правомощията на въззивния съд са изчерпателно изброени в чл.63 ал. 2 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна, така и от обективна страна състав 3 на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Нещо повече, нито в жалбата, нито в изложените доводи по същество от пълномощника, се оспорва извършеното нарушение от Р.. Ето защо съдът намира, че И. Д. Р. е извършил посоченото административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1 над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Искането на административнонаказания за намаляване на наложеното наказание е неотносимо, с оглед точно фиксирания размер на предвидените санкции за процесното нарушение в закона. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил наказанието в точния му размер, предвиден в правната норма.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление.

В хода на производството не са претендирани разноски, поради което настоящият съдът не се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-002617/ 08.01.2024 г. на Началника на РУ-Монтана, с което на И. Д. Р. от град М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.

174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5