Определение № 2416 от 21.02.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2416 гр. Варна, 21.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110114971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх. № 100716/12.12.2024 г. от ищеца Е. Н. Н., чрез пълномощника адв. Ц. С. Д., с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото Решение № 3701/22.10.2024 г. по описа на 51 – ви състав, в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, на които е осъден молителя, като същите бъдат редуцирани до предвидения в НМРАВ минимум, изчислен върху материалния интерес по делото, предвид релевираното своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, инкорпорирано в сезиращата съда искова молба.

Твърди се в процесната молба, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, като същото не съответства на действително свършената работа, както и че е в пъти по-високо от предвидения в НМРАВ – минимум.

Съдът, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е извършил размяна на книжата по делото.

В рамките на указания срок, по делото е постъпил отговор с вх. № 9470/31.01.2025 г. от ответното дружество – „Е.С.“ АД, действащо чрез процесуалния представител адв. Х.

И., в който са изложени подробно съображения, касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Изложени са твърдения, че липсва по делото своевременно въведено от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, досежно процесуалния представител на ответника, както и че е налице фактическа и правна сложност на делото.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, и по същество се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 14971/2023 г. по описа на ВРС, 51 – ви състав, съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 124 ГПК, като с оглед изхода на спора, се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е част от защитата на страните, която те следва да осъществят в процеса. Съдът приема, че възражението е направено в срок – до приключване на устните състезания, когато се проявява състезателността относно всички спорни въпроси в процеса (доколкото същото е заявено в условията на евентуалност в исковата молба, при отхвърляне на исковата претенция от съда, каквото е налице в 1 настоящия случай). Основателността на възражението предполага да се установи несъответствие между уговореното възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място, настоящият съдебен състав, констатира, че е пропуснал да се произнесе по направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което има значение за размера на дължимите разноски, поради което, намира, че именно, по реда на чл. 248 ГПК, страната може да поиска изменение на решението в частта за разноските.

От приложения договор е видно, че заплатеното от ответника адв. възнаграждение възлиза на 1 152 лв с ДДС. В конкр. Случай, с оглед цената на иска (1 830,74 лева), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в редакцията й към датата на подаване на отговора /19.12.2023 г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 483,07 лв. без ДДС или 579,68 лв. с ДДС.

Съдът, съобразявайки, че същото, без ДДС, възлиза в размер на 960 лева и взимайки Наредба № 1/2004 г. за ориентир, както и отчитайки правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от адвоката работа (депозирането на отговор на искова молба; процесуалните действия по събиране на доказателства и явявайки се в проведените по делото три броя открити съдебни заседания), счита, че размерът на възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна не следва да бъде намалявано и отговаря на извършената по делото работа, досежно процесуалния представител на страната.

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 100716/12.12.2024 г. от ищеца Е. Н. Н., чрез пълномощника адв. Ц. С. Д. за изменение на Решение № 3701/22.10.2024 г. по гр. д. № 14971/2023 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2