Решение № 193 от 11.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Тутракан, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100464 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Н. Ц. Ц. с ЕГН ********** срещу ЦПЛР „О. д. к.“ – Силистра с ЕИК *** като с протоколно определение от 09.10.2024 г. е допуснато намаление на цената на исковете, и същите са в следните размери:

- 2517,77 лева неначислено и неизплатено трудово възнаграждение за периода януари-юли 2023 г., представляващо разликата над начислените и изплатени от работодателя месечни възнаграждения до дължимите от него в пълен размер; законна лихва за забава 220,92 лева върху това вземане за периода 01.09.2023-22.04.2024 г.

- 4003,45 лева неначислено и неизплатено обезщетение при пенсиониране, представляващо разликата над начисленото и изплатено от работодателя обезщетение до дължимото от него в пълен размер; законна лихва за забава 351,29 лева върху това вземане за периода 01.09.202322.04.2024 г.;

- законна лихва върху главниците от 2517,77 лева и 4003,45 лева от 23.04.2024 до изплащане на задължението по тях.

Тутраканският районен съд е определен с Определение № 479/23.07.2024 по в.ч.гр.д.№ 349/2024 на ОС-Силистра да разгледа делото.

Претендираните суми са по искове за трудово възнаграждение и обезщетение при пенсиониране, поради което и на осн. чл. 359 от КТ и чл. 83, 1 ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът не дължи такси и разноски.

Ищецът Н. Ц. твърди, че изпълнявал длъжността „заместник-директор на ЦПЛР“ при ответника по силата на трудов договор, който бил прекратен поради пенсионирането му, считано от 30.07.2023 г. Били му начислени и изплатени както трудовите възнаграждения за отработеното време, така и обезщетението при пенсиониране, изчислени въз основа на действалите през исковия период нормативи за работната заплата. Впоследствие, с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) на МОН се увЕ.чили минималните размери на основните месечни възнаграждения на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г. УвЕ.чение е предвидено и в Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование.

Ищецът се позовава на наредбата и на КТД, тъй като е бил синдикален член, с искане да му бъдат начислени разликите в трудовото възнаграждение и обезщетението при пенсиониране, които са в негова полза и се получават от по-високия размер на трудовото възнаграждение считано от 01.01.2023 г., когато той все още е бил в трудово правоотношение с ответника, до пенсионирането му. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответният работодател оспорва иска. Основният му довод е, че към 10.08.2023 г. – момента на сключването на КТД с увЕ.чения размер на възнагражденията, и към момента на приемането на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) на МОН трудовото правоотношение с ищеца вече е било прекратено, поради което, независимо че с Наредбата и с КТД се увЕ.чават възнагражденията, считано от 01.01.2023 г., когато трудовото правоотношение с ищеца не е било прекратено, те не намират приложение за неговия случая. Ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните, техните искания и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Първият главен иск е по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ за сумата от 2517,72 лева.

Вторият главен иск е по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО или по чл. 31, ал.1, т. 2 от КТД в системата на образованието във вр. чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 4003,45 лева.

Акцесорните искове са по чл. 86 от ЗЗД за лихвите за забава в размер на общо 572,21 лева върху главниците, както и за лихвите за забава след предявяване на иска на 22.04.2024 г. до изплащане на задълженията по главниците.

Не се нуждаят от доказване текстовете на разпоредбите на колективните трудови договори в системата на образованието, тъй като същите са 2 общоизвестни факти.

Страните са представили всички необходими доказателства за доказване на техните твърдения по фактите, относими към предявените искове и възражения. Не са налице императивни правни норми, които да изискват установяването на такива обстоятелства от юридическия им състав, за които да липсват доказателства. Спорът е концентриран и остава за изясняване само откъм правната му страна.

От приложения трудов договор № 53/03.11.2020 г. се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността „заместник-директор на ЦПЛР“ при ответника.

Страните не спорят, че длъжността е такава, която изисква титулярят да е педагогически специалист и че ищецът има нужната квалификация.

Приетата по делото служебна бележка с изх.№ 1/26.03.2024 г., издадена от Председателя на Синдикалната организация към синдиката на българските учитЕ. при ЦПЛР – ОДК, Силистра, удостоверява, че ищецът Ц. е член на синдиката от 04.11.2020 г. до момента на издаване на служебната бележка.

Със Заповед № 288/06.07.2023 на директора, трудовото правоотношение на г-н Ц. е прекратено, считано от 30.07.2023 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От Удостоверение изх.№ 75/10.01.2024, издадено от ответника, се доказва, че на ищеца са били начислени следните брутни суми по трудовото правоотношение за 2023 г.: януари – 2441,99 лева; февруари, март, април, май – по 2442,00 лева; юни – 2458,75 лева; юли – 29387,93 лева, от които 27046,25 лева са обезщетение.

С отговора на исковата молба е приложена „Коригираща таблица за разликата в трудовите възнаграждения и обезщетение на Н. Ц. Ц.“, която не е оспорена от ищеца. В първата колона „към 30.07.2023 г.“ са представени изчисленията, по които са начислени и изплатени възнагражденията и обезщетението при пенсиониране. Брутните суми в тази колона съответстват на тези в Удостоверението с изх.№ 75/10.01.2024. Във втората колона „към 10.08.2023 г.“ са направени същите изчисления, но с различни стойности на основната заплата, при допускането, че те следва се приложат за исковия период. В тази връзка, съдът приема първата колона като неоспорено доказателство за начислената основна заплата в исковия период, а втората като признание на ответника за размера на иска, ако същият бъде приет от съда за основателен по спорния въпрос, дали трябва да се приложи завишения размер на основното възнаграждение.

Установява се от таблицата, че основната заплата на ищеца в исковия период, която му е била начислявана, е 1675 лева.

Именно този размер е определен като минимален за длъжността „заместник-директор“ в група „Педагогически специалисти“ в приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на 3 труда на МОН, с изменението в ДВ, бр. 71 от 02.09.2022 г.

Следващото изменени на наредбата, и по-специално на нейното Приложение № 3, е направено с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. С § 2 на тази наредба се изменя Приложение № 3 към чл. 16, ал.

1, като минималното основно възнаграждение на „заместник-директор“-а става 1926 лева. Съгласно § 3 към ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, същата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, т.е. от 01.09.2023 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Такава разпоредба се явява § 3 към ЗР на коментираната наредба, по отношение увЕ.чения минимален размер на основното възнаграждение на педагогическите специалисти, заемащи длъжността „заместник-директор“.

Оттук следва, че размерът на основното възнаграждение, който трябва да се приложи за определяне на брутното възнаграждение на ищеца в исковия период, е 1926 лева, а не 1675 лева.

Таблицата на ответника с колона „към 10.08.2023 г.“ съдържа изчисления-признания какъв би следвало да е размерът на възнаграждението за труд при размер на основната заплата 1926 лева. Разликата в следващата колона е поотделно изчислена за всеки месец от исковия период и сумарно прави 2517,77 лева.

Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служитЕ.те за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Възнаграждението не може да бъде уговорено в по-нисък размер от нормативно определения императивен минимум. В случая, такъв е установен с въпросната Наредба № 4, който работодателят е длъжен да съблюдава, дори когато в трудовия договор или в последния му анекс, поради неактуализация, уговореното възнаграждение е останало по-ниско от определеното с нормативния акт.

Ето защо, исковете по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ се явяват основателни и доказани в пълен размер и ответникът следва да бъде осъден да начисли и да изплати неначислената и неизплатена разлика в брутното трудово възнаграждение, която се е получила вследствие на нормативно увЕ.чения императивен минимум в основното възнаграждение на ищеца за исковия период.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил 4 при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Член 228, ал. 2 от КТ гласи, че размерите на обезщетенията по чл. 222 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Тъй като ищецът е бил член на синдикална организация в сферата на образованието, страните не спорят, че на това основание той се е ползвал от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., чийто чл. 31, ал. 1, т. 2 гласи, че на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемал и длъжността педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати.

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 222 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. На това основание, и очевидно, приемайки че към месецът на прекратяване на трудовия договор (юли 2023) ищецът се е ползвал от разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД, работодателят му е начислил и изплатил 11 брутни заплати въз основа на брутното възнаграждение за юни 2023 г., което по справка от коригиращата таблица, представена с отговора на ИМ, е 2458,75 лева. Или, 11 х 2458,75 прави точно 27046,25 лева.

Съдът приема, че, като е увЕ.чен нормативният императивен минимум на основна заплата на „зам.-директорите“ със задна дата от 01.01.2023 г. с приемането на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., работодателят е трябвало да преизчисли, начисли и изплати разликата не само в трудовите възнаграждения за периода януари-юли 2023 г., но и на обезщетението по чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД във вр. чл. 222, ал. 3 и чл. 228, ал. 2 от КТ. Според „коригиращата таблица“ на ответника, брутното възнаграждението на ищеца за юни 2023 г., при основно възнаграждение от 1926 лева, би следвало да е 2822,70 лева. Съдът е съгласен с този размер, защото се потвърждава от прости изчисления с калкулатор, добавяйки 45 % „клас“ и 30 лева допълнително възнаграждение за квалификация, сбора от които прави точно толкова. Така, произведението на 11 х 2822,70 лева е 31049,70 лева, а разликата с начисления и изплатен размер на обезщетението (27046,25 лева) е 4003,45 лева. Следователно и този иск се явява напълно основателен и доказан по размер и следва да се уважи.